22 май, петък. Точно преди Деня на българската просвета и култура 24 май и почивния понеделник след него. Особен първи работен ден за много детски градини, които отварят врати след повече от два месеца, в които децата си останаха вкъщи. Тъй като затварянето на учебни заведения се смята у нас за основен инструмент за овладяване на всяка епидемия, отварянето им – макар и частично – провокира страх от „втора вълна“. Дали този страх е оправдан обаче в момента никой не може да отговори с категоричност.
Преди около месец Световната здравна организация (СЗО) препоръча на държавите да подготвят стратегия за борба с вируса, която да обхваща най-малко периода до края на 2020 г, като подчерта опасенията, че предстоящият есенно-зимен сезон ще донесе по-тежка епидемия от разразилата се в началото на годината. Директорът на Европейския център за контрол на заболяванията д-р Андреа Амон също предупреди, че този сценарий е твърде вероятен, макар и не неизбежен, но тя на свой ред не изключи възможността и за летни пикове. Като аргумент експертите сочат Япония, Сингапур, Южна Корея, където втората вълна на епидемията от COVID-19 дойде след отпускането на мерките.
Oсновна фигура сред опонентите на този сценарий е френският проф. Дидие Раул, директор на департамента по инфекциозни болести към университетската болница в Марсилия. Според него втора вълна няма да има, епидемията ще затихне през лятото и може да се очакват само спорадични гнезда.
„Малко се учудвам, включително и на СЗО, които предупреждават за втора вълна през септември".
Официалната българска позиция е по-близо до гледната точка на проф. Раул. „Малко се учудвам, включително и на СЗО, които предупреждават за втора вълна през септември. Аз не виждам никакви доказателства в момента за такова нещо. Но е вярно, че няма и за обратното“, коментира главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. Според него лятото ще е спокоен от епидемична гледна точка период.
За да улесни националните правителства и да защити гражданите, Европейската комисия още през април създаде пътна карта за премахване на противоепидемичните мерки. Документът залага общи принципи и засега не изглежда определящ за националните политики.
Отличниците
Германия залага на усилието да поддържа репродуктивното число на вируса (R) под 1 – 1 вирусоносител да заразява по-малко от 1 човек. Ангела Меркел лично се ангажира да обясни, че при R=1,1 през октомври капацитетът на здравната система ще бъде надвишен, а при R=1,2 това ще се случи още в началото на лятото. В редовния си подкаст проф. Кристиян Дростен, съветник на Меркел и главен вирусолог на университетската болница Шарите в Берлин, подчертава, че след разхлабването на мерките на 6 май това число расте. И настоява, че излизането от ограниченията е като танц с тигър – трябва да се извършва внимателно. „Например, трябва да наблюдаваме как връщането на първите класове в училище ще се отрази на епидемията след месец. Ако няма отрицателно развитие, можем да се пренастроим“, обяснява Дростен.
"Бунтарите"
Спорният подход на Швеция, която избра да наложи меки ограничения, се базира на хипотезата, че те ще трябва да останат за дълъг период от време. „Проблемът ще остане актуален и след няколко месеца, не може вечно да сме под карантина“, обяснява Юхан Гисеке, експерт към СЗО и шведското правителство. Според него единствените две мерки, за които има научни доказателства, са „да се мият ръцете и да се спазва социална дистанция“. Според главния епидемиолог на Швеция Андерс Тенел ограничителните мерки само ще влошат условията, при които останалите европейски държави ще посрещнат втората вълна, тъй като твърде малко от гражданите им ще са се срещали с вируса.
Изоставащите
Великобритания вдигна част от ограниченията, но въведе петстепенна скала за оценка на риска, с която ще следи епидемичната обстановка и ще реагира при нужда. Въпреки това се обмисля отваряне на детските градини от 1 юни, а след тях и училищата, но само ако се докаже, че е безопасно. Същевременно Университетът Кеймбридж обяви, че всички лекции до лятото на 2021 г. ще се провеждат онлайн, a Конфедерацията на работещите в националната здравна служба призова в открито писмо да се създаде стриктна организация за проследяване на случаи и тестване на контактни, преди да се вдигат ограничения.
Къде сме ние
България в момента е сред държавите в Европа с нисък брой заразени и починали от COVID-19. Дългосрочна стратегия няма как да се изработи, смята главният здравен инспектор: „Важното е всичко, което започнахме да правим, да продължи – да заработи информационната система, да продължат изследванията с не по-малък темп – над хиляда, до две хиляди дневно, за да знаем, че контролът върви.“ Оптимизацията на работата в лечебните заведения също остава на дневен ред. По думите на доц. Кунчев „друга стратегия няма, другата стратегия е: вдига се вълната, правим три пъти по сто случая и започваме да въвеждаме обратно ограниченията.“
Сто от колко? Според доц. Ангел Кунчев няма как да има значимо увеличаване на броя тествани лица дневно, за да се достигнат 100 новозаразени целенасочено. „Честно казано, определяме ги емпирично на база ситуацията в България. Няма единен механизъм. Ние правим възможното като лаборатории и като налични тестове. Нито някой регулирано ги увеличава, нито ги намалява“.
В момента тестването тече основно по две линии – тестване на контактни лица и целево тестване в социалните домове.
В момента тестването тече основно по две линии – тестване на контактни лица за проследяване на случай и възникнало огнище и целево тестване в социалните домове. „Доколкото има опасения от работещите в детски ясли и градини, вероятно ще разпоредим и там да започне тестване. Изследванията вървят по тези две линии и колкото – толкова.“
Чии прогнози са реалистични, всички ще изпитаме на собствен гръб, по един или друг начин. Липсата на категорични доказателства и научен консенсус относно развитието на епидемичната обстановка обаче прави дългосрочното планиране сложна политическа задача, която може да определи благосъстоянието на обществата за години напред.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
