"Потъването на Созопол". История на 15 години, започната от БСП и завършена от ГЕРБ

Въпреки дъжда и гръмотевиците около 50 души се събират пред сградата на Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) в Бургас и сформират "подпорна стена". Деца и възрастни, въоръжени със самоделни плакати, протестират срещу застрояването на Черноморието.

Случаят е от петък. Подобни протести не са нещо ново, а поводът за последния се намира на 30 км на юг в края на дългата пясъчна ивица, наречена Шофьорския плаж. Ако човек гледа на дясно към блатото Алепу, може и да не види от пътя четириетажната бетонено-стоманена конструкция, която порасна на плажа на около 10 метра от водата.

В долния ѝ край в почвата сякаш е вградена стена. Гърбът на постройката е врязан в земята на няколко крачки от пътя. Там, където казват, че е имало свлачище, сега има брегоукрепително съоръжение с три завършени етажа и четвърти все още без покрив. Виждат се пространства с 5 стени (няма я предната), които във всеки друг случай бих нарекла стаи. Има и стълбища, асансьорна шахта и коридори.

Този сюжет влезе в новините през 2017 г., когато институциите констатираха свлачище и предписаха противосвлачищни "укрепителни мероприятия". В началото на летния сезон през 2020 г. бяха разпространени първите снимки на построеното. И започнаха споровете - това подпорна стена ли е или хотел. Един от популярните вицове по темата гласи: "Подпорна стена търси камериерки".

Синя ограда разделя строежа от плажа, където двайсетина чадъра с по два шезлонга очакват плажуващите от комплекса "Свети Тома", който е горе на скалите – на нивото на последния етаж от конструкцията.

Строителната площадка е единственото бетонено нещо на плажа. Ако човек ѝ обърне гръб и погледне към Созопол, вижда от дясно наляво само 3 неща – море, пясък и дюни.

"Бетонираме нашето Черноморие"

"Ако ме питате в качеството ми на гражданин и на обикновен човек какво мисля за това нещо - това ли беше най-удачното място да се построи този мастодонт? Не знам. Ние в течение на десетки години бетонираме нашето Черноморие. Бетонираме го и това според мен е една от причините качествените туристи да не предпочитат вече България", казва кметът на Созопол Тихомир Янакиев, на чиято територия е описаният строеж.

Разговаряме на 11 юни в неговия офис на първия етаж на общината, която се намира на границата между стария и новия град. Още в началото на интервюто той уточнява, че няма да коментира случая със строежа на "Алепу вилидж" в качеството си на кмет. В момента тече разследване на Върховната административна прокуратура (ВАП) и той иска да изчака тяхното становище.

Все пак Янакиев вижда застрояването на българското Черноморие през последните няколко десетилетия като една от причините за намаляването на броя на среден и висок клас туристи от България и чужбина. По думите му "бетонирането" на черноморския бряг ги отблъсква.

Той спечели местните избори през ноември 2019 г. като кандидат на БСП срещу дългогодишния кмет от ГЕРБ Панайот Рейзи (2007-2019). Янакиев е бил общински съветник в Созопол 3 мандата, през два от които в опозиция.

"Все по-малкото останали девствени места с автентична природа, естествените места с птици, с диви плажове – тази липса отблъсква хората според мен. Особено по-заможните туристи, които предпочитат други екзотични дестинации, пък и не само екзотични".

Летният туризъм е основният поминък на морската община. Когато Янакиев поема управлението в края на 2019 г., общинските дългове са на стойност 25 млн. лева.

Как земята на Алепу стана частна

Историята със строежа на Шофьорския плаж край блатото Алепу започва през 2005 г., когато община Созопол апортира в капитала на "Алепу вилидж" 29 декара "изоставени ниви" за 1.22 млн. лв. (40 лв. на квадрат) и получава 34% дял, припомня "Капитал". По това време кмет е Веска Караманова от БСП, а бъдещите кметове Панайот Рейзи и Тихомир Янакиев са в общинския съвет.

"Тогава се взе решение да се сформира това дружество за Алепу, което беше една форма на публично-частно партньорство", казва Янакиев, който не крие, че през 2005 г. е гласувал за основаването на "Алепу вилидж" – дружеството собственик на земята в момента.

"Публично-частните партньорства са начинът за развитие на някакъв вид бизнес, от който общината да си вади приходи", смята Янакиев, който е бивш банкер.

През 2008 г. кмет вече е Панайот Рейзи. По негово предложение общинският дял от "Алепу вилидж" е продаден на офшорната фирма "Новастар холдинг". Този мандат Янакиев не е в общинския съвет и не знае защо и как се е взело това решение.

Бившият общински съветник от ГЕРБ Константин Гребенаров, който е гласувал против продажбата тогава, каза в ефира на бТВ, че на общинските съветници са били предлагани подкупи от по 5 000 евро, за да подкрепят решението. По-късно той отказа да коментира темата. Рейзи също отказва.

Настоящият кмет на Созопол не пожела да коментира как е работила предишната общинска структура и обвиненията в корупция.

"Колегата от миналия мандат аз не искам да го обвинявам за Алепу", казва Янакиев и обръща внимание, че значителна част от решенията, свързани с този строеж, не зависят от общината.

"Обектът е от категория, която не се контролира от общината, а се контролира от Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). Добре е една голяма част от въпросите да се зададат към тях", пояснява Янакиев.

Свободна Европа изпрати въпроси до ДНСК, но те отказаха да коментират преди приключване на проверката на Върховната административна прокуратура. Тя започна след като случаят стана известен в медиите и премиерът Бойко Борисов нареди да се разследва.

"РДНСК е институцията, която е пряко отговорна конкретно за строежа на така наречената подпорна стена на плажа в близост да Алепу", смята и Кремена Ватева, организаторка на протеста "Море без бетон", провел се в петък в Бургас.

"Случаите не са нови. От много години алчни апетити застрояват Черноморието ни и всички сме несъгласни", допълва тя.

Как се стигна до разрешение за строеж на курортен комплекс

След като между 2005 г. и 2008 г. земята, където днес има масивен строеж, се превръща от общинска в частна, идва вторият ключов период при развитието на случая с Алепу. Това са годините 2017 и 2018, когато редица институции констатират наличието на свлачище и дават разрешение за укрепване, а впоследствие и за строеж на 2 курортни комплекса.

"През 2017 г. екоинспекцията във Варна (държавното "Геозащита – Варна" – б.р.) дава становище, че първо трябва да се направи брегоукрепителна стена и след 1 или 2 години, като се види дали тази брегоукрепителна стена е спряла свлачището, да се прецени дали може да се издаде разрешение за строеж зад тази стена върху частните имоти, които са зад нея", обяснява Любомир Авджийски, юрист и изпълнителен директор на Центъра за мониторинг на правосъдието. Той работи по разследването на казуса на Алепу заедно с групите от екоактивисти "Бетономорие" и "Да запазим корал", които първи привлякоха внимание към стоманено-бетонния строеж още през 2019 г.

Заключението на държавното дружество "Геозащита – Варна" от януари 2017 г. е, че има активно свлачище и се налагат "противосвлачищни и противоабразионни укрепителни мероприятия", пише "Капитал". След това е издадено и писмо-разрешение от тогавашния регионален министър Лиляна Павлова за "извършване на геозащитни мерки и дейности".

Така се стига до Решение на Регионалната инспекция по околна среда Бургас (РИОСВ – Бургас), която в края на същата година одобрява инвестиционен проект на "Алепу вилидж". В него се посочва изрично, че първо се прави укрепването, и то чрез "сондажно-изливни пилоти в имота", които ще изпълняват ролята на постоянно подпорно съоръжение. А подпорната стена следва да се изпълни изцяло в частния имот - зад плажа и общинския път.

През септември 2018 г. и община Созопол разрешава строителството на Шофьорския плаж на два етапа – първият е изграждането на брегоукрепителното съоръжение, а вторият е строежът на ваканционно селище.

С даването на право за строеж се установяват и 25 апартамента в парцела, където е укрепителното съоръжение, съобщава бТВ през 2018 г., позававайки се на документ от Имотния регистър. Има очевидни разлики в плановете за брегоукрепване, внесени в РИОСВ-Бургас и в община Созопол, пише "Капитал".

"Това, което са направили след разрешението на РИОСВ-Бургас и становището на екоинспекцията, е - в общината се подава заявление за разрешение за строеж. Някъде там между двете стъпки тотално е променен и начинът, по който ще бъде извършено брегоукрепването, и в самото брегоукрепване са предвидени тези хотелски части и хотелски комплекс", пояснява юристът Любомир Авджийски в интервю за Свободна Европа, проведено пред строежа на Алепу.

През изминалата седмица собственикът на имота "Алепу вилидж" и носителят на правото за строеж "ГБС Турс" (част от "Главболгарстрой") публикува официална позиция заради големия обществен интерес към строежа.

"Изпълнените към момента дейности по проект „Алепу Вилидж“ с разрешение за строеж, са само и единствено в рамките на първи етап от одобрения инвестиционен проект, а именно укрепително съоръжение. Същите отговарят напълно на действащата към момента нормативна уредба", се казва в изявлението.

Двете фирми изразиха и своята готовност да съдействат по разследванията. В интервю по бТВ Ангел Захариев, управителят на архитектурното бюро „А&А Архитекти“, изготвило проекта за строежа на Алепу, казва, че са неверни твърденията, че построеното до момента е нещо различно от противосвлачищно съоръжение.

Според Захариев клетките, които приличат на хотелски стаи, ще останат празни и тяхната единствена цел е да заместят земната маса, която е изрината, за да се спре свлачището. Същото казва и началникът на регионалната дирекция на ДНСК инж. Милен Ненчев, който извърши проверка на място на 3 юни и не откри нарушения.

"Четирите нива, които са изпълнени, не са сграда, а са строеж и само по себе си това представлява укрепително съоръжение", каза тогава Ненчев пред журналисти.

"Обемите, които виждате, не представляват стаи, а по-скоро така е формирано като носеща конструкция с цел подпиране на земните пластове, които са зад нея. Част от помещенията, които са формирани, биха могли да се ползват като някакви обслужващи постройки, но те ще бъдат изцяло под земя", допълни той.

Aвджийски обаче смята, че узаконяването на строежа от институциите не означава, че построяването му е правилно.

"Сега ще ни накарат институциите и самите частни фирми, които строят обекта, да се оплетем ние като граждани в това дали е законно или не. Те си го узаконяват с техни решения", казва Авджийски.

"Това, което аз обаче виждам в Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), е, че има само 2 вида брегоукрепителни системи – едните са публично-общинска собственост, а другите са публично-държавна собственост. Тоест абсолютно незаконно и неправилно е да се предоставя на едно частно дружество да строи брегоукрепителна система", смята той.

Според него изграденото здание трябва да бъде разрушено, а на негово място да се построи противосвлачищно съоръжение, което да е собственост на държавата или на общината.

"Тук всякакви институции ще ни обяснят, че са го узаконили, но всъщност те имат пълната власт в момента да узаконят това нещо, което е абсурдно и абсолютно неморално", смята юристът.

"Огромни бетонни комплекси"

Кметът на Созопол Тихомир Янакиев смята, че случаи като този не помагат за туризма в региона.

"В последните години все по-голям наплив от български туристи има към Гърция. Гърция и Турция са предпочитани дестинации. (…) И като обслужване, и като качество на услугата, и като удоволствие, което хората могат да си доставят в досега си с природа, с автентичността на самото място. На никого не е приятно да се тъпче в огромни бетонни комплекси", коментира кметът на Созопол.

Той бърза да поясни, че не е против застрояването като цяло, защото то чрез "Данък Сгради" и "Такса смет" е основен източник на приходи за общината. Но смята, че има по-добър начин за развитие на града и курортите около него.

"Не казвам, че съм против застрояването. Аз съм против това застрояване. Като погледна Новия град на Созопол и се сещам за едно заглавие веднага - "Потъването на Созопол"*. Правя някаква алюзия с филма, тъй като целият град е наблъскан, нафрашкан със сгради и прави впечатление, че всеки момент ще потъне", казва Янакиев.

*- „Потъването на Созопол“ е български игрален филм от 2014 г. Направен е по едноименния роман на Ина Вълчанова, режисьор е Костадин Бонев.