Връзки за достъпност

Извънредни новини

Огромният малък човек Чарли Чаплин


Чарли Чаплин, актьор, режисьор, сценарист, композитор (1889 – 1977)

Произход: Англия, бедно артистично семейство, алкохолизъм и психиатрични проблеми, циганска кръв по майчина линия

Образование: Няма

Интереси: танци, скеч, театър, пантомима, кино, музика, жени

Живее и работи: САЩ, Швейцария

Постижения: Образът на Скитника или Малкият човек

Най-известни филми: „Треска за злато”, „Модерни времена”, „Светлините на града”, „Великият диктатор”

Признание: Два почетни „Оскар”-а 1929 и 1972, един за филмова музика – 1952, награда БАФТА - 1976

Дребен скитник с големи чепици, торбести панталони, тясно сако, папийонка, бастунче, бомбе и мустачки се приближава с патешка походка и мълчаливо минава през сърцата на милиони зрители. Познават го всички – Чарлс Спенсър Чаплин, човекът, който ще остане в историята на киното като най-знаменитият образ на самото кино.

„Благодаря за честта, вие сте прекрасни хора” – казва болният и развълнуван Чаплин, когато през 1972 г. получава „Оскар” „за неоценимия му принос в киноизкуството”. Това е първото му завръщане в Щатите, които напуска, притиснат заради политическите си убеждения и сексуалните си предпочитания.

Подозренията, че Чаплин е комунист, са от 30-те. Тогава той, създал вече образа на „Скитника” или „Малкият човек”, се заглежда към съдбата му в реалния живот. Първо е „Модерни времена”, сатирична и лирична лента, пълна с критика на капитализма. А през 1940 г., с „Великият диктатор”, получава предупреждения, че ще има проблеми. Тук някъде първата линия на обвинения се преплита с втората.

През 1945 г. 19-годишната Джоан Бари започва процес за бащинство срещу Чаплин. Доказва се, че отрочето не е негово, но съдът го осъжда. Носи му се славата, че предпочита млади момичета, 20–годишните за него са презрели. През 1918 г. се жени спешно за Милдред Харис, на 17, но тя не е бременна, както твърди. После пък забременява и ражда, но детето умира. Чаплин снима „Хлапето”, но бракът не върви, пресата раздухва скандала, а той, с негативите на филма в куфара, бяга в Солт Лейк Сити. Акълът му не идва и през 1925 г. се жени за Лита Грей, наистина бременна. Тя е на 16, връзката подлежи на съд за изнасилване, затова се венчават в Мексико. Лита ражда две деца, но го напуска с обвинения в „изневяра, насилие и перверзни сексуални желания”. Пресата е във възторг, Чаплин - в нервен срив.

През 1932 г. се запознава с Полет Годар, снима я в „Модерни времена” и двамата са щастливи, но пак се разделят, а после идва и скандалът с Джоан Бари. Още по-бурно става, когато той обявява женитбата си с Ууна О`Нийл, 18-годишната дъщеря на Юджийн О`Нийл. Но двамата са заедно над 30 години, а Чаплин пише: „Това беше най-щастливото събитие в моя живот”.

Като творец обаче той има първи неуспех с „Мосю Верду”. Откритите му контакти с комунисти, подкрепата за Съветския съюз и критиките към дейността на Комитета за анти-американска дейност водят до призиви за бойкот на филмите му и депортиране от страната, чиито гражданин така и никога не става. В тази атмосфера Чаплин снима „Светлините на рампата”, но премиерата е в родния Лондон, където филмите му се посрещат без предубеждения. През септември 1952 г. той тръгва с „Куин Елизабет”, а на другия ден отнемат разрешението му за пребиваване и великият Чарлс Спенсър Чаплин не се връща в САЩ цели 20 години.

Чаплин е на 63, има творческа империя, с главни герои, смехът, тъгата, хуманизмът и величието на човешкия дух, независимо от жалката човешка материя. Образът на Малкият човек се противопоставя и на ницшеанската идея за свръхчовека, и на марксическата за революционната маса. Той казва „не” и на двете.

Чаплин е роден през 1889 г. в Лондон, баща му е алкохолик, майка му - шизофреничка. На 7 е в приют и минава през стъргата на подземния живот. Талантът му обаче го води до трупата на Фред Карно, а на турне в Щатите отзивите са: „Той е сред най-добрите артисти в пантомимата, които някога сме виждали”.

През 1913 г. Чаплин подписва първи филмов договор за 150 долара на седмица и времето на киното започва да се превръща в епоха на киното. Още във втория филм „Странните затруднения на Мейбъл”, той се явява с костюма на Скитника: „Исках всичко да е противоречиво…..Нямах идея за характера на образа, но, щом се облякох, костюмът и гримът подействаха, започнах да чувствам какъв човек е той”.

Желанието на Чаплин да наложи образа на Скитника едва не води до изхвърлянето му от Кийстоун, но - поръчките валят, а оттам растат славата и хонорарите. През 1917 г. има вече договор за 8 филма срещу 1 милион долара, а парите текат цял живот, особено с дългометражните филми, в които, освен продуцент, той е сценарист, режисьор, актьор и композитор. Публиката иска още и още.

„Хлапето” е сниман 9 месеца - антирекорд по бързина тогава. После идва „Треска за злато”, наречен от критиката „епична комедия, извън всяка мрачна област”. Следват „Циркът”, „Светлините на града” и „Модерни времена”. Образът на Малкият човек достига връх през 1940 г. с „Великият диктатор”, първият звуков филм на Чаплин, в който той играе двете главни роли – на безименния бръснар евреин и на диктатора на Томания Аденоид Хинкел.

„Великият диктатор” е филм, в който Чаплин съчетава уж несъчетаеми пластове, като вгражда заедно комични гегове от нямото кино с принципите на античната драма и голата публицистика. Той снима същността на тоталитаризма и я тика в очите на слепите чрез смях и думи на човешка гордост.

„Съжалявам, но не искам да бъда император, това не е моята работа…..Бих искал да помогна на всеки, ако е възможно – евреин, неевреин, черен човек или бял…..Пътят на живота може да бъде свободен и красив – но ние загубихме пътя”. Така започва речта на еврейския бръснар, оказал се на върха на Томания. Но нещата не свършват тук. Щом бръснарят приключва с думите за свободата, демокрацията и любовта, той получава същите овации, както истинският диктатор за речите си против свободата, демокрацията и любовта.

Това прозрение на Чаплин за човешката природа е едно от най-великите. И едно от най-непростимите…

Но и тук филмът не свършва. Бръснарят накрая се обръща и към любимата си Хана с най-обикновени и велики думи на човешка надежда: „Хана, чуваш ли ме? Където и да си – вдигни очи, Хана, облаците се издигат, слънцето се показва, ние излизаме от тъмнината и влизаме в един нов свят…..”

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

XS
SM
MD
LG