Стефан Дечев

Преследвани от векове. 8 април и закъснялото признание за ромския Холокост

На 8 април се отбелязва Международният ден на ромите в памет на жертвите на този етнос по време на Втората световна война. Те обаче са били обект на масово преследване, изтезания и изтребления векове по-рано. Стефан Дечев припомня фактите.

Старият разказ за Османската империя срещу новия поглед. Ще има ли пак борба за опазване на "робството"

"Османското робство" и "ислямизацията на българите" са сред темите, забранени за свободно изследване преди 1989 г. Дори и след промените обаче, всеки критичен поглед в тази посока е подложен на атаки. Защо се случва това? Текст на Стефан Дечев.

От държавен терор до права на жените. Какво е "архивна революция"

Отваря се просто една дървена врата, а резултатът е цяла революция. Не се разбира веднага, но точно тя дава шанс да се преобърне цяло общество. Вратата води към архивите на Българската комунистическа партия. Ако през нея мине етичен историк, разказът за всичко отминало просто ще си дойде на мястото.

За 3 март, "Санстефанска България" и националния идеал

Границите на България, очертани в Санстефанския мирен договор, сключен през 1878 г. между Русия и Османската империя, често е представян като олицетворение за национален идеал. Какво всъщност включва това понятие и каква е ролята на граф Игнатиев? Стефан Дечев разказва.

"Гордеем се вас". Едно закъсняло награждаване и паметта за 1968

Те правят нещо, на което никой друг не се осмелява по това време. В отговор режимът ги наказва. Едва десетилетия по-късно, в средата на миналия месец, гражданската им доблест получи признание. И пак - с някаква неловкост и неудобство, витаещи във въздуха. Коментар на историка Стефан Дечев.

Злоупотреби с паметта. Тримата, които протестираха срещу "братските" танкове

В сряда Софийският университет награждава за проявена гражданска доблест трима свои бивши студенти (двама от тях посмъртно). През 1968 г. те протестират срещу смазването на Пражката пролет, за което са пратени в затвора. Паметта за тях обаче остава неудобна, пише историкът Стефан Дечев. Ето защо.

Неудобната история на един неудобен студентски протест

На този ден преди 55 години в София са осъдени трима студенти заради протеста им срещу смазването на Пражката пролет от няколко армии от Варшавския договор. Процесът срещу тях е предшестван от донос и поредица ходатайства в БКП, останали тайна през годините. Сега Стефан Дечев разказва подробностите.

Краят на канона. Как историците представяха "държавния терор" преди и след 9 септември

Съветското оръжие вече не е над София, значи можем да направим и една аналитична крачка встрани. Изваден от днешния политически контекст, Паметникът на Съветската армия все пак означаваше нещо за българската история, както и за начина, по който поколения историци представяха тази история.

Смяната на историците. Как нещо маргинално в България може да е мейнстрийм в чужбина

Някъде в тъмното, в голямата история на българския Преход, е скрита картината на един друг „преход“ – не на цялата страна, а на малка общност в нея, тази на историците. Кои са били нейните „премиери“ и „министри“ в последните 30 години? Как са задавали тона на всеобщия поглед към миналото?

А вие постите ли? Историята на нарушенията на православния пост

Не е вярно, че едно време всички са спазвали православния пост. Нарушенията му имат своя дълга история, която минава през комити, духовници и стига до периода на комунизма, пише историкът Стефан Дечев.

Какво дадоха мюсюлманските и юдейските пости на православните

Коледните пости на православните християни започнаха на 15 ноември. Знаете ли обаче, че и народите, с които православните съжителстват на Балканите – мюсюлмани и юдеи, имат пости? Особено впечатляващи са не само разликите, но и приликите и взаимният обмен през вековете, пише историкът Стефан Дечев.

Строгият пост и разнообразните възможности на богатите

От 15 ноември започнаха коледните пости, които продължават до 24 декември, Бъдни вечер. Това е повод историкът Стефан Дечев да се спре на историята и традициите на населението, свързани с постите по нашите и съседните земи.

Донос, присъда и затвор. Какво се случва с трима студенти, които искат да разкажат за Пражката пролет

Народна република България участва със свои войски в смазването на Пражката пролет, но не всички българи са съгласни с това. Несъгласието обаче е било наказвано със затвор. Стефан Дечев разказва историята на няколко студенти и 217 антивоенни позиви от есента на 1968 г.

Легендарната МПО и важността на решенията от 101-ия ѝ конгрес

"Става нещо необяснимо и невероятно". Какво не се споменава за Деня на независимостта

На 22 септември България почете 115-годишнината от обявяването на независимостта на страната. По традиция на този ден преобладаваха високопарните патриотични клишета, но бяха пропуснати някои важни обстоятелства, предшествали случилото се през 1908 г. Стефан Дечев се връща назад в историята.

"Слънчевата любовница". Кога слънчогледът дойде в България

Днес гледаме на олиото като на неделима част от българския бит. А самата практика на готвенето с олио се възприема като идеща от незапомнени времена. Това обаче далеч не е така, пише историкът Стефан Дечев. Кога слънчогледът идва в България?

Ами ако ги нямаше Сталин и Червената армия? Разговор за днешна България след 1944 г.

Модерната българска държава нямаше да я има, ако ги нямаше Сталин и Червената армия. Такова твърдение се чу напоследък покрай дебатите за премахването на съветския паметник в София. То обаче е невярно, пише историкът Стефан Дечев. Ето защо.

Не е "освободителка". Неудобните истини за 3 март и Паметника на Съветската армия

Покрай дебатите за датата на националния празник и съдбата на Паметника на Съветската армия историкът Стефан Дечев припомня няколко забравени исторически факти около Освобождението, септември 1944 г. и Червената армия.

Пет възможни дати за нов национален празник. Кои са плюсовете и минусите

В проекта за промени в конституцията се предлага 24 май да стане национален празник. Това обаче не е единствената възможна дата, пише историкът Стефан Дечев. Тук са събрани плюсовете и минусите на пет варианта за нов национален празник.

Думите. Как беше подценен антисемитизмът на Хитлер

България не е първата, нито е единствената страна, която подценява думите на омраза, насочени към цяла група хора. Германия е постъпила така преди много години. Не е подозирала какво може да се случи на едно общество, което си мълчи, докато омразата е "само" в думите и "само" в ограничени среди.