След като ДАНС не намира доказателства, че съдия Георгиев възнамерява да вземе подкуп от Марешки, разработката срещу него се насочва в друга посока. Докато подслушва кабинета му, агенцията засича разговор между Георгиев и прокурор Здравка Задгорска, водеща дело срещу негов приятел – Николай Добрев. Той е обвинен, че не е стопанисвал правилно ловното си оръжие, което е забравил върху колата си.
Съдията споделил с обвинителката, че „от човешка гледна точка“ това е маловажен случай и би трябвало да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс (когато производството се прекратява заради малозначителност). Самата Задгорска свидетелства по-късно, че не е възприла разговора като натиск и затова не го е докладвала. Въпреки това съдията е обвинен, че я склонявал да прекрати делото срещу Добрев.
Впоследствие Георгиев е оправдан изцяло, като две инстанциите записват в мотивите си, че случаят е показателен за начина, по който прокуратурата може да упражнява натиск върху съда.
„Оказва се, че прокурорът, който поддържа обвинението по конкретно дело, може да предизвика контрол или репресия срещу съдията по същото дело, като се следят, подслушват, наблюдават, проследяват и записват всички негови действия”, посочва Софийският градски съд, цитиран от „Капитал“.
Тази констатация е споделена и от Софийския апелативен съд, който отбелязва, че в случая става въпрос за „практика, която компрометира принципа за независимост на съдебната власт и създава незаконосъбразен способ за отстраняване на неудобни магистрати от конкретни производства или повлияване на решенията им в определена посока”.