Връзки за достъпност

Извънредни новини

Из тайния дневник на Данаил Кирилов (15 февруари 2019 година, София)


Председателят на комисията по правни въпроси Данаил Кирилов.
Председателят на комисията по правни въпроси Данаил Кирилов.

Мило Дневниче, уморен и скапан съм. Вчера буквално се разсипах с тия 16 часа в Народното събрание по Изборния кодекс, и предния ден пак среднощни заседания – просто не знам как оцелях. Добре че не се искаше от мен и да мисля, а тая работа беше поверена на Данчо Цонев. Ако трябваше хем да присъствам, хем да говоря, хем процедурни врътки да изобретявам – кодексът щеше да е приет преди извънредните парламентарни избори. Оф, пак казах това, дето не трябваше – нали уж всичко е стабилно и избори, викаме, няма да има. Успокоявам се, че на теб мога всичко да ти кажа. Те затова в партията ми викат: "Дани, няма да мислиш – Цецо се разбира с ДПС и ти само следваш указанията". Защото ако трябва да ги обясня и все ще кажа нещо, дето не трябва.

Ето, питат ме тия журналисти: "Защо на практика премахнахте преференциалното гласуване и гражданите няма да могат да пренареждат кандидатите в листите". И аз какво да им кажа? Ако нашите ми даваха да говоря каквото си искам – лесна работа: "Абе какви са тия граждани, дето ще пренареждат листите, бе?! Ама нали ако аз съм водач – съм се скъсал от работа, за да съм такъв и някой ще ми вика – не, бе Данаиле, няма ти да си в парламента. Абе, вие знаете ли как се заслужава водаческо място – колко лоялен трябва да си? Трябва да викаш на всеки, че ти е шеф. Днес викаш на Борисов, утре – на Цветанов. Да си почтителен, да правиш каквото ти казват. Дават ти текст за гласуване – организираш гласуването. Ама това, че ти не го разбираш – няма значение, трябва и на журналистите да обясниш (добре че всичко ни пишат пиарите!).

Ето – седиш по 16 часа в парламента. Викат ти, че си шайка. Ти се опитваш 45 минути да измислиш какво да отговориш и тъкмо да го направиш, щото си е постижение, и излиза Спас Гърневски на трибуната и ти взема мисълта! И славата ти взема!

Казвам ти, мило дневниче, всичко щях да им обясня ей така – право куме та в очи на журналистите, ама проблемът е, че те не разбират. А пък и на мен не ми дават да приказвам. Шефът вика: "Нищо, че не вдяват, ти нещо ще объркаш". Аз па си мисля кога тоя Цветанов стана еталон за стратегическа мисъл. Ама нищо не мога да му кажа, нали място в листата защитавам.

Ох, ужасно съм изморен. И с ЦИК трябваше да се оправим. Как хем да кажем, че сме за спазването на закона, хем да го нарушим. Ама измислиха, направихме го.

Добре че беше Данчо Цонев – нашият истински коалиционен партньор. Да измислят ДПС, да ни дадат гласове, да си управляваме. Даже се чудя на шефа (другия, не Цветанов) защо не каже, че си управляваме с Пеевски, така и така вече три мандата това правим... Сега вярно, че аз разбрах какво става чак на втория, ама в партията викат, че избирателите са по-смотани и не загрявали още. За Цонев обаче говорих – като порасна искам да приличчам на него. Дават му да говори по всички теми, пращат го по телевизиите, винаги е водач на листа. Искам да съм като него, дори и така да мога да лъжа искам... Ама в ДПС се шегуват с мен и викат, че като си отворя устата по-скоро приличам на Мустафа Карадайъ.

Иначе, дневниче, избори идват, то е ясно. Не говоря за европейските. Затова трябва сега да си почина уикенда и в понеделник и аз като шефа да ида на молитвена закуска. Шефът ходи в САЩ, аз трябва да ида при него - да му се помоля да види колко неща направих за партията, водач на листа, с гарантирано място да ми измисли. Да, да – така ги разбираме ние молитвените закуски при нас.

От време на време и на молитвена закуска в сараите ходим, ама там не аз. На мен само ми дават после текстовете за гласуване и викат: "Виж – организирай гласуването, Цонев ще ти обясни".

Хайде, приключвам вече, дневниче. Цветанов ми звънна, имал задачи за мен. Истината е, че се възхищавам на интелекта му. И на него искам да приличам. Добре е човек да има политически кумири. Той и Цонев са за мен.

XS
SM
MD
LG