Връзки за достъпност

Извънредни новини

Тъжна одеска приказка


Миноносецът "Доналд Кук" на брега в Одеса в края на февруари 2019 г.

В първите дни на март група дипломати, политици и експерти се събраха в историческия град Одеса, за да обсъдят притеснителната обстановка около Черно море.

Две неща бяха очевидни за участниците – че Русия е едно от основните препятствия за превръщането на региона в мирен и проспериращ, и че пропастта между очакванията на страни като Грузия и Украйна и това, което западните им съюзници могат да им предложат, остава широка. В много отношения това бе по-скоро една тъжна среща в Одеса.

Програмата максимум за участниците от Грузия и Украйна бе ясна – членство в НАТО колкото се може по-скоро, последвано от членство в Европейския съюз, още по-тежки санкции срещу Русия, които да принудят Москва да се съобразява с международното право, както и спиране на проекти като подкрепяния от Германия „Северен поток 2“.

Чуха се дори още по-амбициозни очаквания – натиск над Турция да затвори Босфора за руски кораби. Или пък идеята на външния министър на Украйна Павло Климкин за 24-часово наблюдение в Черно море, което да следи какво се случва там. Западните участници не приеха с охота подобни идеи.

Истината е, че ЕС наложи замразяване на активи и визови ограничения на осем руснаци, отговорни за задържането на 24 украински моряци след инцидента в Керченския пролив в края на ноември. Съединените щати сигурно ще се присъединят към тези санкции, но това едва ли ще принуди Москва да освободи украинските моряци.

Заместник помощник държавният секретар на САЩ Джордж Кент сподели, че натискът на западните санкции все още не е достатъчен, за да промени „калкулацията на разходите“ на Кремъл, както той се изрази. Той каза още, че Вашингтон и Брюксел обсъждат налагането на морски ограничения срещу Русия по същия начин, по който това бе направено във финансовия, енергийния и отбранителния сектор. Но идеята по този начин да се ударят руските пристанища в Черно и Азовско море, както и опериращите от и до тези пристанища фирми, не се приема радушно в много европейски столици.

Попитах Климкин кога очаква украинските моряци да се върнат у дома. Неговият отговор бе, че Кремъл ги третира като „някакъв вид пазарна стока в навечерието на президентските избори“, които Украйна ще проведе в края на месеца.

Военното разположение на силите е още по-обезкуражително. Американският миноносец „Доналд Кук“ напусна Одеса в края на февруари след планирано посещение, в рамките на което той участва в учение за оперативна съвместимост с военноморските сили на Турция. Нещата не изглеждат по-розови и от факта, че четири американски кораба посетиха Одеса в последната година, а САЩ ще предоставят два 100-футови катера на Украйна (слад като миналата година дадоха два и на Грузия), както и ще подобрят радарните системи на Киев.

На въпроса дали ще видим в района на Черно море учение на НАТО, подобно на миналогодишното „Единен тризъбец“, което събра в Норвегия 50 хиляди натовски войници, отговорът беше отрицателен.

И докато стратегията на отбранителния алианс за Балтийско море включва батальони в трите балтийски държави и в Полша, подобна стратегия за Черно море е само пожелателна. Един от дадените отговори е, че ситуацията около Черно море е „по-усложнена“ и че трите съюзника в НАТО – България, Румъния и Турция, „не възприемат по еднакъв начин заплахата“.

Турски официални лица ми казаха, че те са солидарни с Украйна за Крим, но не искат да увеличават напрежението в региона. Като един от ключовите партньори в алианса, те очевидно могат да си купуват американски изтребители F-35 и руски противовъздушни системи С-400, за да си ги свалят ако поискат.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG