Възможно ли един и същи човек днес да не отговаря на критериите за получаване на българско гражданство, а утре да отговаря? Според Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) и Съвета по гражданството – да. В практиката е пълно със зигзагообразни решения. Говори се за „десетки, дори стотици гражданства, издадени по този начин“, без да им е правена ревизия. За проблема се знае от няколко години, но на политическо ниво не е сторено нищо, въпреки че в официални документи подобни практики се посочват като „корупционен риск“.
За какво става дума
Според Закона за българскотото гражданство, ако дадено лице от друга държава докаже своя български произход, то има право да получи натурализация. Становище по случая се издава както от службите, така и от Държавната агенция за българите в чужбина. Ако ДАБЧ заключи, че кандидатствалият за паспорт не може да докаже по безспорен начин, че има български произход документите не се разглеждат. С това България отказва да предостави гражданство на кандидатствалия.
Именно на тази законова разпоредба се е позовал роденият през 1973 в Молдова Сергей Бодлев. През 2010 г. той е настоял да получи български паспорт. На 23 февруари 2010 г. в Съвета по гражданството е депозирано становище от ДАБЧ по неговия случай, според което Бодлев „не е от български произход“. Две години по-късно, на 05 април 2012 г. същата агенция заключава, че Бодлев „е от български произход“.
Комични пък са случаите на майка и дъщеря от Молдова, както и на баща и син от Таджикистан.
Годината отново е 2010 г. На 23 март ДАБЧ депозира становище до Съвета по гражданство, според което Анатолий Костов, роден през 1955 г., е от български произход, което му позволява да вземе паспорт. „Няколко месеца по-късно роденият през 1982 г. Владимир Костов, който е син на Анатоли не успява да докаже българския си произход“, разказа пред Свободна Европа източник от Министерството на правосъдието. Проверка в документи, с които медията разполага, сочи, че на 11 октомври 2010 г. Владимир Костов от Таджикистан наистина не успява да докаже българския си произход, макар че баща му е успял да го докаже за себе си през пролетта на същата година.
Сходна е и ситуацията на Надежда и майка й Анна Цуркан от Молдова. И двете кандидатстват за гражданство през 2009 г. Според становище на ДАБЧ майката Анна е доказалата своя български произход. Но в същия ден (07.09.2011 г.) агенцията констатира, че дъщерята на майката (която има български прозиход) не може да докаже такъв. И така в едно заседание на Съвета по гражданство Анна (майката) получава положително становище, а Надежда (дъщерята) - отрицателно.
Силно затворени очи
В края на октомври спецпрокуратурата и Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) предприеха показна акция в ДАБЧ. Арестувани бяха над 20 души, заподозрени в корупционна схема за издаване на удостоверения за български произход, необходим за предоставяне на гражданство. Последвалите обвинения обаче засегнаха само четирима души – вече бившите ръководител и главен секретар на агенцията – Петър Харалампиев и Красимир Томов, както и други двама, сочени за посредници. Разследващите и до днес твърдят, че няма данни за политически чадър над схемата в ДАБЧ, независимо, че Харалампиев бе назначен на поста от квотата на ВМРО. Предстои спецпрокуратурата да внесе обвинителен акт срещу четиримата в съда.
„За проблема се знае много преди спецпрокуратурата да се активизира. Включително през 2014 г. Върховната административна прокуратура (ВАП) писа до ДАБЧ, че има проблем с удостоверяването на български произход“, твърди източник от Министерството на правосъдието.
Проверка показва, че в ДАБЧ на 1 януари 2014 г. е постъпилило писмо, адресирано до тогавашния заместник директор Йордан Янев. В писмото най-общо се констатира хаосът и двойните стандарти, които прилага ДАБЧ. Но агенцията не предприема нищо.
"Корупционният риск" е докладван на Борисов през 2014 г.
В същата година Инспекторатът към Министерския съвет, стъпвайки на проверката от ВАП, констатира същите проблеми, а към тях добавя и още. Нещо повече - петима инспектори подписват документ, адресиран до премиера Борисов, в който предупреждават за завишения корупционен риск в ДАБЧ. Отново обаче не следва нищо.
Година по-късно, през 2015 г., Министерството на правосъдието изготвя доклад, който е представен и в парламента. Документът отново констатира проблемите в ДАБЧ. Резултатът отново е нулев.
„Защо всичките ни усилия бяха пренебрегнати, остава загадка. Остава загадка и защо спецпрокуратурата се активизира чак сега, при положение, че нередностите са известни от години“, питат чиновници от Министерството на правосъдието.
