За поредна година българите остават най-нещастните граждани на Европейския съюз (ЕС), показват данните в традиционното глобално изследване на „Галъп“.
Страната ни заема 97-о място в класация от общо 156 държави. Според авторите на доклада по-щастливи от българите са гражданите на страни като Косово (46-о място), Пакистан (67), Русия (68), Турция (79), Беларус (81), Китай (93) и Бутан (95).
България се нарежда до страни като Гана, Непал, Бенин, Конго и Габон
Прави впечатление, че показателите на страната ни, анализирани в изследването, са съвсем близки с тези на държави като Гана, Непал, Бенин, Конго и Габон. Единствените държави от Стария континент, в които се наблюдават по-ниски нива на щастие от България, са Албания (107), Грузия (119) и Украйна (133), но те не членуват в ЕС.
Това издание на доклада анализира данните, събрани по време на всички досегашни изследвания, провеждани от 2005 г. насам. През този период авторите му отчитат задълбочаваща се негативна тенденция към тревога, тъга и гняв в Азия и Африка.
Традиционно най-щастливи са хората от скандинавските страни, като Финландия отново заема първото място в класацията, а челната десетка се допълва от Дания, Норвегия, Исландия, Холандия, Швейцария, Швеция, Нова Зеландия, Канада и Австрия. САЩ заемат 19-о място, отстъпвайки с една позиция от миналата година.
В топ 20 на страните с най-високи нива на щастие в света в периода от 2005 до 2018 г. попадат 10 държави от Централна и Източна Европа, 5 от южната част на Африка и 3 от Латинска Америка.
Най-много се е влошил животът в Йемен, Индия, Сирия, Ботсвана и Венецуела
Десетте държави с най-голям спад на средната оценка на живота обикновено страдат от някаква комбинация от икономически, политически и социални проблеми. Най-сериозно се е влошило качеството на живот за целия изследван период в Йемен, Индия, Сирия, Ботсвана и Венецуела.
Последният доклад акцентира върху развитието на технологиите, социалните норми, конфликтите и правителствените политики, които са довели до тези промени. Изследването разглежда щедростта и социалните политики, ефекта от щастието върху електоралните нагласи и активност, както и влиянието на интернет и зависимостите.
„Пристрастяванията идват в много форми – от злоупотребата с наркотици, през хазарта до цифровите медии. Устойчивата злоупотреба с наркотици и пристрастяването причиняват тежко нещастие. Правителството, бизнесът и общностите трябва да използват тези показатели, за да определят нови политики, насочени към преодоляване на тези източници на нещастие“, заяви при представянето на доклада проф. Джефри Сакс, директор на Мрежата на ООН за решения за устойчиво развитие (SDSN), изготвила изследването в партньорство с Института за Земята на Колумбийския университет, Канадския институт за авангардни изследвания, Центъра за икономически постижения и фондация "Ернесто Или".
По думите на Сакс светът се намира „в ера на нарастващо напрежение и негативни емоции и тези констатации сочат основните предизвикателства, които трябва да бъдат разгледани“.
