Той успява да разкаже музиката с думи, а историята чува като звук. Нарича „звукова война“ неравната битка между Запада и Изтока по времето на Желязната завеса и казва, че големият потърпевш от нея са гражданите на Източна Европа – тези, които не могат да научават новини, а в същото време финансират с данъците си цялата система, заглушаваща новините. Да не говорим за другите потърпевши – музикантите на Източна Европа и най-вече джазмените: как би могъл да се развива професионално човек, ако му е спрян достъпът тъкмо до музиката, която създават неговите колеги?
Това е само част от книгата* на музикалния историк и журналист Владимир Гаджев, която излиза днес в издателство „Колибри“. Казва се „Артистът не е самотен остров“ и е вдъхновена от джаз музиканта Милчо Левиев. Но това не е съвсем разказ за големия музикант, както не е и съвсем разказ за комунистическия режим. Книгата живее в онова общо поле, което обитават музиката и политиката, преди да създадат автентичния разказ за живота на цяло поколение музиканти.
Владимир Гаджев е роден през 1944 г. В средата на 70-те години започва да преподава в Музикалната академия, а в началото на 90-те става един от първите педагози на Новия български университет. По-късно преподава история на джаза и попмузиката в Националното музикално училище в София. Автор е на книгите A LOVE SUPREME. Веселин Николов и неговите „Бели, зелени, червени“ (2004), „Джазът в България. Българите в джаза“ (2010), „Седемте изкушения на „Златния Орфей“ (2011), „Когато Западът среща Изтока“ (2012), „Теодосий Спсов. Преследващият звуци“ (2012). „Щрихи към портрета на Никола Гюзелев“ (2016). Автор е на статиите за България в чуждестранни сборници за история на музиката. Съавтор е на „Илюстрованата енциклопедия на музикалните инструменти“ (2000).
Книгата му за Милчо Левиев, която се представя тази вечер в НДК, съдържа множество документи, свидетелства на очевидци и журналистически статии от съответния период.
*Откъс от книгата беше публикуван в четвъртък от сайта „Площад Славейков“.
