Връзки за достъпност

Извънредни новини

Как ловци смениха пушките с фотокапани, за да опазят снежния леопард в Русия


Снежен леопард от националния парк парк Сайлюгемски

От много време насам еколозите смятат планините в националния парк Сайлюгемски, намиращ се на границата между Русия, Китай, Казахстан и Монголия, за основен хабитат на красивия, но застрашен от изчезване снежен леопард.

Малко обаче се знае за различните навици на това потайно животно. През 2010 г. американският учен Родни Джаксън от организацията „Запазване на снежния леопард“ дарява 20 фотокапана на свои руски колеги с надеждата за достигане до нови данни за хищника.

„Родни каза, че ако предпазим снежния леопард в района на Аргут, популацията може да достигне нива на стабилност в следващите 10 години“, коментира пред Свободна Европа руският биолог Сергей Спицин. „Тук са концентрирани най-много сибирски планински кози, които са перфектната храна за снежния леопард“.

„За наша изненада обаче през последните две години, въпреки непрестанните ни опити, не успяхме да заснемем нито един снежен лепард“, казва още Спицин. „Само през февруари 2012 г. намерихме следи от две животни по брега на река Аргут. Поставихме фотокапан и през май успяхме да ги заснемем. Кръстихме ги Вита и Криук. Тогава разбрахме, че се нуждаем от хората, които отлично познават териториите на снежния леопард – ловците.“

През 2013 г. Спицин пътува до отдалеченото селище Аргут, за да се срещне с местния ловец Мерген Марков. Животът в Аргут е суров – единственият път до селището често е достъпен само за силните местни коне. Останалите 12 заселници се опитват да се справят с овчарство. Много от тях обаче стават бракониери, за да свържат двата края. Кожата на снежен леопард може да им донесе повече от 40 000 рубли (близо 620 долара).

„Той дойде и ми разказа за проекта си“, спомня си Марков. „Обясни ми как би трябвало да работи. Даде ми фотокапан и се разбрахме за тестов период от 4 месеца. Съгласихме се къде да поставим камерата и аз отидох там и я монтирах.“

Марков е знаел, че камерата трябва да бъде поставена високо на скалите, на височина от повече от 2000 метра. Още първото му пътуване се увенчава с успех.

„Показах първите си снимки на снежен леопард на баща ми, който веднага ми каза, че това е бременна женска“, спомня си Марков. „Няколко месеца по-късно поставих камерата на същото място и успях да заснема същата женска с две малки. Успях да ги заснема още няколко пъти, след което ги кръстих Батур и Аргут“.

Марков се скита из планините на Алтай от 5-годишна възраст, водейки добитък на паша или по време на лов с баща си. „Това беше животът ми преди да постъпя в армията, такъв беше и след като се върнах“, добавя той пред Свободна Европа.

От 2015 г., WWF работи заедно със Сайлюгемски и други паркове в Алтай, както и с местните жители за опазването на застрашени видове. Благодарение на тази програма цяло населено място се съгласява да премахне капаните за животни и да не поставя нови.

Ако до края на годината с фотокапан бива заснет снежен леопард в региона на селището, WWF им плаща 40 000 рубли, колкото струва една кожа. В допълнение природозащитната организация наема някои от хората като водачи в региона по различни проекти, както и коне.

Аргут
Аргут

За повечето хора това е била лесна промяна, смята Денис Миликов, изследовател работещ за парка Сайлюгемски. „Не бива да мислите, че хората тук са започнали да се притесняват за запазването на дивите животни едва след идването на изследователите“, коментира той пред Свободна Европа. „За хората в Алтай както снежният леопард, така и аргалските планински кози са свещени животни“.

В момента ловецът Мерген Марков има 10 камери и наблюдава постоянно 3 снежни леопарда. „Постоянно пътувам, от тайгата до скалите“, казва той. „Ходя до всяка камера веднъж в месеца. Познавам целия регион от дете. Баща ми вече не ловува, но аз все още съм ловец. Просто вече съм различен вид ловец. Опитвам се да помогна на всеки, който се опитва да предпази снежния леопард“.

Смята се, че съществуват между 70 и 90 снежни леопарда в Русия, 53 от които живеят между поречието на река Аргут и покрай възвишенията на Курай. Бъдещето пред тях изглежда малко по-светло, но все още остават застрашени.

„Сега вече няма пазари, пълни с кожи на снежни леопарди“, казва биологът Миликов от парк Сайлюгемски. „Те обаче все още биват улавяни в капани за кабарги или други животни, защото кабаргите носят добри пари. Затова и ловците продължават да са заплаха за снежния леопард“, добавя той. По думите му един бракониер може да постави средно между 50 и 200 капана.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG