Той винаги подрежда сам изложбите си. Описван като пословичен перфекционист, прекарва часове пред стените в галериите и затова почти неизменно присъства на откриванията на изложбите си. Това е причината фотографът Йозеф Куделка да е в София от дни. Във вторник ще бъде открита неговата изложба „Изгнания“ в Софийската градска художествена галерия.
Куделка е най-известен със снимките си на смачкването на Пражката пролет от войските на Варшавския договор. Фотографиите му години наред са единственото документално свидетелство за събитията от август 1968 г. Негативите са изнесени тайно от Чехословакия и публикувани в Лондон, в „Съндей таймс“ с помощта на Елиът Ъруит, който тогава е президент на фотографския кооператив Магнум. Снимките се появяват подписани с инициалите P.P. (Prague Photographer - пражки фотограф), защото Куделка се страхува от репресии срещу себе си и семейството си. Куделка разкрива, че е автор на снимките едва през 1984 г. след като баща му, един от последните му роднини в Чехословакия, умира.
Емблематични за творчеството на Куделка са снимките на ромските общости от цяла Европа. Интереса си към тях той обяснява с номадския им живот и самобитната им култура, която запазват в условията на пълна изолация от останалото население на страните от Източния блок. „Самият аз свиря циганска музика“, казва Куделка, цитиран от „Ню Йорк таймс“. Той разказва как за пръв път се е потопил в културата им – още като ученик на фестивал на циганската музика. „Просто започнах да снимам. И след като започнах, не можах да спра“, казва той. Между 1961 и 1962 г. пътува из Словакия и Румъния, за да снима ромските общности там. Постепенно той печели доверието на хората, но тоталитарните режими в страните от Източния блок се отнасят с подозрение към работата му.
Куделка емигрира във Франция през 1987 г. и получава френско гражданство. Следващата година той издава фотографския си албум „Изгнания“. В него той публикува фотографии от пътуванията си, които представят непрекъснатото местене от едно място на друго.
Оттогава Куделка се посвещава на пейзажната фотография, която по думите му му позволява да улови взаимодействието между човека и природата. Посещава и горещи точки като ивицата Газa и Сирия. През целия си творчески път той страни от снимките за списания и предпочита да живее единствено от награди и грантове, които печели.
