Седмица след свалянето на Тодор Живков през 1989 г. в София се провежда първият многолюден митинг, допуснат от тогавашните власти въпреки факта, че организаторите принадлежат към дисидентските организации. Един от фотографите на това събитие е Иван Бакалов, който във вторник откри изложба със снимките си от 1989 г. в рамките на фестивала "Фотофабрика". В тази публикация за Свободна Европа той напомня атмосферата на онова време и накратко припомня биографиите на основните участници.
...
18 ноември 1989 година. На площад „Св. Александър Невски” се събират между 100 хил. и 150 хил. души, според различни оценки. Организаторите и ораторите на митинга почти съвпадат. Това са видни дисиденти или представители на дисидентски сдружения и организации, описани по-долу.
Западни издания язвително отбелязват, че на опозицията в България й е била нужна седмица, за да организира първия си митинг.
Първият опозиционен митинг на 18 ноември 1989 г. изразява главно въодушевление от свалянето на режима на Живков и порив за свобода, призиви за наказване на виновните и за избори. С малки изключения, почти всички оратори са готвили написана реч по 2-3 страници, и я четат, а не произнасят кратко слово. На площада са издигнати отделни лозунги на турци от провинцията с искания за възвръщането на имената им.
Митингът гласува вот на доверие на новия генерален секретар на БКП Петър Младенов за срок от една година – вижда се на снимките с вдигнатите ръце на площада. Ситуацията се променя светкавично, само две седмици по-късно на следващия митинг на същия площад оратори си късат публично членските книжки в БКП, атакуват остро новата власт, представители на стари партии и репресирани от режима предявяват искания за съд и отстраняване на новоизбраната власт, заменила Живков.
Остава близо месец до създаването на Съюза на демократичните сили, обединяващ новите дисидентски движения и организации и възраждащи се стари партии отпреди налагането на комунистическия режим.
Кои са ораторите на този исторически митинг?
Част от хората, които взимат думата, съвсем наскоро са участвали в първото протестно шествие в София - това на "Екогласност", което е проведено, докато Живков е още на власт. Сред тях са зоологът Петър Берон, философът Александър Каракачанов, актьорът Петър Слабаков. Един от най-активните участници е и Желю Желев, бъдещият президент, а тогава - доктор по философия, изключен от БКП през 1965 г. за немарксистки възгледи в свои трудове. Изселван от София, автор на забранената книга "Фашизмът".
Блага Димитрова
Единствената жена оратор на този митинг. Поетеса, писателка с богата литературна биография. Два от романите й „Отклонение”и „Лавина” са филмирани. Има спирани книги, включва се в неформалните сдружения Комитет за защита на Русе и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Една от 12-те поканени дисиденти на закуска с френския президент Митеран в София през януари 1989 г. Става депутат от СДС през 1991 г. и участва в гладната стачка против подписването на конституцията. По-късно става и вицепрезидент на Желю Желев на първите преки избори за президент 1992 г., но подава оставка за несъгласие с неговата политика към СДС. Умира през 2003 г. на 81 години.
Анжел Вагенщайн
Известен сценарист („Звезди в косите, сълзи в очите”, „Гоя”, „Борис I” и др.). Бил е партизанин и антифашист. В края на 80-те години става член на Комитета за защита на Русе, предизвикал сътресения във властта. Поканен е на закуската с френския президент Митеран през януари 1989 г. След митинга постепенно застава на страната на БСП и е избран за депутат от левицата във Великото народно събрание. По-късно се оттегля от политиката. За книгите си „Далеч от Толедо” и „Сбогом Шанхай” получава няколко международни награди. Превеждан на няколко езика. Днес е на 97 години.
Петко Симеонов
Доктор по социология, работи в БАН. Един от основателите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството през ноември 1988 г. Негово интервю в списание за социология със Стоян Михайлов, секретар на ЦК на БКП, но и учен, борещ се с догматизма на комунистическата система, става повод Михайлов да бъде свален от партийни постове. Петко Симеонов е от учредителите на българската секция на „Хелзинки уоч” в България още преди 10 ноември. През 1989 г. говори пред радио „Свободна Европа” срещу режима. Един от преговарящите на Кръглата маса. В продължение на година е зам.-председател на СДС. Депутат във Великото народно събрание. Основател е на СДС (либерали), които отпадат на следващите избори. Оттегля се от политиката, занимава се с наука и пише книги. Днес е 76-годишен.
Радой Ралин
Прочут сатирик, критик на режима, посрещнат е с овации на митинга. Наричат го българският Езоп. През 1968 г. неговата книга „Люти чушки” е спряна от продажби и унищожена. Остава без работа и е забранен за публикуване. По-късно работи като редактор в различни литературни издания и в киностудията в Бояна. Автор на поезия, проза, киносценарии за игрални и др. филми. Никога не влиза в политиката, остава си писател и обществен критик. Един от 12-те поканени дисиденти на закуската с френския президент Митеран през януари 1989 г. Умира през 2004 г. на 81 години. За смъртта му вестник „Таймс” му отделя цяла страница.
Емил Кошлуков
Към онзи момент студент, току що освободен от затвора, където лежи от 1985 до 1989 г. Осъден е за това, че е разпространявал антисоциалистическа литература. Току-що е основал Независимо студентско дружество, което в следващите месеци ще прави стачки и ще участва в политическия живот. Заминава да учи политология в Калифорния, САЩ. Връща се през 1997 г. и започва да се занимава с политически кампании и обучения. През 2000 г. основава сдружение „Новото време”, заедно с Мирослав Севлиевски, Тончо Токмакчиев, Камен Воденичаров и др., и влиза в парламента като депутат от НДСВ. После става директор в ТВ7, в която води коментарно предаване, след това е назначен за програмен директор и и. д. директор на БНТ. Води и коментарно предаване. Днес е 54-годишен.
Петър Гогов
Дълги години политически затворник в Стара Загора и Сливен. Облечен в черно кожено яке, на митинга прави остро изказване и предизвиква леки възгласи и подсвирквания. Месец след митинга е включен в обща група с д-р Константин Тренчев и Велко Вълканов (тогава адвокат, защитник на правата на човека), като хора от опозицията, които се срещат с държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър на вечеря в хотел „Шератън”. Отделя се от СДС в маргинални партийни формации. „Дайте ми 500 хиляди гласа и ще въведа ред”, казва в предизборно обръщение на едни от следващите избори. Към края на 90-те изчезва от политическия живот. Днес е 77-годишен.
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
