През 2005 г. американският футурист и инженерен директор в Google Рей Курцвейл прогнозира, че през 2029 г. изкуственият интелект ще достигне човешки нива на интелигентност. И докато никой не може да прецени дали ученият има основания за твърденията си, той лансира нова, още по-стряскаща прогноза: че през 2045 г. човешкият мозък ще се слее със създадения от него самия изкуствен интелект и така ще увеличи капацитета си над един милиард пъти. С други думи, ще започне т. нар. ера Singularity, която бележи единение на човешкия интелект с този на машините.
Преди да каже всичко това Курцвейл е обявил общо 147 други прогнози, коя от коя по-невероятни. И 86% от тях се потвърждават.
Не би ли трябвало тогава да сме притеснени от това не толкова далечно бъдеще? Според основателя на SpaceX Илон Мъск изкуственият интелект е „най-голямата заплаха за човешката раса“. „С изкуствения интелект ние призоваваме демона“, казва той.
Какво значи изразът "изкуствен интелект"
В сферата на дигиталните и технически иновации терминът "изкуствен интелект" или AI (Artificial intelligence) съвсем не се използва в смисъла на интелигентите машини, които поробват или избиват човечеството.
Изкуствен интелект се използва всеки път, когато някоя програма ни препоръча нова песен или филм
Всъщност това е всеобхватният термин за машини, които могат интелигентно да решават проблеми или да изпълняват задачи въз основа на определени алгоритми. Тези правила са написани от хора, но машините нямат нужда от човешка намеса, за да вършат своята работа. Например, изкуствен интелект се използва всеки път, когато някоя програма ни препоръча нова песен или филм.
По-сложните нива на развитие на AI са така наречените “machine learning” и „deep learning”, при които компютрите събират информация и буквално се учат, за да могат да правят прогнози, базирани на сетове от данни, и да взимат решения без човешка намеса. Deepmind, който е стартъп за изкуствен интелект на Google, може да определи най-бързия път между спирки на метрото или да победи световни шампиони в подобната на шах китайска игра Go. IBM пък инвестират много в развитието на Project Debater - система, която може да води дебати с човек, изграждайки дълги аргументи и ползвайки хумор и сарказъм, за да убеди публиката в правотата на тезата си.
Добро или зло е изкуственият интелект?
Въпросът дали изкуственият интелект е нещо добро или зло може и да е вечен, но всъщност е безпредметен. Просто той вече е факт. Това каза в интервю за Свободна Европа Бен Гьорцел – един от създателите на робота София и основател на единствената по рода си отворена платформа за изкуствен интелект SingularityNET. По време на дигиталната конференция Webit, провела се в София тази седмица, той сравни нивото на „изкуствените интелекти“ в момента с това на малките деца. Важното е още сега човечеството да се погрижи у тези AI деца да се възпитат ценности, защото „когато станат на 30 години, те вече ще са по широкия свят и ще правят, каквото си искат“, казва Гьорцел.
„Повечето изкуствени интелекти по света в момента се ползват за шпиониране, убиване, продаване на стоки и финансови измами“. С тази цел Гьорцел е създал и своята платформа, където всеки един създател на софтуер, без да е част от голяма корпорация, може да участва. „Това е софтуерна рамка, която позволява на много различни изкуствени интелекти, създадени от различни хора по целия свят, да си говорят един с друг, да си препращат работа, да работят за различни компании заедно и да се комбинират, за да сформират по-високи нива на интелигентност.“ Гьорцел вярва, че така ще се демократизира и децентрализира процесът на развитие на изкуствения интелект, за да не се работи само за интереса на правителства и големи корпорации.
Според "Ню Йорк таймс" изкуственият интелект е основна част от военната стратегия на Пентагона
САЩ са лидери в тази сфера не само заради наличието на много технологични фирми, които работят в тази насока, но и заради дългогодишни стратегически инвестиции от страна на правителството. Според "Ню Йорк таймс" американското министерство на отбраната е вложило милиарди долари в развитието на автономни и полуавтономни оръжия. Според вестника изкуственият интелект е основна част от военната стратегията на Пентагона.
Китай не стои настрани и агресивно развива т. нар. „интелигентна войска“, включвайки не само правителството и държавната армия, но и големи местни компании и външни инвеститори. През 2017 г. 48% от всички инвестиции в сферата на AI са отишли в китайски стартъпи, задминавайки САЩ за първи път. Много анализатори се страхуват от предстоящо състезание на „интелигентни оръжия“, пише "Ню Йорк таймс".
Изкуственият интелект и медицината
И все пак, изкуственият интелект не се развива само с военни и корпоративни цели. Много прогрес е постигнат и в употребата му в здравеопазването. Британската фирма Cognetivity използва AI за диагностициране на деменция в най-ранните етапи на заболяването. С един 5-минутен тест, чийто резултати се анализират от изкуствен интелект, пациентите биват категоризирани като рискови или здрави. Наскоро компанията събра 4 милиона долара, за да комерсиализира уникалната си технология.
Дронове и самолети без пилоти се ползват за доставяне на храна и лекарства на труднодостъпни терени и дори за извозване на хора, намалявайки риска за спасителите. Използваните технологии в този случай са подобни на тези при автономните оръжия, разработвани от САЩ и Китай, но се развиват от независими бизнеси и увеличават ползата от световните инвестиции в развитието на изкуствения интелект.
Едно основно условие, за да се развият нещата добре
Човечеството е развило полезен механизъм за защита, казва Хесус Мантас - човекът, който отговаря за иновации и изкуствен интелект в IBM. Наред с Google, Microsoft, Amazon и Facebook софтуерният гигант е сред лидерите в развитието на AI.
„Човек вярва на това, което знае, може да обясни и разбере, но е склонен да не вярва на това, което не знае. Тази ни черта е била много важна за оцеляването на човечеството“, каза Мантас по време на дискусия за добрите и лошите страни на изкуствения интелект, провела се по време на Webit в София. В този смисъл той е оптимист, че бизнесите, които вече са спечелили доверието на хората ще вземат необходимите мерки при развитието на AI индустрията.
Бен Гьорцел признава, че изкуственият интелект крие големи рискове и затова призовава хората от „демократичната страна на нещата“ да не седят отстрани от страх от прогреса, който така или иначе ще се случи.
„Тези рискове ще са по-малко, ако изкуственият интелект се развива по демократичен и децентрализиран начин, отколкото ако се развива за да обслужва само няколко големи правителства и армии“, казва Гьорцел. Макар неговият проект SingularityNET да не е особен фактор в индустрията в момента, той напомня, че в сферата на новите технологии нещата се развиват изключително бързо. Затова той е убеден, че след няколко години ще видим как децентрализираното развитие на изкуствения интелект се разраства много бързо.
„Вероятно точно в този момент някой хакер в Нигерия развива най-удивителното нещо, което никой не е правил до сега“.
