Връзки за достъпност

Извънредни новини

Разширяване на неизбежната отбрана: защо срещу идеята се обедини цялата юридическа гилдия


На 8 май с гласовете на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ парламентът прие на първо четене промени в Наказателния кодекс (НК), разширяващи пределите на неизбежната отбрана. Управляващите предприеха подобна инициатива и миналата година, но тогава правосъдното министерство излезе с отрицателно становище и предложенията така и не бяха гласувани.

Този път обаче това се случи по-малко от месец преди европейските избори, въпреки че новите текстове бяха разкритикувани от Върховния касационен съд (ВКС), прокуратурата и адвокатурата. На практика цялата юридическа гилдия се обяви срещу промяната на този основен институт, присъстващ в българското наказателно право от 1896 г.

Според законопроекта за неизбежна отбрана може да се смята нападение над всеки, който влезе „противозаконно“ в нечие жилище. В обхвата на действията, за които да не се носи наказателна отговорност, попада и отбраната срещу нападател, който застрашава „живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго“ в случай, че нападателите са повече от един, въоръжени са или атаката се случва „нощем“. В действащия текст от НК е записано, че „няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище“.

Подобни идеи са отхвърлени преди над 20 г.

Опит за разширяване на пределите на неизбежната отбрана е правен и през 90-те години, но през 1997 г. Конституционният съд (КС) обявява по-голямата част от приетите тогава текстове за противоконституционни.

Отявлено популистки ход, който не е без връзка с предстоящите евроизбори

„Имам усещането, че става дума за един отявлено популистки ход, който не е без връзка с предстоящите евроизбори“, споделя пред Свободна Европа известният пловдивски адвокат и правозащитник Емилия Недева.

Тя припомня, че тогавашното решение на КС се е основавало само на Конституцията и на Международния пакт за граждански и политически права, а сега би трябвало да бъде съблюдавана и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Която допуска отнемане на човешки живот само, когато то е резултат от прилагане на абсолютно необходимата сила – тоест, само ако по друг начин не може да бъде избегнато нападение.

„Мисля, че приемането на тези текстове би било много лош знак, защото те дават неверни сигнали. Независимо, че проектът дава хипотези, при които автоматично да се счита, че няма да има превишаване на пределите на неизбежната отбрана, все пак всички обстоятелства ще се преценяват във всеки един момент от съд“, обяснява Недева.

Тя има предвид част от мотивите на вносителите на предложенията, според които „целта на неизбежната отбрана е да се даде на гражданите възможност да извършват защитни действия срещу непосредствени и противоправни нападения [...] без да съществува заплаха, че впоследствие ще им се търси наказателна отговорност“.

Не може да се отнема човешки живот с предварителното убеждение, че няма да носиш отговорност

„Аз твърдя, че според българската Конституция, действащото законодателство и международните норми, по които България е страна, не може да се отнема човешки живот с предварителното убеждение, че няма да носиш отговорност. Затова казвам, че сигналите са много лоши. За мен мотивите на това предложение са много лошо написани, защото те са неверни и в частта, в която се твърди, че има противоречие и различна съдебна практика, че нямало яснота в тълкуването – това категорично не е вярно. Практиката на Върховния съд е последователна и тъй като този институт е много стар – още с приемането на Наказателния закон през 1896 г. той съществува и няма никакви проблеми в неговото прилагане. Факт е, че няма никаква казуистика, на която да се позовават вносителите“, категорична е Емилия Недева.

Бившият вътрешен министър и адвокат от Софийската адвокатска колегия Емануил Йорданов споделя нейното мнение, коментирайки, че „за да се направят някакви промени в тази област, трябва преди това да се проведе много сериозна професионална дискусия, а това, което се случва в момента е просто поддаване на емоциите и търсене на някаква евтина популярност“.

Популизъм и преследване на по-висок рейтинг

Според него също няма никакъв проблем с тълкуването на настоящите текстове, регламентиращи обхвата на неизбежната отбрана, но темата е много благодатна за политически популизъм, особено в предизборни условия.

„Навремето, когато бях народен представител, неведнъж съм виждал как при някакъв по-шумен случай се появяват народни представители, които решават, че могат да направят някакъв рейтинг на базата на това. И обикновено, който разбира и който не разбира, се насочва към изменения на Наказателния кодекс, при което се получават недоразумения, разминават се текстове, а крайният резултат понякога води до налагане на по-високи наказания за по-леки престъпления – нищо полезно.“

Ръководителят на катедрата по Наказателноправни науки в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и бивш депутат от НДСВ проф. Пламен Панайотов на свой ред изрази становище, че няма никаква необходимост от промяна в института на неизбежната отбрана. В интервю за гражданската инициатива за наблюдение, анализ и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България „Юридически барометър“ той обясни, че действащият НК дава повече възможности за прилагане на неизбежната отбрана от редица развити европейски държави.

Като пример, Панайотов посочва, че и сега в НК действа презумпция, че при влизане в жилище с взлом или чрез насилие, няма превишаване пределите на незибежната отбрана, дори и потърпевшият да умъртви нападателя.

Не е ясно за гражданите, ясно е за юридическата гилдия

„Основата на нашето предложение всъщност е правото на неприкосновеност на дома. То е гарантирано от Конституцията, така че това е диаметрално различното от предишния текст. Същевременно в другата част от предложението, където говорим за нападение от две или повече лица и нападение от въоръжен човек, ние имаме изрично тезата, че защитата става с оглед да бъде опазен живота, здравето или съответно сексуалната неприкосновеност или свободата на нападнатото лице, тоест тук не говорим просто за нападение, а за осъзната заплаха за живота. Което, между другото, настоящата хипотеза на незибежната отбрана също включва, то обаче не е ясно за гражданите, ясно е за юридическата гилдия“, коментира пред Свободна Европа един от вносителите на промените – Искрен Веселинов от ВМРО.

Същото, както досега, но по-различно

Попитан какъв е смисълът от предложенията, ако и в сега действащата редакция на НК има такива хипотези, депутатът пояснява: „Твърди се, че и сегашният текст включва хипотезите, които сме изброили. Да, така е, но имаме и доста разнородна съдебна практика, имаме и съдебни безумия, при които нападнато лице, бито с бухалки и прочие при защита убива един от нападателите си и на две инстанции е осъдено, че е превишило пределите на незибежната отбрана. Едва на трета тази случка се разрешава правилно според нас. Не смятаме, че българските граждани трябва, примерно, 9-10 години от живота да загубят по съдилища заради текстове, които уж са ясни, но в края на краищата раждат различна съдебна практика.“

Веселинов обаче не коментира подробности от споменатия случай, нито дава конкретни примери за различна съдебна практика по идентични случаи, свързани с прилагането на неизбежната отбрана.

Вие смятате ли, че българският народ е съставен от хора, които се чудят как да убият някого, позовавайки се на неизбежната отбрана?!

На въпрос дали евентуалното приемане на законови гаранции, че човек няма да подлежи на наказателна отговорност дори за убийство, няма да провокира случаи на прекомерно насилие, депутатът не е съгласен: „Вие смятате ли, че българският народ е съставен от хора, които се чудят как да убият някого, позовавайки се на неизбежната отбрана?! Те могат да го подмамят на ръба на скала, да го бутнат и да кажат – той падна. Това не е неизбежна отбрана. Значи, това е едно извратено мислене, чиято идея е чисто пропагандна, така, да противодейства на това наше предложение.“

„Нали независимо от степента на ефективност на МВР, престъпления има? И при комунизма имаше престъпления, независимо, че на всяко ъгълче имаше милиционер. Тоест, тази хипотеза не е единствено с цел – битова престъпност. Да, тя е предизвикана от конкретна ескалация на битови престъпления, но тя има една по-глобална задача и аз смятам, че тя е в правилна посока“, обобщава идеите си Искрен Веселинов.

Предстои въпросните текстове да бъдат гласувани на второ четене. Юристите обаче очакват те да бъдат сериозно редактирани или изобщо да не бъдат приети.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG