Трупането на материални блага е основен приоритет за 81% от българското население. Това показват резултатите от изследване на Института за изследване на обществата и знанието към БАН, цитирано от БГНЕС.
Общо 56.9% от българите обявяват, че за нищо на света не биха погазили закон, дори от това да имат материална или друга полза. Другите 43.1% обаче имат нагласи за неспазване на законите. Ако не се страхуваха от последствията, те лесно биха нарушили нормите, гласят резултатите от изследването. Те показват, че едва 32% от българи смятат, че законите в страната са добре написани и лесно приложими на практика.
Според БАН изводът от пропорцията е, че голяма част от обществото поставя условие – законите ще бъдат спазвани, ако са адекватни, обслужват интереса на обществто и са приложими на практика.
Ако даден закон пречи - 60% ще го нарушат
Близо 60% са съгласни с твърдението, че ако даден закон им пречи, ще намерят начин да го заобиколят и да постигнат своите цели. Почти 53% от българите мислят, че докато има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност. За над 65% от обществото сивата икономика е най-бързият начин да се изкарат пари.
„В обществото се насажда мнението, че неспазването на законите е естествена и логична реакция на евентуалната пълна с пропуски и несъвършенства законова среда“, гласят изводите на изследователите.
Според изследването в последните години в българското общество могат да се откроят редица социологически типажи според поведението на хората.
Бунтарите в България са едва 6 на сто
Общо 34% от изследваните български граждани се самоопределят като конформисти. Те се поддават се на натиска на обществото и бързо се съгласяват с него. Само 6% считат себе си за иноватори. Общо 4% се определят като хора, които задължително спазват определени повтарящи се ритуали. Всеки десети е социално пасивен, а бунтарите са 6%. Общо 16% се самоопределят като преувеличаващи, а 6% – като особено избухливи.
Според изследването на учените, това разделение на групите в обществото е в резултат на безнаказаността, което следва посегателството върху личната собственост, моделите на управление на публичните и частните бизнес процеси в страната.
