Това беше годината, в която падна Берлинската стена и видяхме сгромолясването на десетилетно комунистическо управление в Източна и Централна Европа. И според Тимъти Гардън Аш 1989 е „най-добрата година в историята на Европа“.
В интервю за беларуската служба на Радио Свободна Европа британският историк признава, че икономическият либерализъм, дошъл след сриването на съветските тоталитарни системи, е довел до икономическо неравенство. И според Аш, това отчасти е причината за днешното надигане на крайнодесния популизъм.
Тимъти Гардън Аш обаче е „дългосрочен оптимист“ и вярва, че въпреки всичко Русия ще намери полагащото й се място в Европа и света.
През 1989 г. събитията в Европа бяха „мирна революция“, която изпрати на бунището на историята „пост-тоталитарна империя с ядрено оръжие“, обяснява Аш.
„Сега Полша е свободна, повечето държави в Европа са либерални демокрации, повечето държави в Европа са членове на общи политически, отбранителни и икономически съюзи. За хората това означава, че могат да пътуват без препятствие от единия до другия край на континента, да живеят, работят и да се влюбват от единия край на Европа до другия. Това е поразително постижение.
„Либералното настъпление"
Имаше и недостатъци, чиито ефекти се усещат все още и днес, казва Тимъти Гардън Аш.
„Конкретната форма на възприетата финансова глобализация и икономически либерализъм – вероятно необходими за реформиране на икономиките – произведе огромно неравенство и сега има реакция срещу това. Имаше определено високомерие, либерално настъпление от страна на Запада, както от страна на ЕС, така и на САЩ. Това ни докара някои проблеми“, започва Аш. Но в края на краищата доброто е повече от злото, според него.
„1989 беше най-добрата година в историята на Европа досега. Мирна революция, която сложи край на ядрената пост-тоталитарна империя и ни даде най-добрата Европа, която някога сме имали“.
Сред най-притеснителните тенденции в днешния геополитически пейзаж са „реваншистка“ Русия и „ленинистки“ Китай, според историка.
„Имаме една реваншистки настроена Русия, както видяхме в Крим и източна Украйна. Това напомня разпада на руската империя. Имаме и Китай, който все още е ленинистки, но много богат и мощен, и който все повече диктува дневния ред в световната политика“.
Тимъти Гардън Аш споменава няколко държави в източна Европа – Украйна, Молдова и Беларус, които все още се препъват по пътя към демокрацията.
„Не цяла Европа е свободна. Виждам много положителни промени в Украйна. И доста значителен напредък в Молдова, дори и някаква промяна в Беларус. И мисля, че има още какво да се направи в рамките на този геополитически контекст“.
„Призраците от миналото“
Най-голямото предизвикателство за страните, преминаващи от комунизъм към демокрация, е справянето с тъмното минало, казва Аш.
„Важно е бившите комунисти и хора от репресивния апарат да бъдат държани настрана от висшите постове, това е важно. Но най-важното е обществото да си разчисти сметките с миналото, както това бе направено в Южна Африка с Комисията за истината. Да се признаят престъпленията, репресиите и несправедливостите. Да знаем фактите. Да са публично признати. Това ни позволява да теглим чертата между миналото и бъдещето. В противен случай една млада демокрация непрестанно ще е посещавана от призраците на миналото“.
Според Тимъти Гартън Аш, настоящият реваншистки уклон на Русия директно е свързан с разпадането на съветската империя. Историкът е дългосрочен оптимист за Русия, но под управлението на Владимир Путин страната е сериозно предизвикателство пред европейските лидери.
„Аз съм дългосрочен оптимист за Русия. Вярвам, че Русия е велика страна, която има своето място в бъдещето на Европа. Проблемът е сега, в близко бъдеще. Трябва ни краткосрочна твърдост, защото путинова Русия направи неща, които не могат да бъдат приети от международната общност. Но трябва да сме наясно, че дългосрочно Русия има важно място в Европа и в света“.
Русия и Унгария са част от едно по-авторитарно „силно популистко националистическо течение“, което се разпостранява в Европа. Но другите националисти, като тези във Франция, Холандия или Англия, си имат „свои собствени корени“ в специфичните условия на място, убеден е Аш.
„Ако погледнете Марин льо Пен, Найджъл Фараж, Герт Вилдерс или „Алтернатива за Германия“, всички те имат своите корени в историята на своите си западни страни. Докато се бореха с прехода, страните в Източна Европа гледаха на Запад за съвети и подкрепа. Сега обаче Източна Европа може да дава уроци за справяне с „пълзящия авторитаризъм“ на Запад“.
