Травмите могат да говорят на езика на всички изкуства. Байрям Байрямали знае това много добре, след като е комбинирал скулптура, текст и фотография, за да покаже какво представлява така наречения „Възродителен процес“. Творбата беше изложена в село Орешари, община Крумовград, за да напомни, че изкуството помага да видим дори в най-тъмните кътчета. Дори и когато там умишлено дълго време е хвърлена сянка и когато само думите не могат да се справят.
„Още от детството си имам неотговорени въпроси, които безпокояха съзнанието и самоличността ми, както и моето самоопределяне като индивид. Не знаех защо родителите ми имат две имена – едно българско и едно турско. Защо са се изселили в Турция през 1989 г. и са се върнали в България. Защо животът по време на комунизма е бил толкова несправедлив. И защо аз не бях учил за тази неправда в часовете по история“.
С годините Байрям Байрямали вече си е отговорил на част от тези въпроси и заедно с фондация „Софийска платформа“ разказва наученото чрез изкуството. Прави го в село в община Крумовград - един от районите, които в периода 1984-1989 е сцена на насилие, извършено от комунистическия режим срещу българските турци - имената им са сменени, културата и езикът - забранени, а част от тях са изселени в Турция.
„Започнах да правя интервюта със семейството ми и с жертви, пострадали от комунистическия режим. Колкото повече слушах за така наречения „Възродителен процес“, толкова повече откривах недоизказани истини, премълчани факти и една непрестанна кооперация на определени историци в легитимирането, изпълнението и прикриването на асимилацията не само на български турци, но и на помаци, роми, арменци и македонци“, разказва Байрямали за Свободна Европа.
Инсталацията му започва с монтирана врата на главната улица в селото, на която е написано „Голямото завръщане“. Тази врата е едновременно началото на изложбата, но и прагът, отвъд който започва разказът на историята, засегнала толкова много хора по време на комунизма.
Байрям иска да създде символично пространство за разглеждане и дискутиране на тези комплексни въпроси. Прави го, връщайки се обратно към онези места, от които българските турци са били изселени. Така те се превръщат в места за рефлексия над социологическите, психологическите, географски те и политическите последствия „не само за малцинствата, но и за травмата, вкоренена в целия български народ“.
Ученици от региона са имали възможност да научат за асимилацията на малцинствата чрез изложбата, в която има всичко - архивни документи, книги, артефакти, инсталации и фотографии.
Байрям Байрямали е на 22 години. Роден е в Хасково, където е завършил местната математическа гимназия. Любовта към фотографията по-късно го отвежда към Великобритания. Наскоро е взел бакалавърската си диплома от Лондонския университет за изкуства.
