Връзки за достъпност

Извънредни новини

Въпрос за гръбнака на МОН: Ще остане ли учебникът, който възхвалява Тодор Живков?


Евелина Келбечева

САЩ, наши дни, протест срещу забраната на абортите. Жена в напреднала възраст държи плакат със следния надпис: „Не мога да повярвам, че все още трябва да протестирам срещу тези глупости“.

На другия край на света, в България, подобна реакция предизвиква въпросът с интерпретацията на комунизма – уж беше съборен от ликуващи хора, уж беше обявен от парламента за престъпен режим, а ето ни през 2019 година пред 5 проекта за учебници по история. В единия пише, че Живков е работил за благоденствието на българския народ. В другия е пълно с внушения от същото естество.

"Убит" или "умрял"?

Нямаше да научим за всичко това, ако двама души не бяха вдигнали шум – историчката Евелина Келбечева и журналистът Христо Христов. И двамата изследват от десетилетия комунизма, а Келбечева беше от онези историци, които след падането на режима публично настояваха за създаване на институт, който да пренапише учебниците по история. Почти три десетилетия по-късно с нейно решаващо участие Министерството на образованието и науката (МОН) за първи път се съгласи, че историята на комунизма трябва да се изучава адекватно в училище и прие програма за това.

Забележките са на всяка страница – в полетата, между редовете, върху снимките

Днес идва резултатът – „сред представените пет учебника има такива, които прилагат буквата на тази програма, но не и духа й“, каза по телефона историкът Момчил Методиев от Института за изследване на близкото минало.

Срещаме се с Евелина Келбечева на ремонтирания площад „Славейков“, за да разгледаме заедно проектоучебниците. Тя е донесла цяла торба с ксерокопия и бележките й са на всяка страница – в полетата, между редовете, върху снимките. И поравно за всеки исторически период в рамките на 45 години комунизъм. Малко по-късно ми казва, че най-много забележки има за учебника на издателство „Булвест 2000“. „Той не подлежи на корекция, защото противоречи на духа на програмата“, смята тя.

Недискретно надничам в забележките й. На тази страница химикалката е подчертала неверен факт, на следващата е отбелязала манипулативно твърдение, на по-следващата – липса на важна информация. Примерите са безкрай – тук е сбъркана датата, на която е създадена политическата полиция, а там се твърди, че убитият Георги Марков „умира“ след като е получил „ред привилегии“ от комунистическия режим. Абсолютният факт, че Живков е предлагал България да се слее с СССР е описан като „епизод“, който е сякаш „медийно“ изобретен.

Примерите са взети от проектоучебника на „Булвест 2000“, където автори за периода след Втората световна война са Искра Баева и Евгения Калинова. В два други проектоучебника същите събития са представени с други факти, чийто смисъл е точно обратният. В други два проекта са поискали време за преработване.

Учебникът като инструкция

Накратко: ако тези учебници бъдат отпечатани, учителите ще могат да си изберат кои факти им харесват и да преподават по тях. Нещо като да изравниш по допустимост законите за гравитацията с твърдението, че гравитацията не съществува.

Пред този факт въпросът, довел до срещата ни с професор Келбечева, започва да се променя. Вече не е чак толкова важно какво пише в оспорваните учебници, кой ги е писал и нарочно ли е сбъркал. Въпросът вече е друг: има ли гръбнак държавата в лицето на МОН? Все пак от министерството се очаква да наложи съвременна визия за миналото, а не да оставя разказа на случайността, личните убеждения и свободата на интерпретациите.

„По дефиниция учебникът е вид инструкция, която трябва да предаде някакво проверено и сигурно знание, той не бива да подава противоречиви сигнали, ролята му не е да проблематизира преподавания материал“, написаха в понеделник от Института за изследване на близкото минало.

Не може да има пет версии за историята

Според позицията, подписана от проф. Ивайло Знеполски и шестима от водещите историци, които изследват комунистическото минало, задачите на образованието не могат да постигнат целите си, ако в различни учебници се представят „пет различни, често противоречащи си, версии за историята“.

МОН и времето до 15 септември

В писмена кореспонденция със Свободна Европа от МОН потвърдиха, че на различните издателства са изпратени инструкции, по които да направят корекции. „Проектите още не са одобрени, но това ще стане в срок, достатъчен за осигуряването на учениците с учебници за началото на учебната година“, казаха още от министерството. Твърдение, което навежда на мисълта, че към всичките пет учебника ще се подходи еднакво – с изискване за корекции. Не е ясно как би могло успешно да се направи това за най-проблемния от петте учебници.

Един от възможните изходи от положението е да се състави комисия от историци, които да преценят всички твърдения и да проследят дали написаното в петте проекта отговаря на духа на програмата, каза в телефонно интервю директорът на Института за исторически изследвания на БАН Даниел Вачков. Това, според него, би върнало топката на полето на експертността.

Учебниците трябва да отразяват ясно нашето знание за добро и зло

За Момчил Методиев въпросът опира до начина, по който гледаме на учебниците. „Всякакъв плурализъм на гледните точки е възможен, стига да има базисно съгласие по основни схващания. Учебниците са инструмент на педагогиката, а не просто книги, те трябва да отразяват ясно нашето знание за добро и зло“, смята той.

„Минаха 30 години от края на диктатурата, как може изобщо да ни хрумне да я представяме като нормално историческо развитие“, пита реторично Евелина Келбечева. Почти като в американския плакат.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG