Вечерта на 23 август 1989 г. латвийският фотограф Айварс Лиепинс е в лабораторията си в едно подземие в Рига, точно под редакцията на вестника, в който работи тогава. Предстои масова демонстрация и той се чуди коя ще е най-подходящата гледна точка. Иска му се да е на много места, но все пак трябва да избере едно. В този момент телефонът звъни. Женски глас го пита дали иска да се качи на хеликоптер и да проследи от въздуха подготвяната жива верига през трите балтийски републики. Лиепинс има 15 минути, за да стигне до летището.
В това време повече от един милион души вече оформят това, което ще стане известно като Балтийския път - безкрайна жива верига, продължаваща 675 км през трите балтийски републики, от Вилнюс в Литва, през Рига в Латвия до Талин в Естония.
Зрелищният протест срещу съветската окупация е насрочен на 50-ата годишнина от подписването на пакта "Рибентроп-Молотов", наричан още "комунацисткия" пакт. Договорът тайно разделя части от Европа на сфери на влияние между СССР на Сталин и Германия на Хитлер. Тайните договорки разчистват пътя за съветската инвазия през 1940 г., след която трите републики стават част от СССР. Десетки хиляди жители на трите държави са убити или заточени в Сибир по време на продължилата десетилетия окупация.
36-годишният тогава Лиепинс работи за вестника на антисъветския Народен фронт. Възможността да снима протеста отвисоко му изглежда недостижима. Струва му се невъзможно да достигне за 15 минути до летището, което е на няколко километра северно от Рига.
Той обаче взима оборудването и побягва по улицата към една черна волга, която е собственост на комунистическите власти. Колата чака директора на съветското издателство, в което се помещават повечето вестници в Рига. Лиепинс обаче познава шофьора.
"Просто казах на шофьора "Помогни ми, помогни ми!" Трябва да отидем веднага на летището. Той не знаеше дали има терористична атака или нещо друго се случва, но започна да кара бясно. По пътя му казах за какво става дума", казва Лиепинс в телефонен разговор с Радио Свободна Европа 30 години по-късно.
Точно четвърт час по-късно волгата набива спирачки в средата на пистата. Хеликоптерът вече е готов за излитане. Лиепинс притичва бързо и се качва заедно с два 35-милиметрови фотоапарата Canon.
Когато пилотът се обръща към него и го пита като в такси "Накъде сме?", Лиепинс решава, че първото място е магистралата на изток от Рига към Естония.
Лиепинс казва, че през цялото време не вижда никъде живата верига да е прекъсната по време на 15-те минути, когато участниците са били инструктирани да се държат за ръце - невероятно постижение за времето, когато хората нямат още социални мрежи, чрез които да се организират.
"Знам, че хората искат да чуят колко съм се вълнувал като латвиец. Да си призная обаче, мислех изцяло професионално, опитвах се да правя хубави снимки. На моменти се ядосвах, защото хората виждаха хеликоптера и прекъсваха веригата, за да ни поздравят", казва днес Лиепинс.
Но въпреки хладнокръвния му професионализъм по време на историческия полет, Лиепинс признава, че е бил "наистина горд", когато година по-късно един фотографски музей в Швейцария избира негов кадър за пощенска картичка. "Тази картичка се продаваше навсякъде в Европа. За мен беше много важно, че целият свят вижда какво се е случило в моята малка страна".
Лиепинс е единственият професионален фотограф, който е снимал историческото събитие отвисоко. Чак през 2014 г. той разбира как се е озовал на хеликоптера. На 25-годишнината на протеста той среща бивш лидер на антисъветското движение Народен фронт.
"Той ми каза, че хеликоптерът бил нает от Народния фронт, но лидерите се притеснили. В онова време ги било страх да не би КГБ да ги арестува по пътя към летището". Тогава опозиционните политици стигнали инкогнито с коли до границата, където се срещнали с представители на другите балтийски опозиционни групи. В последния момент някой предложил да поканят фотограф да използва и без това вече платения хеликоптер, за да запечата отвисоко протеста.
След живата верига целият свят следи борбата за независимост на балтийските държави. Малко по-късно Кремъл публично заклеймява тайните договорки в пакта "Рибентроп-Молотов". През лятото на 1991 г. балтийските държави обявяват независимост от СССР, който се разпада няколко месеца по-късно.
