Асансьорът спира в подземието на сградата на улица “Московска” 5 в София. Наоколо е мрак и задух, като във всяко мазе, но усещането е, че си на място, натоварено с някаква изключителност. Тук са се намирали килиите на комунистическата Държавна сигурност.
“През този етапен арест са минали стотици, а може би и хиляди арестанти от 1947 до края на 60-те години”, казва доц. Михаил Груев, който ни води към мястото. До някогашните килии се стига по тесен коридор, а няколкото светнати лампи не успяват да разсеят мрака. В момента в сградата се намира Държавна агенция “Архиви”, чийто директор е Груев.
Сега тук са тръбите на парното. Колкото и боя да е слагана върху стените от времето на комунизма до наши дни, случващото се вътре в продължение на години не е заличено. Някои от вратите са същите, а в едно от помещенията все още стои мивка, по която има следи от ръжда. Освен килиите, в сградата се е помещавала и администрацията на Държавна сигурност.
Как властта се настанява в сградата
Сградата е построена през 1937 година - 10 години преди на “Московска” 5 да се настани репресивната структура на тоталитарния режим. В нея са се помещавали Застрахователна компания „Витоша“, представителството на „Байер“ и други големи компании. През 1947 г. комунистическата власт национализира сградата и настанява в нея Софийското управление на МВР. Комитетът за държавна сигурност прави в подземията й своя арест.
Мястото е използвано предимно за разпити и е било етапно място преди съдебната зала. Някои хора обаче не са били изправяни пред съда, а директно са изпращани към лагерите в Белене, Ловеч или на други места.
“Помещенията са сходни”, казва Груев и сочи към едно от тях със скосен таван, където няма никаква възможност да влезе светлина. По-малките са използвани за изолатори, а по-големите - за групови килии. Замисълът е бил арестантите да не се задържат тук за дълго време.
“Те са обработвани по съответния ред, разпитвани са и оттук са пренасочвани към правосъдната система или към лагерната система”, казва Груев и слага кавички с ръце във въздуха, докато изговаря думите “правосъдна система”.
Да избягаш от ареста
Хората са вкарвани в килиите на “Московска” 5 предимно в тъмните часове откъм входа на улица “Малко Търново”, където и днес стои металната врата. “Повечето инквизиции са се извършвали в мазето, но някои са качвани за разпит и на горните етажи”, уточнява директорът на Държавния архив.
За всички години, в които мазето на това здание е било използвано за разпити, има само един документиран случай на избягал задържан - бившият лидер на социалдемократическата партия в изгнание Стефан Табаков.
Като активист на опозицията той е преследван и арестуван на 11 ноември 1948 г. Когато е докаран в Дирекцията на милицията, е качен за разпит на горните етажи в сградата на улица “Московска” 5. Там той прави нещо, което може или да му коства живота, или да му донесе свобода.
Докато разпитът тече, следователят е извикан при началника си. Все още с цивилните си дрехи, Табаков запазва самообладание, слиза с асансьора и спокойно минава покрай охраната на входа. След това се качва в трамвая. Бягството му завършва в Австрия. В град Грац той работи като градинар и следва право. Установява се във Виена, където 16 години работи в Радио Свободна Европа. След това до пенсионирането си е чиновник в Министерството на вътрешните работи на Австрия.
В какво могат да се превърнат килиите днес
През 1972 г. ЦК на БКП взима сградата за себе си и настанява там администрацията. След промените има много идеи в какво да се превърне това място - в музей на националната памет например. Или в музей в памет на жертвите на комунизма. През 2011 г. тогавашният председател на Държавна агенция „Архиви“ Мартин Иванов предлага в подземията да бъде създаден музей на Държавна сигурност. Все още няма консенсус по въпроса дали това ще помогне миналото да не се забравя, или ще реабилитира една от най-мрачните структури на репресивния апарат на комунизма.
...
"9 места за 9 септември" е поредица на Свободна Европа за ключовите сгради в столицата, свързани с комунистическия режим и описани от инициативата "Памет за утре". На 9 септември 2019 г. от 11 часа тези места ще бъдат посетени от хора, родени след 1990 г. "Хората лъжат, фактите се манипулират, но сградите са безпристрастни свидетели на епохата", казват инициаторите, сред които са журналистът Калин Манолов, историците Евелина Келбечева, Михаил Груев, Лъчезар Стоянов, юристът Марио Топчийски. Събитието можете да проследите във Facebook.
