Тротоарите в София са осеяни с шахти, но сред тях има една, която не е съвсем като другите. Тя води към място, което дълги години е пазено като свещено, а след падането на комунизма е презирано и изравнено със земята. Днес в градинката срещу бившия царски дворец няма и следа от мавзолея на Георги Димитров. Но под повърхността има още няколко етажа, които стоят почти непокътнати.
Четирима служители на Столична община ни очакват, за да ни заведат в подземията. Спускаме се надолу с помощта на метална стълба. “Дано си носите нещо, с което да бършете обектива на камерата. Вътре е голяма влага, има плъхове, ръждясали пирони и камъни. Гледайте си в краката”, предупреждава един от работниците.
Първият коридор отвежда към зала, в която е разположена огромна климатична инсталация. Използвана е, за да поддържа еднаква температура във всички помещения. Има и агрегат за случаите, в които електричеството е спирало. След още един тъмен коридор се стига до кушетката, върху която е гримирана мумията на Георги Димитров. Това се е случвало преди всяко излагане на саркофага с тялото на комунистическия лидер в основната зала за посещения на горния етаж, като отвеждането е ставало със специално проектиран за целта асансьор.
Кратка разходка на това място е достатъчна, за да се види, че подземните етажи на тази сграда не са били предназначени само за поддържане на мъртвото тяло на Димитров и демонстрация на култа към личността му. В една от стаите се намира модерна за времето си телефонна централа, а няколко коридора, които днес не се използват, са свързвали мавзолея със сградите на властта. Затворени са с дебели метални решетки. “Не ги снимайте, да не ни направят проблем”, предупреждава нашият водач.
Таванът на места е укрепен с метално скеле. При разрушаването на мавзолея, някои от залите са затрупани и в момента в тях има само земна маса, бетон и тухли.
"Младото поколение трябва да знае"
Отново на повърхността, където до 1999 г. се издига мавзолеят, се срещаме с журналиста Калин Манолов, който е един от хората зад инициативата “Поход на паметта”. Той и още няколко историци искат да запознаят българските младежи с историята на девет сгради от времето на комунизма.
“Имам син тийнейджър и от разговорите, които сме водили, се убедих, че младото поколение няма никаква лична памет за това време. Очевидно много ефикасна е била пропагандата, която десетилетия наред се водеше, за да бъде това време забравено или оправдано, или да бъде дори отречено”, казва Манолов.
Според него младите хора имат “много изкривена представа за онова време”. Журналистът дава пример с Георги Димитров – ръководител на международната организация на комунистите в Москва, отговорен за установяването на комунизма в България и за смъртта на хиляди чужденци в СССР по време на Сталиновите чистки. “Младото поколение трябва да знае, че мумията му се почиташе като едно езическо божество. Това беше част от пропагандната машина”.
Мястото, на което се е съхранявало тялото на Георги Димитров, е построено от строителни войски. Изграждането започва веднага след смъртта на Димитров и завършва за рекордните 6 дни. Толкова време са имали строителите докато тялото на “вожда и учител на българския народ”, както е представян пред българите тогава, пътува от Съветския съюз към София. Мавзолеят става център на тоталитарния култ, част от държавния церемониал и задължително място за поднасяне на венци и цветя по време на посещенията на ръководители от Източния блок. Организирано тук са водени децата от училище, за да бъдат възпитавани в същия култ. В рамките на обиколката “Поход на паметта” организаторите отново искат да доведат млади хора на същото място, но този път да им кажат истината.
Разрушаването на мавзолея
Мавзолеят е бил обект за милиционерска охрана от първостепенно значение с постоянен почетен гвардейски караул, чийто ритуал на смяна е подобен на днешния пред президентството.
На 17 юли 1990 г. правителството на Андрей Луканов взема решение за изваждане на тленните останки от мавзолея и тяхното погребване. Решението е изпълнено още същата нощ и тялото на Георги Димитров е погребано в Централните софийски гробища. След изваждането на тленните останки от мавзолея в продължение на девет години се водят дебати за съдбата на сградата. Правителството на Иван Костов решава да я разруши през 1999 г.
Разрушаването на мавзолея започва на 21 август същата година, командвано лично от Евгений Бакърджиев – вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройство. Въпреки че една сграда може да бъде разрушена много по-лесно от една идеология, в случая това не се оказва лесна задача. “Сградата е била проектирана да издържи на ядрен удар. Взривовете продължиха цяла седмица”, припомня журналистът. Последните отломки са извозени в късния следобед на 27 август 1999 г.
“Решихме да направим обиколката по места, свързани с комунизма, защото те пазят духа на времето”. Инициативата обаче не е посрещната еднозначно. Градските социалисти я нарекоха “опит за възраждане на фашизма. “Очевидно хората, които имат носталгия по комунизма и го приемат за най-висшето постижение на човечеството, искат така да мислят и най-младите хора”, коментира Калин Манолов и припомня думите на Оруел: ”“Който контролира миналото, контролира и бъдещето”.
...
"9 места за 9 септември" е поредица на Свободна Европа за ключовите сгради в столицата, свързани с комунистическия режим и описани от инициативата "Памет за утре". На 9 септември 2019 г. от 11 часа тези места ще бъдат посетени от хора, родени след 1990 г. "Хората лъжат, фактите се манипулират, но сградите са безпристрастни свидетели на епохата", казват инициаторите, сред които са журналистът Калин Манолов, историците Евелина Келбечева, Михаил Груев, Лъчезар Стоянов, юристът Марио Топчийски. Събитието можете да проследите във Facebook.
