От деветимата членове на “Комисията Юнкер”, които преминават в комисарския екип на Урсула фон дер Лайен, само двама няма да бъдат вицепрезиденти - Мария Габриел и Фил Хоган.
Хоган, който сега е агрокомисар, получава търговията - единственият ресор, който би удоволетворил Ирландия. Най-засегнатата от Брекзит страна без съмнение иска да наблюдава отвътре преговорите, които Европейският съюз ще води с Обединеното кралство за сключване на споразумение за свободна търговия след Брекзит.
Макар че Хоган ще преговаря с Лондон от името на 27-те страни, фактът че той ще договаря условията, ще позволи на Дъблин да огледа споразумението от всички страни, преди то да влезе в сила. Безспорно Ирландия няма как да не е щастлива от решението на бъдещия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Но какво иска България?
Едва ли конкретно “Иновациите и младежта”. Премиерът Бойко Борисов го формулира ясно - фондове, които комисарят му да разпределя. В този смисъл фактът, че Мария Габриел не е повишена във вицепрезидент, може да е лично разочарование, но не променя факта, че тя ще наблюдава третия по големина финансов портфейл в европейския бюджет след земеделието и кохезионните фондове - средствата за наука и образование.
Още едно условие на Борисов - средствата да не са предварително разпределени, също е удоволетворено. За разлика от земеделските и регионалните пари, които се управляват от националните власти в страните членки в рамките на предварително разпределени национални портфейли, парите за наука и образователен обмен се отпускат директно от Еврокомисията след одобряване на проекти, с които се кандидатства на общо основание в Брюксел.
Габриел ще бъде в изключително благоприятната ситуация да участва като еврокомисар в решителния етап от преговорите Комисия-Съвет-Европейски парламент по задаване на условията и бюджетите на програмите, които в момента се договарят за следващия програмен периос 2021-2027 г.
Чрез залагането в тях на повече стимули за периферните страни, опростяване на кандидатстването, договорянето на повече средства за информационни и образователни дейности за потенциалните бенефициенти, тя би могла да помогне повече кандидати, включително от България, да успяват. Но както и Фон дер Лайен подчерта при представянето на комисарите - те са преди всичко европейци, а чак след това представители на страните, които са ги посочили за членове на Еврокомисията.
Парите и България
Най-голямото перо в портфейла на българския еврокомисар ще бъде програмата за наука и иновации “Хоризонт Европа”. С планиран бюджет от почти 100 милиарда евро за 7 г., тя ще финансира европейски научни изследвания и иновации, насочени към най-големите обществени предизвикателства и развитието на европейската икономика и конкурентоспособност. Подборът на проекти, които ще получат грантове се прави от Европейския научен съвет.
В момента България е на 24-то място по усвоени средства от настоящата научна програма “Хоризонт 2020” като годишно в нея кандидатстват около 1000 български проекта, а финансиране получават - 90. Успеваемостта на българските участници е най-ниската в ЕС. Парите, които идват у нас по програмата, са около 14 млн. евро годишно.
Българският еврокомисар ще отговаря и за “Еразъм+” - програмата на ЕС за студентски и младежки омбен, чийто бюджет ще бъде удвоен до 30 млрд. евро през идните 7 г., като Еврокомисята планира да увеличи участниците й трикратно. България е на 23-то място в ЕС по брой на изпратени на обучение студенти - около 1800 души годишно.
В младежката сфера е и най-новата програма “Открий ЕС”, която предоставя влакови билети на 18-годишни младежи да опознаят Европа. Набирането на участници в нея започна миналото лято, като българската квота беше за 275 души. Сред младежките инициативи е и Европейският корпус за солидарност със заложен бюджет от 1,26 млрд евро за финансиране на доброволчеството.
Парите по програмата “Творческа Европа”, която финансира проекти в областта на изкуството за 2021-2027 г., са 1,86 млрд евро. Покрай нея Габриел ще бъде ангажирана с европейските награди за архитектура, литература, съвременна музика, наследство, както и с процедурата за определяне на Европейска столица на културата.
Законодателна власт
Извън тях обаче тя няма почти никакви възможности да участва в законотворческа дейност на Европейската комисия - единствената европейска институция, която има възможност да създава правила чрез регламенти и директиви. Правенето на политики в ресорите наука, образование, култура, изследвания и иновации са национална компетентност и се ръководят от столиците, а Еврокомисията има за задача само да координира и подкрепя държавите членки, без да може да им диктува правила и да задава стандарти.
Габриел ще наблюдава две генерални дирекции на Европейската комисия - Изследвания и иновации и Образование, младеж, спорт и култура, както и Съвместния изследователски център - научната служба на Европейската комисия.
Макар да отговаря на зададените от премиера параметри - да разпределя пари и да е достоен, новият ресор на българския комисар е далеч като влияние от договореното в настоящата Европейска комисия за Кристалина Георгиева. Тя не само отговаряше за целия бюджет на ЕС и за 40-хилядната армия от чиновници на Еврокомисията, но и беше неин вицепрезидент.
Като единствената европейска държава, която винаги е предлагала жени за еврокомисари, помагайки на председателите да подобрят баланса на половете, България е получавала желани от нея ресори.
При предишното раздаване – през 2014 г., решението на Юнкер да повери парите и чиновниците на българка сбръчи доста вежди в Брюксел, още повече, че в средата на мандата Георгиеа напусна и се върна в Световната банка. Вицепрезидентството беше компенсация за София, която номинира първоначално Георгиева за могъщата позиция на европейски първи дипломат, но трябваше да я отстъпи на страната-основателка Италия, както и пред традицията постът да се заема от социалист.
Кристалина Георгиева влезе убедително в Комисията „Барозу II“ с безинтересен за българското общество ресор – хуманитарна помощ и действия при кризи, след провала на Румяна Желева. Тя управляваше значителен бюджет, насочен към най-бедните държави в света и си завоюва авторитет с работа на терен. Георгиева бе първият български еврокомисар с пълен мандат и предложи законодателство за реформиране на Европейския механизъм при кризи, както и създаването на младежкия доброволчески корпус.
Първият и третият български еврокомисари - Меглена Кунева и Мария Габриел, изкараха по половин мандат. Кунева заради влизането на България в ЕС в средата на мандата на Комисията “Барозу I”, Габриел - заради напускането на Георгиева.
Меглена Кунева получи защитата на потребителите, извадени от отговорностите на еврокомисаря, който ги наблюдаваше заедно със здравеопазването. Това се коментира като добър шанс на фона на езиковото многообразие, откъснато за първия румънски еврокомисар от ресора на еврокомисаря по културата.
Жан-Клод Юнкер реши да не дава на Габриел силния ресор на Геориева и го прехвърли на германския комисар Гюнтер Йотингер, с което България загуби и вицепрезидентското място в ЕК. Досието на Йотингер - цифровото общество, премина към Габриел, заедно с борбата с фалшивите новини. Тя предпочете да не се ангажира с изготвянето на ново европейско законодателство като вместо това предложи етичен кодекс за фалшивите новини и се отдаде на междуинституционалните преговори по приемането на законодателни предложения, внесени от нейния предшественик. Сред които директивите за авторските права онлайн, обмена на публична информация, големите информационни масиви и др.
