Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Мир да има". Как БНТ се договаря с партиите от 1990 г. до днес


Продавачка в магазин за телевизори, заснета през 2006 г. На екрана е тогавашното лого на Канал 1 на БНТ.

По време на предизборни кампании зрителите на националната телевизия получават по-малко журналистика, вместо да е точно обратното. Сега е моментът, в който зрителят търси максимално подробна информация за кандидатите, за да направи личен избор. Не я получава. А би могъл, стига медията да постави интереса на зрителя преди интереса на партиите.

Един пример

1 октомври, 23 часа. Току-що е приключило предаването “Референдум” на БНТ, саботирано от Волен Сидеров. Зрителите са видели жандармерия в студиото, а лидерът на “Атака” вече е бил изведен навън, след принудителното спиране на ефира. Започват новините. В тях няма и дума за всичко това.

На следващия ден новините на БНТ изглеждат така: историята е разказана, но името на Сидеров и на неговата партия не се споменават. Ето думите-заместители: “представител на политическа партия”, “един участник в дебата за местните избори”.

Изключение е допуснато само веднъж: когато говори генералният директор Емил Кошлуков.

2 октомври, 12 часа, новинарска емисия на БНР. Сюжетът е там, но името на Волен Сидеров отсъства. Ще го споменат по-късно през деня, но колкото да цитират ЦИК, Кошлуков и СЕМ.

Историята с прекъснатия "Референдум" или не се споменава, или от нея е извадено името на главния герой: Волен Сидеров

Прилича на телевизионен разказ за вреден за здравето салам, чиято марка обаче не се споменава, за да не се сдобие медията с обвинение в злепоставяне. Резултатите са два: пазарът страда, защото покрай непълната информация спада потреблението на всички марки салам, а журналистиката страда, защото покрай нелепото схващане за нелоялна конкуренция се сдобива с етикета, че крие информация.

Името на Сидеров не се съобщава по приблизително същите причини – тече предизборен период и за кандидатите не бива да се казва нито добро, нито лошо. А Сидеров е не просто политик, ами цял кандидат за кмет на София. Споразумението, сключено между БНТ и политическите сили дори бетонира това положение. В неговия член 1 ал. 5 пише, че БНТ ще “предприеме организационни мерки за недопускане на нелоялно предизборно съревнование” не само в дебатите, ами и във всяко друго предаване.

Формулата е разтеглива оттук до хоризонта. Освен това е предвидена и формула, която й противоречи – в чл. 2 ал. 1 и 2 пише, че БНТ ще отразява обективно кандидатите, ще има “редакционна независимост” и ще прилага Етичния кодекс. Така БНТ би могла да се вслуша в единия или в другия текст и по собствено усмотрение да произвежда противоположни решения.

Но да теглим чертата. От цялата история отсъства само един герой и това е зрителят. Онзи, който трябва да бъде информиран дали неговите законни представители спазват обществения договор и елементарното приличие.

Борбата за телевизията: 1990-1994

Споразуменията на политическите сили с (тогава единствените) телевизия и радио, днешните БНТ и БНР, започват още преди първите свободни избори през 1990 г. Тогава текстовете им са десетина пъти по-кратки от днешните, а формулите за контрол над съдържанието са плахи и заобиколими. Така и става – журналистите заобикалят всякакви забрани, налагани отвън или отвътре, улицата е на тяхна страна.

В първото такова споразумение пише само това, че двете медии “няма да излъчват предавания, които носят пряко партийно пропаганден характер”. За пари не се говори, ако изключим лаконичната клауза, че средствата за предизборните материали ще се осигурят от държавния бюджет.

Нещата се променят радикално през 1994 г., когато е предложена първата стъпка към това, което днес представлява предизборната кампания в обществените медии.

Първото посегателство над свободата на информацията в предизборен период е извършено през 1994 г.

Тя отнема свободата на информацията през този период и за първи път преобръща логиката на политическото представителство. От този момент нататък по време на предизборни кампании зрителите ще научават колкото може по-малко за дейността партиите, вместо да е обратното.

По ирония на съдбата предложението не е на политиците, а на тогавашния директор на БНТ Хачо Бояджиев. Той е този, който отменя излъчването на почти всички предавания за политика и икономика в предизборния период и въвежда тарифите, по които партиите трябва да си плащат, наред с парите, пряко предавани на БНТ от държавата. В едно интервю за в. “Пари” разказва как сам е измислил това, “за да има мир”.

В годините, които следват, моделът “да има мир” еволюира до схемата, работеща днес. В нея има и поетапно постигнат страничен резултат – редуцираните новини и новините с изгладените ръбове вече не са само в предизборните периоди, а заемат все повече пространство и извън тях. Както написа Асоциацията на европейските журналисти, “сервилното отношение към силните на деня, демонстрирано в някои предавания, създава усещане у политиците, че могат да безчинстват в ефира на БНТ”. За Волен Сидеров и скорошния “Референдум” става дума.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG