София, булевард "Витоша" 18. В последните 30 години тази сграда е приютявала всякакви организации и политици - от кабинета на Иван Костов до Радио Свободна Европа, настанено тук след като заглушаването му е спряно през 1989.
Не се заблуждавайте от днешната снимка, на която се виждат хора, които свободно споделят различни идеи, докато пият кафе. По времето на комунизма тук е била настанена организацията, която се превръща в един от основните инструменти за налагане на тоталитарната комунистическа власт в България - Отечественият фронт.
Историците, които организират обиколката “Памет за утре”, разведоха младежи на някои от тези места, за да им разкажат за целия апарат, който е поддържал жизнените функции на комунистическата власт. Трийсет години след падането на режима все още не сме успели да оценим еднозначно този период, смятат организаторите.
Един от тях е доцент Лъчезар Стоянов от Нов български университет. Срещаме се пред сградата на Отечествения фронт, където днес има заведения и различни фирми, които не биха имали правото да съществуват в онова близко минало, за което разговаряме.
Идеята за такива народни, отечествени фронтове възниква от 7-мия конгрес на Коминтерна, когато Съветският съюз се обявява за принципен и идеен противник на фашизма в широкия смисъл на думата, казва Стоянов.
“Това обяснява защо във всички сателитни държави на съветския блок комунистите идват с помощта на такива организации. Те имат различни наименования - народни, отечествени, патриотични фронтове. В България се налага името “Отечествен фронт”, добавя той.
Директивата, спусната от Москва
Отечественият фронт е една от най-масовите и най-дълго съществували организации в българската история.
“Директивата [за създаването й] е спусната от българските комунисти в Москва. Под диктовката на Сталин и следвайки общата политика, написват една кратка програма на отечествения фронт”.
Това се случва на 7 юли 1942 г., когато Георги Димитров обявява създаването на организацията по радиостанция “Христо Ботев”. Във фронта се включват левите партии Политически кръг “Звено”, БЗНС “Пладне”, БСДП, Съюзът на кооперациите и Съюзът на народните читалища. На 9.9.1944 се формира първото ОФ правителство начело с Кимон Георгиев от кръга „Звено“.
Веднага след 9 септември Отечественият фронт се превръща в инструмент, с който комунистите започват да упражняват властта си. Първата стъпка е да управлява обществото, а втората - да се разрасне до такава степен, че да няма човек, който да не членува в него.
“Следващата стъпка е първият конгрес на ОФ през март 1945 година. Там се взима решение за трансформация. От боен съюз за завземане на властта ОФ се превръща в движение - членството е задължително, формално могат да членуват и хора извън партията”, казва историкът. “Всички граждани на България бяхме задължени да плащаме членски внос. Това е онази трансмисия между партийните решения и тяхното реализиране в живота”.
Цензорът, който следи
От организацията зависи дали ще започнеш работа и дали си минал ситото за вярност към идеите на режима. Всички съвременници на комунзима си спомнят т.нар. ОФ бележки и характеристики - те са задължителен елемент за всички и билет към работното място. “Това определя твоето положение и отношението на режима към теб. Това е цензорът, който следи за масовата основа на политическия контрол”, обяснява доцент Стоянов.
Начело на ОФ е Цола Драгойчева - най-довереният човек на Москва в България, която до последния си дъх ще остане такава - “ човек със специален статут и особено доверие”. Тя е един от най-ревностните привърженици на идеята страната ни да стане 16-тата република на Съветския съюз. Въпреки критиките и несъгласието на мнозина, през 2016 година общинският съвет в Бяла Слатина - родното място на Драгойчева, кръсти площада в града на нея.
Преди 9 септември 1944 Драгойчева участва във въоръжената нелегална дейност на БКП и прекарва дълго време в затвора. Тя има 15-годишна присъда за участие в Септемврийското въстание и смъртна присъда за атентата в църквата “Света Неделя” от 1925 г. Изпълнението на присъдата първо е отложено, тъй като е бременна, после заменено с доживотен затвор. През 1932 г. тя отново е амнистирана. Дълго време е в емиграция в Съветския съюз. След завръшането си в България отново е арестувана и има издадена задочна смъртна присъда.
В 45-годишния комунистически период Драгойчева е една от водещите фигури, налагали комунистическия режим.
От януари до март 1990 г. ОФ участва със свои представители в Кръглата маса, която договаря прехода към демокрация в България. На 31 март 1990 г. ОФ спира да съществува и се трансформира в Отечествен съюз. Така името отива в историята заедно с името на Българската комунистическа партия.
