Връзки за достъпност

Извънредни новини

Чували с капачки. Само да не изхвърлим и бебето заедно с тях


Надежда Цекулова

Синът ми събира капачки. Естествено, заради неговия ентусиазъм събирам и аз. Чувствам се ангажирана да поощря всяка форма на отговорно поведение. А той знае, че кампанията „Капачки за бъдеще“ превръща непотребната пластмаса в кувьози, и че това е полезно за околната среда и важно за бебетата в риск.

Бебето. То е на фокус, не капачките

Кампанията привлече хиляди последователи и предизвика буря в чаша вода на тема „има ли нужда от кувьози“. За да не разплискваме отново вълните на възмущението, уточнявам още в началото, че смисълът темата да се повдига отново и отново, е фокусът да се измести от капачките, и да падне върху бебетата.

Българската система за медицинска грижа за новородените разделя отделенията по неонатология на три нива на компетентност. Третото е най-високо.

Недоносените или други бебета с висок риск, могат да бъдат лекувани в клиниките и отделенията от трето или второ ниво. В първо ниво може да се лекуват бебета с по-леки следродилни състояния. Това е регламентът на хартия, а стремежът е областните болници да поддържат второ ниво, за да покриват най-масовите рискове. За да се случи той на практика, са нужни техника, квалифицирани кадри и добра лечебна инфраструктура.

Данните. Не винаги ги има

По данни на Министерството на здравеопазването в страната работят 149 неонатолози, а също педиатри с квалификация по неонатология и специализанти.

„Няма точна статистика колко неонатолози и педиатри са ни нужни“, споделя председателят на Българската асоциация по неонатология проф. Мая Кръстева.

„Но мога да ви дам пример – отделенията във Враца, Смолян и Ямбол станаха първо ниво, заради липса на специалисти. Там няма детски лекар.“ Според проф. Кръстева вливащите се в специалността млади лекари не са достатъчни. Не достигат също акушерки и медицински сестри.

Доброволците от Фондация „Нашите недоносени деца“ работят активно с болниците в страната от създаването си преди седем години.

„Напоследък ни се обаждат с молба да им съдействаме с дарение на консумативи – това са разходи, които изглеждат непривлекателни за дарителите, но без тях специалистите не могат да работят качествено. Дарявали сме интубационни тръби, абокати… Неотдавна дарихме ръкавици за една година напред в областна болница“, разказва Надя Дренска. От нейната гледна точка на активист и майка на вече пораснало недоносено дете, актуалните проблеми в грижата за преждевременно родените бебета са свързани с навременното насочване на рисковите бременни към лечебни заведения, в които бебетата им да получат по-качествени грижи, с допускането на родителите в отделенията, докато бебета им се лекуват там, и с адекватното проследяване на тези деца след изписването им от болница.

Скъпата техника. Ето нещо, което не е гаранция за нищо

Пример от държави с по-добри показатели за здравето на новородените показва, че насищането на цялата територия на страната със скъпа техника и специалисти не е единственото възможно решение.

Д-р Ива Чобанова специализира акушерство и гинекология в Швейцария: „Тук само в перинаталните клиники има такова оборудване и персонал. А тези центрове се броят на пръсти. В нормалните родилни отделения има само термо легла и апаратура за първична реанимация. Неонатолози също няма.“

На въпроса ми как се реагира при преждевременно раждане или друг проблем при новороденото, тя споделя, че за две години в нейната болница е допуснат един единствен такъв случай. „Тогава от най-близкия перинатален център дойде хеликоптер с екип и транспортен кувьоз. В останалите случаи майките се насочват своевременно, и бебетата се раждат на място, където има всичко необходимо, за да получат най-добрата грижа.“

В България има общо две линейки, оборудвани за транспорт на новородени, а така наречената санитарна авиация беше официално закрита преди месец.

Смъртността. България е на трето място

Европейската статистика подрежда страната ни в топ 3 по смъртност преди, по време и непосредствено след раждането.

Здравното министерство е преброило за 2018 г. 6608 преждевременно родени бебета, но данните на НЗОК сочат, че от общо 62 576 новородени, едва 33 205 са били отчетени като „здрави“.

Всички останали са били лекувани по една, или дори по повече от клиничните пътеки за бебета с проблеми.

На този фон програма за проследяване на недоносените няма, а всеки родител сам открива пътя, по който трябва да предпази своето рисково бебе от различни късни усложнения. От министерството успокояват, че биха разгледали въпроса след изтичането на действието на настоящата програма за майчино и детско здраве през 2020 г.

Намесването на всички тези различни фактори прави качеството на грижата за новородените сложен за разбиране проблем. Още по-объркващо за страничния наблюдател би било, ако сложим в картината и проблемите на женската консултация, което е реалната превенция (или причина) на редица здравни проблеми при бебето след раждането.

Но е просто и всеки разбира, че по-качествената грижа означава по-малко мъртви или болни бебета. А това зависи от институции, хора и задачи, които не бива да се крият удобно зад чували с капачки.

  • 16x9 Image

    Надежда Цекулова

    Надежда Цекулова е завършила е журналистика в Софийски университет, дълги години работи като журналист с интереси в сферата на здравеопазването, социалната политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път преминава в програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. Има активна дейност за подобряване достъпа до здравеопазване на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве. В момента е директор програма „Кампании и комуникации“ в Български хелзинкски комитет.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG