Връзки за достъпност

Извънредни новини

Мандатът на Цацаров. Как главният прокурор реално може да кадрува в службите


Сотир Цацаров

По закон прокурорът е господар на разследването – единствено той може да го прекрати, да го внесе в съда с обвинителен акт, както и да разпорежда определени действия по него на службите.

Въпреки това службите са част от изпълнителната власт и по Конституция са независими от държавното обвинение – тоест, те водят собствени разработки и би трябвало да събират данни за евентуални престъпления, дори те да са извършени от прокурор. Дори от главния.

Идеята е по този начин отделните власти, заети с разкриването на престъпления, взаимно да се контролират. На практика обаче главният прокурор може да смени всеки ръководител на подобна институция, използвайки правомощията си. А понякога е достатъчно само да поиска отнемането на достъп до класифицирана информация.

Бюрото за контрол на СРС

Именно това се случи с известния адвокат Георги Гатев, който от декември 2013 до юли 2017 г. бе зам.-председател на единствения орган в страната, който има законови правомощия да контролира и прокуратуара, и съда, и службите, когато става въпрос за специални разузнавателни средства (СРС).

Този случай стана повод за нееднокретни твърдения на бившия ръководител на Бюрото за контрол на СРС Бойко Рашков, че Цацаров всъщност цели блокиране на дейността на институцията. Това действително се случи с махането на Гатев, тъй като от четиримата останали членове, двама бяха представители на управляващата коалиция и можеха да бламират всяко решение на иначе уж независимия по закон орган.

Доказателство за това бе разкритието на самия Рашков, че тримата му колеги в Бюрото Огнян Стоичков, Илия Ганев и Огнян Атанасов на 25 септември 2018 г. успяват да бламират решение за комплексни проверки на органите, имащи отношение към използването на СРС в София. Това се случва за първи път в 5-годишния мандат на този състав.

Резултатът бе, че „на около 85% от общо над 190 структури не са извършвани комплексни проверки, респективно Бюрото няма яснота за състоянието на дейностите по използване и прилагане на СРС“. Това написа Рашков в становище до парламента преди избора на новия състав на Бюрото в края на миналата година, в който той не бе включен за разлика от споменатите трима души.

Бойко Рашков на едно от изслушванията си в парламента през 2018 г., на които заяви, че Цацаров лично ограничава възможността на Бюрото да извършва проверки на СРС-та
Бойко Рашков на едно от изслушванията си в парламента през 2018 г., на които заяви, че Цацаров лично ограничава възможността на Бюрото да извършва проверки на СРС-та

През юни излезе и първият доклад на новия състав, председателстван от кадъра на ДАНС Павел Иванов. От него стана ясно, че през цялата 2018 г. не е установен нито един случай на незаконно подслушване, въпреки че са отчетени 114 повече искания, 285 повече разрешения и 170 по-малко отказа за използване на СРС.

Тоест, прокуратурата и службите са искали да подслушват повече, съдът по-често им е разрешавал да го правят, а междувременно контролиращият ги орган не бе извършил комплексни проверки в около 85% от структурите, занимаващи се с тази дейност. И накрая констатира, че незаконно подслушване, на практика, няма.

Тази констатация дойде, след като Бойко Рашков изнесе данни за злоупотреби с подслушвание на политици, магистрати и журналисти пред парламента, които бяха отречени от Цацаров, шефа на ДАНС Димитър Георгиев и тогавашния вътрешен министър Валентин Радев. Именно агенцията беше посочена от Рашков, като отговорна за най-голям процент от нарушенията със СРС-та. Думите му обаче не предизвикаха интереса на депутатите, които първо освободиха Гатев без изяснят основанията за отнемането на достъпа му до класифицирана информация, а след това предпочетоха с голямо мнозинство неизвестен служител на ДАНС пред Рашков за председател на Бюрото.

Военното разузнаване

Две години след практическото блокиране на работата на Бюрото за контрол на СРС, прокуратурата се активизира срещу военното разузнаване. Бяха повдигнати обвинения срещу настоящия директор на службата Пламен Ангелов и предшественика му Светослав Даскалов.

Твърдението на прокуратурата бе, че двамата са нарушили правилата при издаване на разрешения за достъп до класифицирана информация, възлагайки на служителя по сигурността на информацията да подписва разрешенията. Тълкувание, което бе отречено от бившия председател на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) Цвета Маркова, например. Така или иначе, обвиненията доведоха до отнемане на секретния достъп на Ангелов, без който той не може да изпълнява функциите си като директор на Служба „Военна информация“ в МО.

Последва и спешна промяна на Закона за военното разузнаване, предвиждаща възможност то да бъде оглавено и от цивилен. Бързата поправка създаде впечатление за координация между действията на парламента, прокуратурата и ДАНС, по чийто сигнал бе започнало разследването срещу Ангелов и Даскалов. Именно участието на службата в разследването провокира съмнения, че става въпрос за намеса в оперативната дейност на военното разузнаване, които бяха определени от единствения кандидат за нов главен прокурор Иван Гешев „целенасочена лъжа“.

Дали на двамата ще бъдат повдигнати и други обвинения, засега не е ясно. Ясно е обаче, че е налице тенденция прокуратурата да се възползва от процедурата за даване и отнемане на достъп до класифицирана информация, за да кадрува по върховете на иначе независими по закон институции. Което става на фона на очевидната незаинтересованост на мнозинството в парламента.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG