Необичайното в тях е, че се броят наопъки: за "първи" се смята митингът на опозицията, проведен на 18.11.1989 г.
Някак се пропуска, че ден по-рано има още един митинг - този, който Комунистическата партия свиква веднага, щом научава за плановете на опозицията.
Но както и да звучи днес, тогава не става дума точно за състезание. Хората се радват и на двата митинга, защото това е непозната тогава публичност. Само най-възрастните помнят как е изглеждало свободното събиране на хора 40 години по-рано.
"През 1947 г. бях дете, но помня как нашите отидоха на последния митинг на опозицията. Край, всичко свърши, казаха те, като се прибраха" - това ми каза една възрастна жена, когато говорихме за годините на най-голямо насилие в най-новата българска история - средата и края на 40-те. Питах я дали родителите й предварително са знаели, че отиват именно на последен митинг. Може би са го научили чак след като са отишли, от някой оратор? Не - категорична беше тя. Знаехме, че точно това събитие е краят и че след него започва точно нещото, което започна - години без въздух и цвят.
Снимките, събрани тук, са на трима фотографи: Георги Георгиев - Джони, Виктор Гилтяй и Иван Григоров. Първоначалният подбор е на Цветан Томчев, отговорен фоторедактор във в. "Труд".
Някак се пропуска, че ден по-рано има още един митинг - този, който Комунистическата партия свиква веднага, щом научава за плановете на опозицията.
Но както и да звучи днес, тогава не става дума точно за състезание. Хората се радват и на двата митинга, защото това е непозната тогава публичност. Само най-възрастните помнят как е изглеждало свободното събиране на хора 40 години по-рано.
"През 1947 г. бях дете, но помня как нашите отидоха на последния митинг на опозицията. Край, всичко свърши, казаха те, като се прибраха" - това ми каза една възрастна жена, когато говорихме за годините на най-голямо насилие в най-новата българска история - средата и края на 40-те. Питах я дали родителите й предварително са знаели, че отиват именно на последен митинг. Може би са го научили чак след като са отишли, от някой оратор? Не - категорична беше тя. Знаехме, че точно това събитие е краят и че след него започва точно нещото, което започна - години без въздух и цвят.
Снимките, събрани тук, са на трима фотографи: Георги Георгиев - Джони, Виктор Гилтяй и Иван Григоров. Първоначалният подбор е на Цветан Томчев, отговорен фоторедактор във в. "Труд".