На 30 ноември 1939 г. близо половин милион съветски войници нападат Финландия и дават началото на Зимната война. Изненадващата атака идва след като Кремъл, страхувайки се от евентуално нахлуване на Нацистка Германия през Финландия, е поискал размяна на територии. Планът е бил така да отместят финландската граница по-далече от Ленинград (днес Санкт Петербург). Правителството на Финландия отказва.
Съветското командване се надява на бърза победа, която да поднесат за 60-ия рожден ден на Сталин на 21 декември. Не става обаче така.
Въпреки че армията на СССР е фаворит от самото начало, населената с 3,7 милиона души Финландия капитулира едва след няколко месеца. Пораженията са ужасяващи.
Това са само някои от близо 7 хиляди снимки от Зимната война от архива на въоръжените сили на Финландия, които бяха дигитализирани и публикувани през 2013 г.
Светът е възмутен от необявеното нападение. Външният министър на СССР Вячеслав Молотов казва по радиото, че самолетите всъщност не пускат бомби, а храна за гладните финландци.
Финландските войници нарекли самоделните бомби на името на съветския външен министър - "като питие към храната", която Молотов твърдял, че съветските войски пускат. Така се ражда името на едно от често употребяваните оръжия по време на сблъсъци по цял свят.
Съветските войски успяват да пленят голяма част от въоръжението на Финландия.
В началото войниците от Червената армия носели тъмни униформи и така били лесна мишена за финландските снайперисти.
Фермерът и ловец Симо Хайха е застрелял над 500 съветски войници по време на Зимната война, докато не е ранен тежко в лицето от съветски снайперист. По-късно го питат дали съжалява, че е убил толкова много млади мъже. Той отговаря: "Правех това, което кажат. Правех го така, както мога". Хайха умира през 2002 г. На гроба му пише "Дом - Вяра - Отечество".
Съветското въоръжение се чува от километри, защото разчита основно на малкото пътища, прокарани през финландската гора.
Докато съветските войски и камиони се придвижват по горските пътища, финландците използват ски. Това им позволява да се промъкват незабелязано и да изненадват противника.
Чистките в Съветския съюз, предшестващи нападението срещу Финландия, лишават ръководството на армията от някои от най-добрите офицери.
През януари 1941 г. британският премиер Уинстън Чърчил казва за продължаващата война: "Финландците показаха какво могат свободните хора... Всеки може да види как комунизмът прояжда душата на един народ; как го прави гладен и беден по време на мир; и как показва своята първичност и гнусота по време на война. Не можем да кажем какво ще стане с финландците, защото не можем да си представим по-траурен спектакъл... от това да гледаме този невероятен северен народ как ще се изтощи и ще има по-лоша съдба от смъртта, като бъде принуден да се подчини на бруталната сила на численото превъзходство".
Температурите във Финландия падат до под 40 градуса по целзий. Червената армия по това време не обучава войниците си как да се справят в толкова студено време.
Група от обкръжени съветски войници изпраща съобщение до своите командири: "Умираме, моля ви да платите нашите заплати за март на семействата ни. Кажете на всички, че умряхме като герои... не се предадохме".
По време на разпитите, един пленник си спомня, че му е казано да "освободи нашите финландски другари от капитализма". Войникът скоро разбира, че е подведен: "Чувствам с кожата си колко сме желани от тези, които дойдохме да освобождаваме".
След седмици на унищожителни загуби, съветското командване променя тактиката и се фокусира върху превземането на Хелзинки. Градът е далеч в южната част на страната.
Съветските войски използват касетъчни бомби срещу направените от дърво финландски селища.
С огромното си числено предимство, съветските войски постепенно изтикват финландците в южната част на страната. През март 1940 г. Червената армия влиза във Виборг.
Примирието струва на Финландия 11% от територията, включително и втория по големина град Виборг. Зимната война отнема живота на 25 904 финландци. Съветската армия губи 126 875 човека.
Съветският лидер Никита Хрушчов по-късно си спомня: "Всички ние - най-вече Сталин - усещахме победата като загуба от Финландия. Това бе опасна загуба, защото тя даваше основания на обвинението, че Съветският съюз е вликан с глинени крака".
