Връзки за достъпност

Извънредни новини

София и Скопие в капана на двойното говорене


Председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски (архивна снимка)

На 20 ноември, сряда, по време на конгрес на Европейската народна партия (ЕНП) в Загреб се проведе среща на българския премиер Бойко Борисов с лидера на опозиционната партия в Северна Македония – ВМРО-ДПМНЕ – Християн Мицкоски. На нея Мицкоски заяви, че за разлика от управляващите днес в Скопие бивши комунисти от СДСМ, които в миналото са се кланяли на Белград и Москва, неговата партия още с възстановяването си през 1991 г. имала била ясна визия за членство на страната им в Европейския съюз и НАТО.

На въпрос на Борисов: „Вие подкрепяте ли договора за добросъседството между България и вече Северна Македония?“, лидерът на най-голямата опозиционна сила без видимо колебание заяви: „Всичко, което може да бъде позитивно за двете страни … и за Македония, и за България, ние подкрепяме. Тук също така не трябва да има никакви дилеми.“ След този непряк отговор Борисов коментира: „Това е много важно, да го знаеме, да се чуе ясно.

Продължението на историята

На следващия ден, 21 ноември, четвъртък, отново премиерът Борисов, този път пред агенция БГНЕС, продължи да коментира радостната новина, дошла от една „сестринска партия“ и нейния ръководител.

Премиерът изтъкна, как Мицкоски „днес е казал и вчера пред всички вас заяви“, че приоритет за ВМРО са ЕС и НАТО.

Борисов добави още: „Антибългарската реторика не само трябва да бъде забранена, но и да са убедени (македонците и техните лидери – б. а.), че не е правилна. Ние не сме били окупатор на никого. Прочитът на историята е такъв, какъвто историците са го казали и какъвто ние от векове сме го възприели. Ако искат да вървят напред, ясни са ценностите“. По спорните въпроси той добави още как неслучайно в България има „големи градове“, кръстени на Гоце Делчев и Сандански.

Мимоходом само да спомена, че изявлението не се нуждае от особен коментар. То е просто поредното доказателство за твърде семплите исторически познания на премиера.

Премиерът често е жертва на българска националистическа пропаганда

Ето защо подобни упражнения по исторически въпроси често го превръщат в жертва на невинаги убедителна българска националистическа пропаганда, в която има странна смесица на истини, полуистини, недовършени мисли, неточности, а понякога и най-откровени лъжи.

Изявлението на Мицкоски и неговата интерпретация от Борисов доведоха на 21 ноември до светкавична специална декларация от управляващия в Скопие СДСМ на премиера Зоран Заев. В нея открито се пита опозиционния лидер кого лъже, когато говори за отношенията и договора с България – македонските граждани или Борисов. В декларацията на СДСМ се казва още как „Мицкоски говори едно тук и друго в чужбина.

Това пък даде повод на самия Мицкоски по-късно същия ден, в изявление за македонската телевизия „Алфа“ от Загреб, да се отдръпне или поне да направи уговорки спрямо вече обявеното, че поддържа договора с България. Той увери, че позицията му по този въпрос оставала непроменена (което може да се тълкува единствено с това, че ДПМНЕ продължава да е противник на този подписан на 1 август 2017 г. договор).

Приемникът на бившия премиер Никола Груевски добави още как ДПМНЕ ще поддържа всичко, което е добро и за Македония, и за България. В допълнението си Мицкоски постави ударение върху инфраструктурните проекти и научното сътрудничество между университети. Изказа се и твърдо срещу отричането на македонския език и „лика и делото на Гоце Делчев“. Веднага да отбележим, че обединяването на двете теми е напълно неоправдано, ала наложената от определени сили в София рамкова позиция на българското правителство и парламент е „вдигнала топката“ на Мицкоски „за воле“ и той чувства, че ще е голям пропуск да не се възползва от това.

Двойното говорене

Отново за кой ли път стана ясно двойното, ако не и тройно, че и четворно говорене за българо-македонските отношения и историята, когато стане дума за държавници, политици, че и членове на смесената мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси. Едно се говори на срещите, друго – насаме, трето – в медиите, четвърто – пред колегите, пето …

Всъщност, причините за това са и по-дълбоки. Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество бе резултат от надделяването на българските представи за история и за минало през 2017 г. (или поне на онези, от българска страна, които са участвали в изработаването му).

Едно се говори на срещите, друго – насаме, трето – в медиите, четвърто – пред колегите

Съгласието на македонската страна и подписът на З. Заев бяха смесица от едно искрено желание за евроатлантическа интеграция на Македония и подобряване на отношенията с България, както и дълбоко убеждение за нуждата от съобразяване с реалностите за постигане на външнополитически завой след десетилетната пагубна и изолационистка политика на ДПМНЕ и Н. Груевски.

Ала макар официално договорът да се представя деперсонализирано като дело на българското Външно министерство (или и на двете министерства), внимателният прочит на самия текст и анализът на разни публични изявления след изготвянето му още в края на юли 2017 г., трудно могат да скрият почерка на двама ключови членове на българската част от комисията и един евродепутат. В навечерието на самото му предварително подписване, известните с по-крайните си възгледи Божидар Димитров и Георги Марков, бяха скрити от българските медии, а след това именно споменатите бъдещи ключови членове на българската част от бъдещата комисия разясняваха в сутрешните блокове какво точно е подписано и какъв е смисълът му.

Какво разбираме под "обща история"

А какво беше подписано по отношение на историята? Още в преамбюла се говореше, как двете договарящи се страни са водени от идеята за „общата им история, която свързва двете държави и народите им“. Съгласно пък чл. 8, ал. 2 комисията трябваше да е „експертна“ и да допринесе за „обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития“. Заедно с това, съгласно ал. 3 се предвиждаше двете държави да организират „съвместни чествания на общи исторически събития и личности“, което да е в духа на „европейските ценности“.

Тук обаче, както и в няколкото загатнати направления, имаме определено „препъни камъни“. Различни се оказаха самите разбирания за „обща история“, които видимо не се покриват с всичко, случило се от 6-7 век до 1944 г., според наивната представа, за съжаление, и на някои членове на българската комисия. Самата постановка бе резултат от дълбоко вкоренени в българското образование по история твърде наивни представи за миналото, за исторически разказ, за четенето и тълкуването на исторически извори, за етническите и националните идентичности, за т. нар. „обективност“ на историческото познание и т.н.

В българското образование по история са дълбоко вкоренени твърде наивни представи за миналото и за исторически разказ

Ето защо при разискванията на Средновековието ядрото на българските членове от смесената комисията навираха в очите на македонската страна споменаванията в изворите за „българи“, а отсреща твърдяха, че терминът трябва тепърва да се интерпретира от професионалистите историци. Когато това не помагаше, групата от Скопие контрираше с добре известните случаи, в които се говори в изворите за „мизи“, „скити“, „власи“ и т.н. Тук пък софийският екип вече настояваше да не се приемат изворите буквално, а да се тълкуват „експертно“. Е, за това авторите на чл. 8, ал. 2 явно не бяха помислили достатъчно.

Пълния текст на историка Стефан Дечев можете да прочетете тук.

  • 16x9 Image

    Стефан Дечев

    Стефан Дечев завършва история в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Бил е гост-преподавател в Университета Комплутенсе в Мадрид и Университета в Грац. Специалист е и автор на множество изследвания в полето на модерната и съвременна българска история и историография. Преподава в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG