Ниското ниво на язовир „Студена“ стана причина за режим на водата в Перник, Батановци и девет села. Засегнати са около 100 хил. души. Причините за водната криза обаче са много и сложни, а решенията до този момент се свеждат до очакване да падне дъжд. Водният режим обаче изглежда напълно закономерен, особено ако проследим какво са правили или не са правили отговорните институции в последната година. Подреждането на всички факти на едно място няма да върне водата по чешмите на хората, но може да предпази от повтаряне на същите грешки.

Как (не) се управлява язовир

Основна причина за това да се стигне до строг режим на водата е немарливо управление на язовира, каза пред Свободна Европа Асен Личев, хидролог и бивш директор на дирекция „Управление на водите“ в Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

„Този язовир е предвидено да бъде годишен изравнител“, обяснява Личев. „Тоест в него се акумулира дъждът, който е паднал през валежния период, за да може да има вода, когато не вали. Когато обемът започне да намалява под половината и вече достига една четвърт и по-малко, той престава да изпълнява тази роля. Тоест тези, които управляват язовира, се надяват следващия месец да падне дъжд. Язовирът обаче не е направен за това – да очаква някой следващия месец да падне дъжд“, обяснява експертът.

Както Свободна Европа писа, МОСВ е утвърдило от язовира да се използва еднакво количество вода, когато в него е имало 20,5 млн. куб. м вода през юни 2018 г., и когато в него е имало 8,43 млн. куб. м през октомври 2019 г. Т.е. във ведомството са знаели за предстоящата криза с водата, но не са взели мерки, за да я предотвратят. Според Личев ведомството е трябвало още в края на 2018 г. да вземе мерки за ограничаване на водовземането, за да не се стига до тежката криза, в която е Перник сега.

Как (не) се поема отговорност

Единственият наказан за кризата досега е директорът на „Водоснабдяване и канализация“ (ВиК) Перник Иван Витанов, който беше уволнен. Причината е че ВиК не е предупредило навреме Община Перник за ниското ниво на язовир „Студена“ и заради това местната управа не е въвела навреме режим на водата.

Витанов се защити като показа писмо, изпратено на 7 октомври 2019 г. до кмета и общинския съвет на Перник, в което той пише, че режим на водата ще се наложи. След това предупреждение по думите му не е последвала реакция от общината. Тогавашната кметица на Перник Вяра Церовска каза, че не е била на работа, когато е получено писмото (на 10 октомври). По този повод премиерът и лидер на ГЕРБ (партията, която е издигнала Церовска) коментира, че ръководството на общината умишлено не е въвело воден режим преди изборите, но въпреки това ги е изгубило.

По-късно от отговор на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) до омбудсмана стана ясно, че ВиК дружеството, което управлява язовира, е източило от началото на 2019 г. до октомври 1 млн. куб. м повече вода от разрешеното от Министерството на околната среда и водите.

Всички институции се обединиха около ниското количество на валежите през 2019 г. като основна причина за липсата на вода в язовира. Справка на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), цитирана от бТВ обаче сочи, че 2019 не е била най сухата година след последния път, в който Перник е бил на воден режим. Асен Личев посочи, че в министерството разполагат с планове за използване на водите в язовира за валежна, нормална и суха година. Според него ако е бил приложен графикът за суха година по-рано, кризата не би била толкова тежка.

Колко вода се губи по трасето

Сериозен проблем за водоснабдяването в Перник е старата водопреносна мрежа. Водопроводите са изграждани през 1960-те години и оттогава цялостен ремонт не е правен. Резултатът е, че огромни количества отиват като загуби. По думите на вече бившия управител на ВиК Иван Витанов пред „Капитал“, това са около 75% от източваната от язовира вода.

За разлика от други населени места в страната със стара и амортизирана водопроводна мрежа, в Перник тръбите на са подменени с европейски средства по Оперативна програма „Околна среда“, става ясно от отговорите на МРРБ. Община Перник пък не е имала пари за ремонт. В крайна сметка огромна част от водата, която се източва от язовира, така и не достига до абонатите на ВиК.

Предвижда се проблемът да бъде решен с европейски средства в рамките на настоящия програмен период, т.е. до края на 2020 г. На 21 август 2019 г. ВиК – Перник е сключило договор с МОСВ за получаване на безвъзмездна финансова помощ за изграждане на ВиК инфраструктура, се казва още в отговорите на МРРБ. Стойността на проекта е близо 105 млн. лева, от които 26,3 млн. ще даде ВиК, а останалите ще са европейски средства. С тези пари се очаква да бъдат реконструирани водопроводи с обща дължина 15 км.

Виновен ли е ремонтът

След като стана ясно колко ниско е нивото на язовир „Студена“ една от посочваните възможни причини беше източване на язовира по време на ремонта, започнал в началото на 2017 г.

От МРРБ твърдят, че такова не е имало. „По време на строителните дейности не е извършвано източване на язовира“, отговарят от ведомството на въпрос на Свободна Европа. Те обаче не дават информация дали язовирът е източван с други цели през последните години. Според публикации в интернет последното контролирано изпускане на язовира е през юли 2018 г. след проливни дъждове.

Изпълнител на ремонта е консорциумът „S.C. HIDROCONSTRUCTIA S.A. – HBM Kft – CARPI Association”, а стойността на проекта е 31,97 млн. лв., осигурени със заем от Международната банка за възстановяване и развитие.

Целта е ремонтът да се извърши така, че да не се налага източване на язовира. Затова рехабилитацията е извършена от водолази в участъци, които са били под вода, отговарят от МРРБ на запитване на Свободна Европа. „В участъците от съоръженията, които към момента на извършване на строителните дейности са били над водното ниво, същите са извършени „на сухо“, допълват от там.

Има ли решение

Заради недоволството на хората, засегнати от режима, властите обявиха, че ще търсят алтернативен водоизточник, който да се използва за питейно-битово водоснабдяване на жителите на Перник и околните населени места. Като възможност беше посочен язовир „Долна Диканя“, за който първите проби показаха, че е заразен със салмонела.

Според Асен Личев обаче възможността да се използва някой от околните язовири за питейно водоснабдяване на Перник е „абсолютно несъстоятелна“. „Долна Диканя“ е язовир, който не е проектиран с предназначение за питейно-битово водоснабдяване. Това означава, че в момента той не разполага със санитарно-охранителна зона. Достъпът до него е напълно свободен. Тоест водата може да бъде заразена по всяко време от хора или животни. (…) Дъното му не е санирано, не е изгребана почвата. Там може да има органични съединения, които гният във водата. Не са изсечени дърветата. На дъното може и да има старо гробище. За напояване не се изисква такива неща да бъдат премахвани. За питейно-битово водоснабдяване обаче е задължително“, каза той.

Свързването на който и да е водоем с водопреносната мрежа би отнело много време, предупреди също Личев.

Затова според него решението е язовир „Студена“ да се ползва само за питейно водоснабдяване, а за промишлените потребители да се намери друг водоизточник. „Трябва също да се редуцира до минимум водата, изпусната за производство на електроенергия от ВЕЦ „Студена“. По думите му, ако това е било направено в началото на годината, в язовира е щяло да има с около 8 млн. куб. м вода повече, което би позволило да се дочака пълноводието напролет, без да се стига до строг воден режим.

„При този начин на експлоатация и при тези загуби по водопреносната мрежа, водоснабдяването на Перник и околните населени места ще бъде винаги заложено на карта“, заключи той.