"Беше скромен момент, но изпълнен с огромна празничност и човешка топлота. Извиних му се от името на Република Чехия за атаките, на които е бил подложен в продължение на години. Той беше в добро настроение, просто взе документа и каза "благодаря". Така чешкият посланик в Париж Петър Дрюлак описва момента, в който е посетил писателя Милан Кундера в неговия дом във Франция, за да му връчи сертификата за чешко гражданство. 40 години след като то му е отнето от управляващата тогава в Чехословакия Комунистическа партия.
"Това е много важен символичен жест, символично завръщане на най-великия чешки писател в Чехия", допълва дипломатът. "Той е гигант в европейската литература, автор на "Шегата", "Книга за смеха и забравата" и "Непосилната лекота на битието".
Това са само някои от най-известните произведения на автора, които той пише в изгнание. Те са забранени в родината му до края на 80-е години. Други свои творби, като "Изкуството на романа", Кундера пише на френски и те дълго остават без превод на чешки.
Милан Кундера е роден през 1929 г. в Бърно. През 1948 г. става член на Чехословашката комунистическа партия, но докато учи във Филмовия факултет на "Академията за музикални изкуства" в Прага бива изключен заради „антипартийна дейност“. През 1952 г. завършва Академията и преподава в нея история на западноевропейските литератури, а четири години по-късно и членството му в партията е възстановено.
Не задълго обаче. Като един от известните интелектуалци по време на Пражката пролет, той предизвиква властите с изказвания срещу окупацията на страната от войски на Варшавския договор. Това довежда до забрана за публикуването на негови произведения и до повторното му изключване от Комунистическата партия. През 1979 г., когато Кундера вече живее и преподава във Франция, чешкото му гражданство е отнето. Две години по-късно той става френски гражданин.
За първи път в родината си Кундера се връща още през 1996 г. Оттогава той посещава Чехия често, но не търси публичност по време на пътуванията си. В интервю за "Ню Йорк Таймс" от 1984 г. той казва, че идеята за "вкъщи" за него е много "неясна".
"Чудя се дали нашата идея за дома не е една илюзия, един мит. Питам се дали не сме жертви на този мит. Дали нашата вяра в това, че имаме корени не е просто една измислица, за която сме се захванали", казва Кундера.
През 2008 г. той е награден с Националната награда на Чехия за литература, но не отива да я получи. Година по-късно родният му град Бърно го прави почетен гражданин, но той остава във Франция. В писмото, което той праща, за да бъде прочетено на церемонията, той описва себе си като френски автор и настоява книгите му да бъдат смятани за френска литература.
Дали книжарниците ще сложат романите на Кундера в своята френска или чешка част едва ли има толкова голямо значение, колкото следата, която писателят оставя в световната литература. Често споменаван като кандидат за Нобелова награда, неговото творчество е неотменима част от европейското изкуство на 20-и век.
В статия от 2015 г. изследваща наследството, което Кундера оставя в световната литература, английският вестник "Гардиън" описва романите му като "незаменима част от своето време, те съвпадат с духа на епохата, но и въплъщават нещо по-силно и трайно".
