Прокуратурата придоби власт над съда в България и от това идва основната заплаха за съдийската независимост. Това беше основното послание в речта на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, с която той откри в петък конференция в Съдебната палата, посветена на независимостта на съда. Специални гости на събитието бяха зам.-председателят на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) Робърт Спано и българският съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев.
По думите на Панов в момента българските съдии не изпитват толкова страх от политическа намеса в работата им, колкото от влиянието на главния прокурор. Той определи това положение, като "абсурдно в една демократична държава".
"Този страх се обуславя от обоснованите съмнения относно справедливостта на процеса, ако на даден съдия му бъде повдигнато обвинение или пък негови близки бъдат подложени на институционално преследване", поясни председателят на ВКС.
Той сравни наказателната репресия с "кръвоносните съдове на властта" и разкритикува колегите си, които реагират на натиска от страна на прокуратурата с "прекомерна солидарност, която граничи с безотговорност".
"Прокуратурата винаги е вървяла с победителите"
"Прокуратурата винаги е вървяла с победителите. За управляващите тя е инструмент, за управляваните – бухалка. Атрактивните обвиняеми у нас са падналите от власт, но въпреки това при всеки опит за реформа на прокуратурата се чуват яростни гласове, че се посяга на нейната независимост. В редица напреднали държави прокуратурата е част от изпълнителната власт, но функционира добре. В други държави прокуратурата е независима институция извън съдебната власт и също функционира добре. У нас прокуратурата е в съдебната власт и е зависима само от главния прокурор. А той от своя страна, не зависи от никого."
Панов открои като константен проблем изплащаните от правителството обезщетения за прокурорски грешки, за които страната редовно е осъждана от съда в Страсбург. Според него начинът, по който законово е регламентирана независимостта на прокуратурата в България, я превръща във "всевластие".
"Посредствеността на съдията е също не по-малка опасност за неговата независимост"
"В последно време, дори и за най-непредубедения възникват основателни съмнения, че партиите получават "разрешение" от главния прокурор за свои действия. Избирателното преследване на определени магистрати чрез дисциплинарни производства или необективно атестиране е също част от опитите да се направи послушен съдът. Повечето от тях се характеризират най-вече с двойното прилагане на възприети стандарти, в зависимост от съдията, който се наказва или атестира. Посредствеността на съдията е също не по-малка опасност за неговата независимост, защото магистрат, който не е уверен в своите качества, по правило е уязвим."
Председателят на ВКС коментира и работата на Съдийската колегия на ВСС, която по закон е длъжна да защитава независимостта на съда. По думите му обаче "не липсват примери за абдикирането и от това нейно задължение". "Причината е в голямото политическо влияние и в начина, по който е структурирана колегията, която е поставена в сериозна зависимост от останалите власти още на законодателно ниво", добави Панов.
В края на речта си той призова българските съдии да бъдат по-активни в процесите, които засягат правораздаването. Подчертвайки, че "пълзящите процеси в другите две власти застрашават най-вече съдебната", Панов посочи, че "ако неглижираме опасностите, има риск системата да рухне, а заедно с нея – и държавата".
