През 1997 г. в град Мингора в областта Сват в Пакистан в семейството на учителя Зиаудин Юсафзаи се ражда момиче. В ислямската република това не винаги се отбелязва като момент на щастие, но Зиаудин решава, че ще даде на дъщеря си всичко възможно, за да бъде тя щастлива колкото момчетата.
Момичето расте спокойно сред връстниците си и започва да посещава училище за девойки, ръководено от баща ѝ През 2008 г. обаче талибаните взимат контрола над Сват и всичко се променя. Телевизорите и слушането на музика са забранени, а заедно с това момичетата вече не могат да посещават образователни институции.
Докато е още на 12 години момичето от Мингора, получава невероятен шанс и започва да пише под псевдоним за Би Би Си относно живота в окупираната от талибаните местност. Тя разказва за ограниченията, които са налагани на местното население, и обръща голямо внимание на въпроса с липсата на образование за момичетата. Година по-късно журналист от Ню Йорk Таймс разказва историята ѝ, което я превръща в международна сензация и довежда до номинирането ѝ за Международната детска награда за мир.
В своите публични изяви тя многократно говори против забраната на талибаните и отстоява правото на момичетата да получават образование. Междувременно пакистанските сили си връщат контрола над местността.
През октомври 2012 г., навръщане от отвореното отново училище, въоръжен мъж се качва на автобуса, в който девойката се придвижва, пита коя от всички е тя и я прострелва в главата.
Момичето се буди 10 дни по-късно в болница в Бирмингам в Обединеното кралство. Историята за атаката вече е обиколила света, а се оказва, че хиляди даряват средства за лечението ѝ. Нетърпимостта към акта на талибаните е толкова голяма, че в Пакистан хиляди излизат на протести, а президентът Асиф Али Зардари определя атаката като посегателство срещу всички „цивилизовани хора“.
Простреляното момиче се казва Малала Юсафзаи.
След месеци на възстановяване в болницата, тя решава, че битката ѝ тепърва започва. През 2013 г., скоро след като е изписана от болницата, Малала говори пред Обединените нации и призовава световните лидери да осигурят универсален достъп до образование.
„Терористите смятат, че са променили целите ми и са спрели амбициите ми, но нищо не се промени в живота ми освен това – слабостта, страха и отчаяността в мен умряха. На тяхно място се появиха сила, мощ и кураж. Тук съм, за да защитя правото на образование за всяко дете“, казва Малала пред ООН.
Момичето става и съавтор на книгата „Аз съм Малала“, в която описва живота си, дейността на баща ѝ, както и паданието и възхода на талибаните в Сват. Произведението печели множество награди и става световен бестселър, но е забранено в повечето училища в Пакистан.
„Осъзнаваме важността на гласовете си, само когато те бъдат заглушени“, казва Малала в книгата си.
Няколко месца след обръщението ѝ към ООН тя се среща с Елизабет II, изнася лекция в Харвард и дори разговаря с американския президент Барак Обама и открито го критикува за нанесените от американски военни удари в родината ѝ.
Малала основава фондация, носеща името ѝ, а сред първите дарители са световни знаменитости като Анджелина Джоли и Мадона.
През 2014 г. тя дарява 50 хил. долара за реконструкцията на училища в ивицата Газа.
През октомври същата година цялата ѝ дейност я превръща в най-младата носителка на Нобеловата награда за мир, която получава едва на 17-годишна възраст. Тя разделя приза с Кайлаш Сатяртхи, който се бори за правата на децата в Индия.
Така през 2018 г. - шест години след опита за покушение, Малала се завръща в родината си, а пакистанският премиер Шахид Хакан Абаси я определя за „най-известния гражданин" на страната. Въпреки това одобрението към нея в родината ѝ не е голямо, тъй като много хора подкрепят възгледите на талибаните.
„Образованието е образование. Трябва да се опитваме да научаваме всичко и след това да избираме по какъв път да поемем. Образованието не е нито западно, нито източно, то е човешко“, пише Малала.
