Избирателните секции в Обединеното кралство отварят в четвъртък за избирателите, призовани на първите предсрочни избори през зимата от сто години насам. Те бяха предизвикани от премиера Борис Джонсън през октомври, след като договори с ЕС третото по ред отлагане на Брекзит до 31 януари 2020 г. Целта на Джонсън е да събере достатъчно гласове, които да му позволят да прокара сделката за раздяла с ЕС, която предвижда преходен период до края на 2020 г. и продължаване на действието на европейското законодателство на територията на Кралството за плавно излизане от Съюза.
Какъв е залогът за британската икономика?
Двете основни партии в изборите – Консервативната и Лейбъристката, предлагат контрастни планове за разходите, доходите, ролята на държавата, синдикатите и за Брекзит. Какви са основните икономически идеи на премиера Борис Джонсън и лейбъристкия лидер Джеръми Корбин?
Брекзит
Отношенията на Великобритания с Европейския съюз ще имат голямо влияние върху икономиката.
Джонсън иска да напусне до 31 януари и да осигури търговска сделка с блока до края на 2020 г., когато приключва преходният период, след който митническите тарифи и други търговски ограничения ще започнат да се прилагат в ЕС към британските стоки и услуги. Според председателя на консерваторите прекратяването на несигурността за Брекзит ще "отприщи голям прилив на инвестиции" и ще засили икономиката.
Въпреки това, постигането на нова търговска сделка с ЕС за бъдещите отношения след напускането на Великобритания преди края на следващата година се счита за малко вероятно предвид сложността на предстоящите търговски преговори между Брюксел и Лондон.
Корбин пък обещава да договори с ЕС нова сделка за излизане, която да подложи на референдум, като ще даде възможност на Великобритания да преосмисли решението си за напускане на ЕС.
През 2018 г. британското финансово министерство изчисли, че сключването на споразумение за свободна търговия с ЕС след излизането на Обединеното кралство от Общността ще доведе до свиване на британската икономика с около 5% до средата на 2030 г.
От своя страна лейбъристите предлагат Обединеното кралство да остане в митническия съюз на ЕС, съхранявайки стандартите на неговия единен пазар, което се смята за по-малко вредно за икономиката.
Разходите
Джонсън вече разхлабва харченето след близо 10 години свиване за много обществени услуги. Той одобри най-големия ръст на ежедневните разходи за 15 години през септември. Но предложенията в изборния манифест на консерваторите за последващо увеличаване на финансирането са скромни и биха означавали продължителни икономии за много услуги извън здравната система, според Института за фискални изследвания (IFS).
Корбин иска да сложи край на съкращенията в държавни услуги като полицията и да даде на служителите в публичната сфера 5% увеличение на заплащането, което ще стимулира ежедневните разходи до 82,9 милиарда паунда (106 милиарда долара) годишно до 2024 г. Консерваторите планират увеличение на разходите в тази сфера от 2,9 милиарда паунда.
При инвестициите консерваторите планират увеличение с около 20 милиарда паунда годишно, една трета от планираното нарастване на лейбъристите. По оценка на IFS плановете на Лейбъристката партия са твърде амбициозни, за да бъдат осъществени, поне в краткосрочен план.
Данъци
Джонсън постепенно ще увеличи прага, при който работниците плащат социалноосигурителни вноски. Той изключи увеличаване на данъка върху дохода и ДДС. В същото време Корбин обяви намерения за повишаване на корпоративните данъци и данъците за хората с най-високи доходи. Според IFS, която и партия да спечели изборите, ще трябва да увеличи данъците, за да може да реализира плановете си за управление.
Ролята на държавата
Левоцентристките лейбъристи искат да върнат държавата в центъра на икономиката на Великобритания. Плановете за национализиране на електроенергийни мрежи, водни, железопътни и пощенски компании се разшириха по време на предизборната кампания и вече включват и фиксираната мрежа на телекомуникационната група BT, която ще предлага безплатен широколентов интернет за всеки. Лейбъристите обещават още работниците в големите компании да получат 10% дял чрез фондове за приобщаваща собственост. Чрез тях персоналът ще може да споделя печалбите на компаниите и да се заделят средства за поддържани от правителството схеми за чиракуване.
Джонсън подкрепя политиките за свободен пазар, но предлага и нови правила за държавна помощ, които предвиждат промени в политиките за изкупуване от държавата, както и реформа в земеделието, която ще направи по-лесно за властите да купуват британски стоки.
Лейбъристите обещават и "широко въвеждане на индивидуални и колективни права", за да дадат повече власт на синдикатите.
