Връзки за достъпност

Извънредни новини

Наричат го Конференция. Задава ли се германско-френски преврат в ЕС?


Владимир Шопов

Дори въображението не би измислило по-триумфален финал на една политическа кариера. Става дума за френския президент Валери Жискар д'Естен и за една история, която сякаш се повтаря днес.

Денят е 29 октомври 2004 година, в Рим са се събрали представители на 25-те страни-членки на ЕС, които в тържествена атмосфера полагат подпис под новата конституция на ЕС. Месеци наред сложните преговори ръководи един от доайените на европейската интеграция, бившият френски президент, Валери Жискар Д`Естен.

Историята

Жискар успешно навигира сблъсъците на политическото его на дузини президенти, премиери, бивши и настоящи комисари, интелектуалци. Прави го с непоклатимо убеждение в правотата на усилието, с често снизходително търпение към тези, които се лутат из лабиринтите на политическото късогледство и интрига преди да стигнат вярната дестинация.

Подписаният документ е кулминация на амбицията за федеративна Европа, усмивката на френския политик е само един от по-дискретните знаци. Малцина на церемонията обаче си дават сметка, че са свидетели на края на една цяла епоха в европейската политика.

Някогашният Конвент е кулминация на амбицията за федеративна Европа

Оглавяваният от д`Естен Конвент за бъдещето на Европа (февруари 2002 – юли 2003 г.) е всъщност континентално конституционно събрание.

Неговата изрична цел беше изработване на европейска конституция с помощта на представители на различни политически институции – от националните парламенти до Европейската комисия. Тя трябваше да направи окончателен федералистки скок, искаше да произведе нова политическа идентичност и символика, да разграфи ясно и еднозначно бъдещето.

Исторически погледнато, това е връхната точка на един цял модел на правене на евроинтеграция – самозатворено елитно общество, сблъсък на визии, но отдалечен от самите граждани, с презумция, че е налице тяхното одобрение. „Гражданските консултации“ не можеха да маскират неговата грандомания, а привидната му отвореност не успя да разклати договорената политическа конструкция.

Спирачката сложиха гражданите на Холандия и Франция, които през пролетта на 2005 година отхвърлиха документа на референдуми. И на практика поставиха точка на този модел на европейска политика.

Ситуацията днес

Днес ЕС е на прага на подобно упражнение, но този път му е дала по-скромно име: конференция за бъдещето на Европа. По замисъл, тя ще се опита да заобиколи основните проблеми с неуспешния Конвент.

Форумът, наричан конференция, на практика ще продължи почти две години - до 2022 г. Той ще бъде платформа за сблъсък на идеи и концепции, ще има отворен финал, без да се предпоставя окончателният резултат, ще наподобява европейска публична сфера с активното участие на граждани, всякакви професионални и граждански структури, бизнес, академичната общност и т.н.

Конференцията наглед си оставя вратичка за евентуален провал, в случая - някакъв компромисен препоръчителен политически документ. С други думи, тя ще се опита да моделира себе си изцяло по мерките на съвременната подозрителна и често скептична европейска публика.

В ЕС започва реална политическа битка с нарастващи залози

Продължителната конференция ще ни бъде представена като интелектуален разговор за идеи, ценности, бъдеще и политики. Още отсега обаче е видно, че ще станем свидетели на нещо съвсем различно. Започва реална политическа битка с нарастващи залози.

Участници в битката

Най-сигурният знак за започваща битка е ранната интервенция на Франция и Германия. Те излязоха първи със своите общи идеи, за да се опитат отрано да рамкират процеса. Очаквано, тяхното предложение е конференцията да стартира с началото на немското председателство и да приключи по време на френското.

На пръв поглед, списъкът с темите за обсъждане е изчерпателен, но отсъства ключовата тема за единния пазар. Първият общ документ в списъка е по-скоро процедурен, но намеренията на двете страни да бъдат основен двигател на конференцията е очевиден. И двете имат специфични мотивации за него.

Макрон търси нов формат, през който да прокара някои от по-спорните си идеи и очаква движение към центъра в Германия (или през нов кабинет с участие на „зелените“ или след смяната на Ангела Меркел), което ще приближи Германия до неговите предложения. Ако пък Доналд Тръмп бъде преизбран идната есен, френският президент ще се опита окончателно да институционализира нео-голисткия си анти-американизъм и да аргументира по-радикалните си интеграционни идеи. Берлин пък иска малко да укроти Макрон и да го вкара в разтеглен във времето процес, с неопределен финал и възможности за размиване чрез вкарване на множество алтернативни гледни точки. Очевидно германците се надяват по този начин да неутрализират по-амбициозните му идеи, например тези за еврозоната.

Общите идеи на Франция и Германия

В същото време, двете страни вече оформят съгласие по някои важни теми и постепенно тръгват в една посока по други. И двете вече споделят картината на бъдещето, при която Европа се опитва да е напълно самостоятелен център и на практика се деконструира западната общност, искат създаването на „европейски индустриални шампиони“ чрез сливания, отглеждане на нови индустрии чрез публични инвестиции, фиксиран режим на преразпределение на бежанци и имигранти, де факто отдалечаване от НАТО и други.

И двете страни де факто искат отдалечаване от НАТО

И двете се движат към идеята за премахване на изискването за пълно съгласие по още въпроси, за преходи към квалифицирани мнозинства и втвърдяване на механизмите за „Европа на две скорости“. Рискът е, че двете държави ще използват конференцията, за да придадат по-широка легитимност на полу-формирани и все още доста спорни политически идеи. И многото консултации, дискусии и думи просто ще отидат за прикриване на тази политическа реалност.

Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Владимир Шопов

    Владимир Шопов е завършил Лондонското училище по икономика и политически науки. Специализирал е в университетите в Оксфорд, Лондон, Калифорния, Пекин и в Ново училище за социални изследвания, Ню Йорк. Бил е съветник по европейски въпроси на министъра на вътрешните работи (1997-1998 г.), съветник в Мисията на България към ЕС (1998-2001 г.), съветник на министъра на външните работи (2014 - 2016).

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG