„Всеки кооператор – свиня, всеки комунист – две!“ Надписът е върху метална табела, която е позната за някои от по-възрастните българи. Днес подобни останки се продават в антикварни магазини и са търсени за обзавеждане на заведения.
Други останки обаче не помръдват от местата си. Като например изоставената стара флотационна фабрика в Рудозем, върху която пише: „Фабриката е рожба на българо-съветската дружба“. Или пък никога недовършени строежи, като онази бетонна кула в Шумен, част от незавършения център на града. Общото между всички тези картини е, че напомнят за годините преди 1989 г.
Журналистът Антони Георгиев обикаля няколко години България в търсене на останки от комунизма. Десетки негови снимки са представени в изложбата „Комунистическото наследство на България“, която беше открита в Българския културен институт в Прага. Изложбата показва от изоставените казарми и кина, през провалените, полуразрушени мегапроекти до носталгията по идеализираното минало и смешните му табелки.
„Когато обикалях България в последните години за тази изложба, аз вече бях пътувал широко в цяла Източна Европа, включително Югославия и Албания, някои бивши съветски държави, но без Русия. В Чехия, Унгария или Румъния има остатъци от комунизма. Това са предимно паметници. Но в България няма селце, където да няма поне по един паметник на истински или на измислени герои от Втората световна война. България е единствената държава в бившия източен лагер, където има много паметници на Съветската армия. В центъра на София, Бургас, Варна, Пловдив, Русе... Това го няма никъде“, казва Георгиев.
Както вероятно няма никъде и паметник на ръководител на режим, който е обявен от парламента за престъпен. На входа на Правец статуята на Тодор Живков посреща всички посетители. Паметникът е открит на 7 септември 2001 г., точно 90 години след рождението на диктатора.
Друг комунистически лидер напусна центъра на София веднага след промените през 1989/1990 г. Но дълги години след това Ленин „лежеше“ в градинката зад бившия царски дворец, където днес е Националната художествена галерия.
„Имаше преди няколко години голямо проучване във всички бивши социалистически държави на Pew Research Institute. Оказа се, че 30 години след промените през 1989 г. ентусиазмът е заменен от дълбок песимизъм. И най-големият процент на хората, които искаха връщане на старата система, беше в България. Нещата в тази изложба дават донякъде отговор на това“, казва Антони Георгиев.
Кадрите показват една широко разпространена практика в България – някои места просто да се забравят и изоставят. Като например бившето лятно кино в Международния младежки център в Приморско. Или пък част от истинската Желязна завеса, която разделяше социалистическия лагер от „вражеските“ страни от НАТО. Някои участъци от телената ограда по южната граница на България надживяха с много комунизма. А в самия център на София доскоро си стояха старите озвучителни тела, използвани по време на манифестациите.
„Младите хора ще имат голям проблем да разберат какви са тези две идеологии, които доминираха целия XX век – комунизъм и фашизъм. Вероятно тяхното неразбиране ще бъде подобно на неразбирането, което младите хора в началото на XX век са имали за това как е възможно малко преди това в Европа да е имало войни, които продължават по 100 години. Как е възможно, ще попитат младите хора, две абсурдни идеологии да са отговорни за съдбата на милиони хора през цял един век“.
Антони Георгиев обикаля и много малки села и в почти всички открива непокътнати паметници на комунистически герои или на Съветската армия. „В Албания има партизани, в Румъния има партизани, в Югославия има много партизани, в Прага дори има улица „Югославски партизанин“. Но почти няма паметници на Съветската армия почти навсякъде, както е тук“, споделя журналистът.
Безименни съветски войници „бдят“ на десетки места в страната, но на входа на Омуртаг „излитат“ МиГ-19 и МиГ-21, легендарните съветски изтребители от времето на Студената война.
Едно от нещата, които най-силно впечатляват Антони Георгиев по време на обиколката му из страната, са паметниците, които свързват в едно три исторически дати – 1878, 1923 и 1944 г.
„Първото е възстановяването на българската независимост от Османската империя през 1878 година. Второто е насърчен от Москва прокомунистически бунт през 1923 година. И третото е също подкрепяният от Москва преврат през 1944 г. Тези три неща бяха свързвани някакси логично и преподавани в училище, а нямат нищо общо помежду си. Но Христо Ботев е цитиран на всички тези паметници да говори за неща, които са станали 60 години след като е убит“.
Най-забавната част от колекцията са табелите от времето на комунизма. Голяма част от тези текстове днес са популярни като вицове и много хора не подозират, че те наистина са били окачвани по стените.
„Задават ми въпроса: „Какво според вас трябва да се направи?“ Не е моя работа да казвам какво трябва да се направи. Аз съм журналист и фотограф. Моята работа е да показвам нещата“.
