Връзки за достъпност

Извънредни новини

Без наше участие. Как не се преборихме за контрол върху ДС преди 30 години


Диана Иванова

Януари 1990 година остава в историята на демократична България с няколко събития, важни и до днес, когато се навършват 30 години от онези дни.

На 5 януари 1990 с решение на Министерски съвет престава да съществува Шесто управление на Държавна сигурност, получило печална известност като “политическа полиция”, насочена срещу българската интелигенция. Цялата останала Държавна сигурност е трансформирана в нови специални служби.

Как се случва всичко това?

Кръглата маса и първите обвинения

На 3 януари в София започва така наречената "Кръгла маса" - име, което е дадено на преговорите за бъдещето на страната, водени от представители на новосъздадената опозиция СДС и все още непреименуваната БКП.

На Кръглата маса въпросът за отварянето на досиетата възниква само веднъж и не води до нищо

Там въпросът за достъпа до досиетата на Държавна сигурност ще бъде поставен само веднъж, но няма да присъства като условие за демократичния преход. Кръглата маса ще постигне други успехи – ще премахне например софийското жителство, както и “първичните партийни организации по месторабота”, тоест – ще сложи начало на разделянето на комунистическата партия от държавата.

Но Кръглата маса няма да направи нищо, за да започне разделянето на истински отровната връзка между тайни служби, партия и държава.

Години по-късно това ще бъде анализирано като исторически пропуск, фатален компромис, победа на статуквото.

Но да се върнем в онези дни. Кой тогава в България иска това разделяне да стане факт? Колко българи го намират за ключово важно за бъдещето на демокрацията? Колко протеста предизвиква например липсата на настояване да се отворят досиетата? Има ли движение, което призовава за окупация на сградите на ДС? Може ли историческото въображение да допусне изобщо подобна гражданска смелост?

Струва ми се важно, когато днес се обръщаме с гняв назад към недобрите решения на политиците и на кръглата маса, да видим реалното състояние на обществото.

Германия по същото време

В Комисията по досиетата в Германия има един забележителен документ служители на ЩАЗИ са проследили, записали и педантично класифицирали в таблици 1200 лозунга от първите митинги и протести в Лайпциг и Ерфурт през октомври и ноември 1989 година.

На първо място са исканията за разделяне на партията и държавата – служителите на ЩАЗИ са преброили 141 лозунга с подобно съдържание. На второ място по многобройност са исканията за закриване на ЩАЗИ – 126 лозунга. Исканията за нови избори са написани на 67 лозунга, за падането на Стената и за обединение на Германия – на 45.

На пръв поглед няма нищо забележително. И в България искането за отмяна на член 1 на Конституцията, който постановява ръководната роля на комунистическата партия в живота на страната, се появява веднага. Както и лозунгът “Долу Шесто!”, насочен срещу политическата полиция.

Българският гняв стига до лозунга "Долу Шесто!" и не се трансформира в действие

Но българският гняв спира дотук, до лозунгите – през 1990 той все още не може да стане активен или още не знае как. Гневът срещу “Шесто” ще сложи началото на прехвърляне на вината за провалите и жестокостта на комунизма от самата комунистическата партия върху една малка част от тайните служби. Този гняв срещу “лошите ченгета” ще роди мита за “добрите ченгета”, които, предполага се, са работили пак в Държавна сигурност, но не в точно това управление. Въпросът за гражданския контрол върху гигантската база данни на тайните служби ще бъде изтласкан и забравен.

Българското общество тогава все още не разбира смисъла на този въпрос. Отпадането на софийското жителство е по-важно решение в очите на много хора. Затова няма кой да притисне опозицията да наложи този дневен ред на Кръглата маса.

Архивите и контролът върху тях

Да се върнем към източногерманските примери. Още с първите демонстрации на 4 и 5 декември 1989 сградите на ЩАЗИ в Ерфурт, Лайпциг са окупирани и множеството настоява за граждански контрол върху архива на ЩАЗИ. Създадени са граждански комитети, които да наблюдават процеса на разграждане на ЩАЗИ и същевременно да гарантират, че архивите ще бъдат запазени, а не унищожени.

На 15 януари 1990 г. хиляди демонстранти превземат централата на ЩАЗИ в Берлин.

Днес, 30 години по-късно, в Германия продължава да се води ожесточен спор – доколко наивно е било формирането на тези граждански комитети и каква е била реалната им роля. Историкът Клаус Бестлайн например твърди, че превземането на централата на ЩАЗИ в Берлин е успех не на гражданите, а на все още силната тайна полиция и комунистическата партия ГЕСП, защото се допуска унищожането на много дигитални документи поради незнанието на гражданските движения как функционира системата на ЩАЗИ.

Давид Гил, студент по теология, роден през 1966, от обикновен протестиращ се оказва въвлечен във вихъра на събитията и става координатор на гражданския комитет в Берлин. Интересно е да се прочетат неговите спомени от тези бурни дни. Той признава много допуснати грешки, включително, че е трябвало да въвлекат и да разчитат на редица служители на ЩАЗИ в своята работа.

Но Гил припомня и друг важен факт – затварянето на досиетата е щяло да бъде договорено от политиците, ако гражданските движения тогава не са окупирали повторно сградата на ЩАЗИ в Берлин.

Германските политици са били готови да затворят досиетата, но ги е спряла повторната гражданска окупация на архивите на ЩАЗИ

След първите избори през 1990 година двете германски правителства дори постигат единодушие, че "досиетата трябва да се затворят" и да има "генерална амнистия". Но ето че втората окупация, предприета през есента на 1990, се оказва историческа – гражданският контрол и достъп до наследството на ЩАЗИ получават ключова роля в договора за обединение на Германия. Натиск, който в България така и не се състоя, и който беше заместен с пасивно възмущение към политиците.

  • 16x9 Image

    Диана Иванова

    Диана Иванова е журналист, изследовател, куратор. Носител е на редица международни журналистически награди, между които Европейската награда за журналистика през 2005-а на Австрийската агенция АПА "Да пишем за Източна Европа". Съавтор и инициатор на редица проекти в областта на индивидуалната памет за близкото минало - като "Аз живях социализма"(съвместно с Г.Господинов, Р. Петров, К. Манолов), международния фестивал на спомените GOATMILK в Бела Речка(съвместно с М.Асенова) . През 2016-а година е стипендиантка по програмата Memory Work на германската фондация за преработването на комунистическата диктатура. Изследва психическите последици от живота в тоталитарна среда и филмовите архиви на тайните служби. През последните години работи като групов терапевт в Германия. 

Facebook форум

XS
SM
MD
LG