Връзки за достъпност

Извънредни новини

От "чужди агенти" до "фунии за пари". Опасно ли е да се бориш за кауза


В Рила дулото на автомата сочи към протестиращите екоактивисти, а в София една жена се маскира, за да премине безопасно по улицата. Това са само два примера от работата на защитниците на човешките права и природозащитниците, които са били на първа линия по време на демонстрации срещу неравенствата, корупцията или в защита на демокрацията.

Според доклад на Front Line Defenders, публикуван тази седмица, такива хора често са изложени на риск, който се изразява във физически посегателства, заплахи, клеветнически кампании или съдебен тормоз. България не е изключение от общата картина.

Дарина Иванова се занимава с активизъм и помага на ЛГБТ младежи, някои от които имат сериозни проблеми в семействата си заради секуалната си ориентация. Прави го тихо и незабележимо. Работи активно, но предимно в интернет, за да не привлича внимание.

“Когато отивам на прайда в София, старателно се маскирам като невзрачна случайна гражданка по пътя”, разказва Иванова пред Свободна Европа. “Тревожа се и за безопасността на хората, които не схващат, че може да имат вид, който да предизвика агресията на околните”.

Иванова живее извън София. “Хората тук живеят в някакви малки общности от роднини, приятели и съседи и не се доверяват на непознати. В по-малките населени места често не са и виждали открито нехетеросексуален човек”.

"Демокрацията на заден ход"

Генади Кондарев от сдружение “За Земята” изброява най-честите квалификации, използвани по адрес на екоактивистите: “фунии за пари”, “соросоиди” и “платени чуждестранни агенти. Според него това се дължи на опитите определени организации да бъдат компрометирани, което зависи “от това колко далече стига в работата си човек, за да засегне определени сенчести икономически интереси”.

Генади Кондарев
Генади Кондарев

“Обществото е свикнало да генерализира. Хората са свикнали да им казват как трябва да чувстват и да мислят, кой е манипулатор. Много лесно се изграждат нови врагове, коментира Кондарев пред Свободна Европа. Той си спомня и случая от 2008 г., когато по време на протестите срещу плановете за нов лифт в Сапарева баня въоръжен мъж извади автомат и заплаши екоактивисти.

По време на управлението на тройната коалиция протестите срещу орязването на “Натура 2000” събраха много участници.Тогава заплахите срещу екоактивистите по имейл или с есемес са били всекидневие.

“Неведнъж сме доказвали, че очевидно телефоните ни бяха подслушвани, независимо, че това би трябвало да не е толкова лесен процес за изпълняване от страна на службите. Тествали сме и сме доказвали по време на протести, че ако се опитаме да блъфираме в мейли, кореспонденция или телефонен разговор, че нещо предстои в рамките на протеста, обикновено полицията беше подготвена за това”, разказва Генади Кондарев.

“Живеем в една среда, която през последните години демокрацията дава малко заден ход и отстъпва пред едно намаляване на свободата. Някои казват, че всички са мекерета и всички НПО са чужди агенти. Дори да има определени организации, които отговарят на определението “фуния за пари” или които изпълняват определени интереси, не е хубаво да се генерализира, а да се проверяват източниците на информация”, смята Кондарев.

"С лице срещу системата"

България е на последно място от всички 140 страни по доверие в неправителствени организации, сочи проучване на общественото мнение на Галъп в световен мащаб. 49% от анкетираните казват, че не им вярват, докато едва 24% им се доверяват.

По думите на Дениза Георгиева, която в продължение на 4 години активно работи на терен с търсещи убежище и бежанци, това се дължи на естеството на работа на организациите и активистите.

Дениза Георгиева
Дениза Георгиева

“С лицето си и гласа си застават срещу цяла система, защото обикновено са малцинство срещу статуквото на мнозинството, което години наред е концентрирало властта в себе си. Обикновено активистите не се ползват от привилегии и протекция от властта, а застават срещу нея”. За Георгиева по-голямата спънка е “културата на конформизъм, безсилие и черногледство в България”.

“Риск за сигурността винаги има”, казва Кондарев. Въпреки примерите обаче България изглежда като оазис на фона на данните от доклада на Front Line Defenders. През 2019 г. повече от 300 защитници на човешките права са били убити в 31 страни по света. Две трети от тези убийства са станали в Латинска Америка.

  • 16x9 Image

    Ивайло Везенков

    Ивайло Везенков е журналист в Свободна Европа. Завършил е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Първите си стъпки като журналист прави в радиото. Работил е в бТВ и Би Ай Ти. През 2016 и 2017 г. е стипендиант на Fulbright в Аризонския държавен университет. Специализирал е в CNN.

Facebook форум

Най-ново видео

Историята ще трябва да почака
please wait

No media source currently available

0:00 0:00:36 0:00
XS
SM
MD
LG