Връзки за достъпност

Извънредни новини

Уинстън Чърчил, който никога не се отказваше


Уинстън Чърчил

Уинстън Чърчил (1874-1965)

В едно изречение: Политик, писател, премиер-министър на Великобритания по времето на Втората световна война, с решаваща роля за победата над нацизма.

Образование: Кралска военна академия Сандхърст

С какво е запомнен: Избиран за депутат във всички британски парламенти в продължение на близо 65 години. Носител на Нобеловата награда за литература.


Добре че не знаем колко малко знаем за една от най-спорните и най-безспорни, най-самотни и най-публични, най-екзотични и най-велики фигури не само на ХХ век, а и в човешката история изобщо - британския политик сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил, човек от Европа, човек на Европа.

„Никога не се отказвайте!” - съветва политикът, спечелил и загубил безброй битки. „Това ще остане в историята. Сигурен съм, защото аз лично ще го впиша там” – твърди скромно Чърчил, който през дългия си живот изпуши 60 хиляди пури, изпи несметно количество уиски, джин, бренди, вино и изяде невъобразимо количество свинско печено. Човекът, който спечели Нобелова награда за литература, а не за мир, въпреки че и двете му прилягат. Същият, който намери за голямо превъзходство факта, че на старини се е поучил от грешките, направени на младини. И който цял живот пускаше афоризми.

„Това ще остане в историята…..” Май го казва за себе си. И - да, за себе си го казва.

През ПСВ съюзниците правят десант на полуостров Галиполи по идея на Първия лорд на Адмиралтейство, 40-годишния Уинстън Чърчил, но са разбити. Неистовото желание за победа му изиграва лоша шега. Е, не на него, а на загиналите над 250 хиляди души. Въпреки това, през 1919 Чърчил е вече министър на войната, готов за мир. Но в Русия има болшевишка революция, а той казва: „Болшевизмът трябва да се удуши още в люлката” – и подкрепя съпротивата. Това не е каприз, а здрав разум.

През 1925 Чърчил разбира, че като политик няма бъдеще при либералите и се връща при консерваторите с автоирония: „Всеки може да смени политическата боя, но е нужна известна находчивост, за да я смени втори път”.

Чърчил има двусмислено отношение към диктаторските режими, но е твърдо против Хитлер. Още през 1937 е категоричен: „Няма да се преструвам, между нацизма и комунизма, ще избера комунизма. А ако Хитлер нахлуе в Ада, ще възхваля Дявола”.

Два дни след началото на ВСВ той пак е Първи лорд на Адмиралтейството и флотът получава телеграма: „Уинстън се върна”. През 1940 е вече премиер и подготвя за победа британците. И не само с думите, че не може да им обещае нищо, освен „кръв, тежък труд, сълзи и пот”. А след Дюнкерк е наистина вдъхновен: „Ще продължим до края, ще се бием във Франция, ще се бием по моретата и океаните, ще се бием с растяща увереност и сила във въздуха…..Никога няма да се предадем!”

Уинстън Чърчил идва на бял свят през 1874 в Бленъм палас, родовото имение на херцозите Марлборо. Баща му, лорд Рандалф Чърчил, е известен политик, майка му е дъщеря на американски милионер, а сам той, въпреки говорния дефект, е буйно момче, което сменя училищата като носни кърпи. Като дете почти няма контакт с родителите си, а това го амбицира цял живот да търси любовта на всички. И да изпада в тежки депресии, когато всеобщата любов му липсва.

Друго ранно психическо поражение е страхът, че ще умре млад – нищо че доживява 90. И че на 75 ехидничи: „Аз съм готов да се срещна с моя Създател. Дали Създателят е готов за великото изпитание да се срещне с мен, това е друг въпрос”. Създателят не е готов и оставя Чърчил да живее още почти 16 години.

Най-голямата победа в живота му е унищожаването на злото в Европа през ВСВ с помощта на САЩ. Въпреки че при срещите с Рузвелт е почти винаги наквасен, Чърчил влиза под кожата му, а когато научава за Пърл Харбър, казва: „Спечелихме войната”.

Междувременно, наистина се съюзява с дявола Сталин, а през 1944, когато краят на Германия се вижда, но бъдещето на Европа още не е светло, договаря с него влиянието в Източна Европа. Говоря за онова спорно листче с проценти - но истината е, че така Чърчил не предава Източна Европа, а успява да откъсне от лапите на Сталин Австрия, Гърция и донякъде Югославия.

На 8 май 1945 Уинстън казва на хората, събрали се пред Уайт хол: „Това е вашата победа”. „Не, твоята е!” – отвръщат те. Той няма повече думи и запява „Земя на надежда и слава”, подхваната от тълпата.

Но Чърчил не се примирява, че част от Европа е под комунистическия ботуш и готви „Операция Немислимо”. Планът му за изтласкване на руснаците в онзи момент наистина е немислим според британските генерали. Сега историци твърдят, че те са имали грешна информация за мощта на Сталин тогава…..

Независимо от победата във войната, Чърчил губи изборите през 1945 и минава в опозиция. Но не стои кротък. На другата година във Фултън, САЩ, произнася знаменита реч: „От Шчечин на Балтика до Триест на Адриатика, една Желязна завеса се е проснала над континента.”

Тази реч се сочи за начало на Студената война. Берлинската стена още не е изградена, но преди нея, с активната роля на Чърчил, в Европа се изграждат две важни организации – НАТО и Европейската общност за въглища и стомана.

Той печели и още един премиерски мандат - от 51-ва до 55-та, в залеза на Британската империя, който му носи повече горчивини, отколкото вдъхновение. А после живее още 10 години и умира на 90 с тъжни думи на уста: „Вече всичко ми е омръзнало”.

Отказа ли се Уинстън Чърчил, човекът, който съветваше никога да не се отказваме? Не знам, може би просто е продължил да не се отказва, но на друго място.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG