Това е Слънчевата пещ на Узбекистан. Построена е през 1981 г. по времето на СССР. Намира се високо в планина, до град Паркент, на около 50 км от столицата Ташкент.
Мястото е секретен обект по времето на Съветския съюз. Засилената охрана продължава до 2009 г.
Пещта използва слънчева светлина, за да произвежда чиста топлина без замърсители, която се използва за топене на метали и тестване на материали.
Мощта на тази пещ идва от 62 гигантски огледала, които се въртят според положението на Слънцето и препращат светлината към огромен "концентратор".
Концентраторът представлява парабола, съставена от 10 700 огледала, всяко с размерите на дъска за шах.
Концентраторът фокусира слънчевата светлина в една точка, чийто размери са колкото на голям тиган.
Между 11 и 13 часа на обяд слънцето е най-силно. Тогава пещта излъчва температура от 3 хиляди градуса по Целзий. Тази топлина е достатъчна, за да разтопи желязо, стомана или титан.
В Слънчевата пещ се произвеждат и керамични елементи.
По времето на СССР пещта е "водещо съоръжение от военно-промишления комплекс за тестване на материали и оборудване с концентрирана слънчева радиация".
В момента пещта приема индустриални поръчки от Узбекистан и други държави. "Запалването" се извършва около 100 пъти годишно.
Явохир Зафарович е работил 21 години в Слънчевата пещ. На тази снимка демонстрира мощта на миниатюрен концентратор. Две секунди след като поставя ръката си на точното място, пръчката се запалва.
Този полилей тежи 3,5 тона и е тук от самото построяване на съоръжението.
По времето на Съветския съюз тук работят около 1500 души. Днес активно заетите изследователи са 160.
Под пещта има бомбоубежище. В помещенията е пълно с декорации, вдъхновени от Слънцето.
Тази картотека също е тук от времето на СССР. Била е използвана за организация на миниатюрната библиотека с научни публикации.
Слънчевата пещ на Узбекистан е втората подобна в света. Първата е открита във Франция през 1969 г.
Това е гледката от горната площадка на концентратора.
Разположението на пещта е специално избрано. Съоръжението е построено върху огромна скала. Каменната основа изолира точно настроения апарат от десетките сеизмични трусове, които се случват в Узбекистан всяка година.
Някои от гигантските огледала изчакват поръчки в режим на готовност.
Мястото е избрано и заради чистия планински въздух и стотиците слънчеви дни през годината.
Предупредителен знак точно преди концентратора.
Вероятно е изненадващо, но пещта постига най-високи температури в ясните дни през зимата, когато има по-малко вятър и влага, отколкото през лятото.
Попитан какво се случва с птиците, които летят твърде близо до центъра на концентратора, Зафарович отговаря: "Барбекю".
Тези огледала насочват слънчевата светлина към концентратора.
Зафарович обяснява, че основното предимство на Слънчевата пещ е чистотата на топлината - за разлика от пещите с гориво, които отделят пушек и други замърсители. Друго предимство е възможността за бърза промяна на температурата.
Недостатъците на Слънчевата пещ са очевидни - облачното време може да остави съоръжението изключено дълго време.
Апаратът в средата на стаята е сензор, който следи за температурата в пещта.
Асансьорна шахта в задната част на концентратора. Чинията на върха е архитектурно украшение и няма никаква техническа функция.
Всичко тук е много голямо.
Един от жителите на селото в подножието на пещта казва, че напоследък идват чужди туристи. Това е било немислимо в миналото, когато районът е бил секретен и тук са произвеждани ракети и части за оръжия. В това време животът в селото продължавал по обикновения си начин.
