Връзки за достъпност

Извънредни новини

Как да се справим със социалната изолация? Пет съвета на психотерапевтите


Диана Иванова

Пандемията Covid-19 и строгите превантивни мерки срещу нея представляват голямо превизвикателство за милиони хора в Европа. Психотерапевтите предупреждават особено за опаснотите на социалната изолация, която в момента е една от най-сериозните мерки, препоръчани за превантивно справяне с пандемията. Какво да се прави? Диана Иванова разговаря с четири жени-психотерапевти в София, Фрайбург и Виена.

Съвет № 1: Преодолейте социалната изолация, не бъдете сами

Според Елизабет Докулил, психотерапавт във Виена, сегашната политическа ситуация в Европа, свързана с ксенофобията и неолиберализма, влияе на начините, по които хората реагират на пандемията. “Затвярането на границите, твърдото разчитане на собствените ресурси, ограничаването на взаимната помощ в момента са водещи политически модели на управляващите.”

Отчуждението между хората и елитите предизвиква ново отчуждение, защото предприетите мерки не намаляват страховете. “Просто е трудно да гледаш децата вкъщи и същевременно да си на работа вкъщи, да се грижиш за възрастните, без да ги виждаш. Към това се добавя рязкото намаляване на доходите, особено за малките предприятия, хората на изкуството, свободните професии. Мисля, че е травмиращо за много хора, да не знаят дали ще могат да си платят наема, сметките за ток… В момента по-голямата част на населението не страда от инфекцията на коронавируса, а от предпазните мерки срещу срещу нея”.

Какво може да помогне – преодоляване на социалната изолация. “Познавам самотни майки във Виена, които например решават да живеят заедно, за да могат да се справят с нарежданията, макар това да не е в духа на препоръчаните мерки за социална дистанция. Хората на изкуството се свързват и правят различни акции през интернет. Докато интернет функционира, той е добър ресурс срещу изолацията”.

Съвет № 2: Търсете и обменяйте правилна информация

Според Людмила Величкова, психотерапевт в София, тревожността в хората нараства, защото в информацията за вируса се набляга на случаите на смърт, което засилва екзистенциалния страх – дали ще оцелея аз самият?

“В ситуация на криза всеки изпада в своята собствена криза. Светът навън се разпада, става враждебен и това за много хора е ужасно, защото досега им е действало спасяващо – да имаш работа, да бъдеш навън с други хора е било вид защита, за да не останеш сам с проблемите си или с връзките, в които има проблеми –сега това принудително затваряне в този свят идва в повече“.

Какво може да помогне – разговори с хора, които могат да разберат страха, търсене на правилна информация за това докъде стига изолацията, какво представлява тя.

Съвет № 3: Установете кое е реално и кое – не

“Никой не е подготвен за случващото се в момента. За мен това е най-голямата обществена криза и промяна, която преживяваме след 11 септември 2001 година. Тогава казвахме, че след това светът никога вече няма да е същият. Сега можем да употребим същия израз по отношение на COVID-19 и човека. След COVID-19 хората и техните отношения никога вече няма да са същите. Последствията от днешната пандемия ще бъдат еднакво силни и значими, както за икономиката, политиката и световния ред, така и за личния свят на всеки отделен човек на планетата”, казва Цветелина Йосифова, психотерапевт в София.

“Предстои да разберем повече за случващото се едва когато преживеем траура и загубата непосредствено и лично. Сега у нас все още преживяваме тези възможности абстрактно. В онзи бъдещ момент ще има нужда от кризисни интервенции, които са по-различен вид психологическа подкрепа. Колеги от Италия разказват за преживяването - например, как в Бергамо вече няма човек, който да не е познавал някой починал и това е променило всичко”, казва Цветелина Йосифова и уточнява, че в България в момента нещата стоят другояче.

Тя самата наблюдава два противоположни начина на отреагиране на ситуацията в България - крайно отричане (хора, които вярват, че ситуацията не ги засяга или не би ги засегнала) или силен страх, който парализира цялото ежедневие.

Какво може да помогне – да бъде въведена реалността, тоест - да се "преведе" случващото се на езика на чувствата на конкретния човек и това, което става наоколо, да се свърже с неговата лична история.

“Хората често разиграват - в ума си или на сцената - въображаеми сценарии. Това дава възможност за известно емоционално разтоварване и пробване на една въображаема бъдеща реалност”, казва Цветелина Йосифова.

Съвет № 4: Установете какво зависи от вас

„Важно е да си припомням и да вярвам, че от мен зависи да имам добра имунна и защитна система и затова не може да ми се случи нищо лошо.“, казва Регина Вайзер, психотерапевт и травма-терапевт във Фрайбург, Германия. Това не означава лекомислие и надменност – но всеки един може да се стреми да се храни здравословно, да спи достатъчно, да излиза на чист въздух, да прави хубави неща с любими хора. От това, че много неща отпадат, изведнъж се отваря време за тишина, спокойствие, музика.

Какво може да помогне - да си припомняме неща, които в началото са предизвикали чувство на страх, но са завършили добре.

Съвет № 5: Не мислете само за коронавируса

Регина Вайзер от Фрайбург препоръчва на своите пациенти да не мислят постоянно, че могат да се заразят с коронавируса. Но това е по-трудно да се направи, отколкото да се пожелае.

"Трябва да намерим златната среда, казва тя – да не сме лекомислени, но и да не сме прекалено уплашени. Моето лично отношение е ето такова: аз съм на 74 години и като цяло съм имала чудесен живот. Готова съм да приема, че животът може да свърши. Дали това ще бъде чрез коронавирус, грип или сърдечен удар, не е толкова важно. За щастие, не избирам аз. Струва ми се обаче, че все още не ми е дошло времето.“, казва Регина Вайзер от Фрайбург.

Какво може да помогне - „На своите пациенти препоръчвам да правят неща, което отдавна отлагат. Например, да си водят дневник на преживяванията“, казва Елизабет Докулил от Виена.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Диана Иванова

    Диана Иванова е журналист, изследовател, куратор. Носител е на редица международни журналистически награди, между които Европейската награда за журналистика през 2005-а на Австрийската агенция АПА "Да пишем за Източна Европа".

    През 2016-а година е стипендиантка по програмата Memory Work на германската фондация за преработването на комунистическата диктатура. Изследва психическите последици от живота в тоталитарна среда и филмовите архиви на тайните служби. През последните години работи като групов терапевт в Германия. 

Facebook форум

Най-ново видео

Нямаш ваксина - не се качваш в самолета
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:33 0:00
XS
SM
MD
LG