Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Читанка" и новата присъда срещу България. Как ГДБОП не успя да спаси културата от интернет


Явор Колев по време на акцията срещу "Читанка" на 22 юни 2010 г.

Търсите някоя книга онлайн? Най-популярният отговор от години в България е "Читанка". Плановете на Главната дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) към МВР обаче бяха различни. Преди 10 години службата започна операция срещу "пиратското разпространение на книги в интернет пространството". Съобщението още е на сайта на МВР.

Образувано беше разследване за организирана престъпна група и бяха иззети сървъри и компютри, използвани за поддържането на виртуалната библиотека chitanka.info.

Какво се случи ли? "Читанка" продължава да работи безпроблемно и осигурява безплатен достъп на хиляди потребители до любимите им автори в интернет. Разследването за пиратско разпространение на книги потъна в информационна тишина, а собственикът на един от иззетите сървъри - Лазар Пендов, осъди България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ).

Сега държавата му дължи обезщетение от 5200 евро, тъй като антимафиотите и прокуратурата безпричинно са задържали машината му в продължение на 7 месеца без дори да я изследват.

Шумно начало и безславен край

Преди 10 години ГДБОП спря достъпа до сайта... за един ден. После стана известно, че антимафиотите не са иззели основния сървър, а допълнителен, на който са се хоствали форумът, чатът и други разработки на виртуалната библиотека. А всички книги в нея се оказаха копирани и качени в шведския торент тракер thepiratebay.org. ​

Операцията срещу "Читанка" на 22 юни 2010 г. предизвика сериозни критики срещу ръководилия я началник на "Компютърни престъпления" в ГДБОП Явор Колев. Действията на подчинените му бяха сравнявани дори с антиутопичния роман на Рей Бредбъри "451 градуса по Фаренхайт", разказващ за тоталитарно общество, в което книгите са забранени и подлежат на изгаряне.

"Всеки от нас дава по 10 лв. за шише ракия, но не иска да даде 5 лв. за книга"

"Няколко такива сайта не дават възможност на културата да се възпроизвежда. Това е убийство на българската култура. А и не само на нея. Защото няма да има чужди автори, които да искат да бъдат издавани в България, и няма да има преводачи, които да се занимават с преводи, при положение, че техният труд не е платен. Защото всеки от нас дава по 10 лв. за шише ракия, но не иска да даде 5 лв. за книга. А сега е вой голям: защо спрял достъпа до българската култура. Не е така. Това е андрешковското поведение, което доминира у нас. Такъв е законът и ние ще продължаваме да го спазваме и да се борим с пиратството", отговори Колев на критиците в интервю пред "24 часа" веднага след акцията.

В този случай Законът за авторското право и сродните му права не се оказа на страната на разследващите. Причината е, че изрично разрешава "възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели".

Това обаче не попречи на прокуратурата да твърди, че е извършено престъпление против интелектуалната собственост. Делото беше прехвърлено от София в Троян и повече никога не беше съобщена официална информация за развоя му.

В това време Лазар Пендов води 7-месечна битка, за да си върне иззетия му от ГДБОП сървър. Първо пише няколко молби до прокуратурата, включително две писма до тогавашния главен прокурор Борис Велчев. А накрая подава и жалба в ЕСПЧ в Страсбург на 1 юли 2011 г. Към онзи момент сървърът вече му е бил върнат, но Пендов решава да съди България, защото разследващите са държали машината без да му повдигнат някакво обвинение и без дори да я ползват като доказателство.

Какво приема съдът в Страсбург?

"Допуснати са нарушения на правото на свобода на изразяване и на правото на собственост. ЕСПЧ анализира пропорционалността на намесата при изземването на компютърни системи и сървъри. Заключението на съда е, че мерките са отишли отвъд необходимото за постигането на законовата цел, тъй като сървърът никога не е бил изследван и наказателното преследане не е било насочено към притежателя му. Освен това е съществувала възможност за копиране на необходимата информация от него и е бил важен за професионалната дейност на жалбоподателя", разказа пред Свободна Европа адвокат Катина Бончева, която води делото на Пендов.

Нарушеното му право на изразяване идва от факта, че заради изземването на сървъра му, той е бил принуден да закрие свой сайт за японска анимация.

"Задържането на сървъра беше доказано като ненужно"

"Задържането на сървъра в наказателното производство беше доказано като ненужно за целите на разследването и стана ясно, че прокуратурата не е положила никакви усилия, за да коригира ефекта от своите действия върху свободата на изразяване на жалбоподателя, въпреки че многократно е информирана за това", приема Европейският съд по правата на човека в решението си по делото, оповестено на 26 март.

Според адвокат Бончева този анализ на ЕСПЧ оттук нататък ще бъде определящ за изхода на други дела за неправомерно продължително изземване на веществени доказателства. Както Свободна Европа писа неотдавна, в подобна ситуация се беше оказал и Любомир Колев, който така и не вижда повече компютъра си след акция на бившата НСБОП през 2001 г.

Според данни на международната платформа European Implementation Network България е сред страните с най-голям брой неизпълнени решения на ЕСПЧ, съобщи неотдавна Българският хелзинкски комитет. За последните 10 години страната ни не е изпълнила 48% 0т решенията на европейските магистрати – най-често свързани с полицейско насилие, твърде бавно разследване или прекомерна употреба на сила.

Страните от Западна Европа значително по-често изпълняват решенията на ЕСПЧ, сочи статистиката. Във Франция например се отчита неизпълнение от 18%, а в Германия – 17%. Добри са и показателите на Сърбия – 22% неизпълнение. Далеч по-лошо се справят страни като Италия (55% неизпълнение), Испания (43%) и Турция (63%). Русия пък не е изпълнила 89 на сто от осъдителните решения на съда в Страсбург.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

Най-ново видео

Кога ще заработи третата линия на метрото
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:44 0:00
XS
SM
MD
LG