Връзки за достъпност

Извънредни новини

Биолозите са романтици. Защо е толкова трудно да се занимаваш с наука в България


Новата вирусологична лаборатория за изследване за коронавирус към Медицинския университет в Плевен започна работа тази седмица

Чуем ли за хора "на първа линия", все си представяме медиците, но те не стоят сами на тази линия. Има още една група специалисти, за които не се сещаме.

Става дума за служителите в референтните лаборатории в страната, през които минават положителните проби за коронавирус, за да бъдат доказани. Това могат да бъдат различни специалисти - биолози, вирусолози, инфекционисти и епидемиолози, които разчитат резултатите от изследванията, следят развитието на заразата, прилагат международните стратегии и методи за работа по време на епидемията и изпращат данните от България на Световната здравна организация (СЗО).

"Тези хора са изложени на риск не само от COVID-19 в момента, а от всичките възможни вируси и бактерии, които причиняват инфекциозни заболявания, защото те извършват диагностика на инфекции от обществено значение, които задължително се потвърждават в Национална референтна лаборатория", казва Ваня Дафова, която е работила по дипломната си работа в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).

Ключово според нея е да се знае, че както болниците, така и референтните лаборатории работят целогодишно. "В тези лаборатории се изследват много инфекциозни агенти, не само Sars-Cov-2 в момента, а и по принцип", допълва тя.

Демонстрация на работата в лаборатория в Плевен
Демонстрация на работата в лаборатория в Плевен

"За една развита страна е изключително важно да има референтни лаборатории. Има и много частни лаборатории, които работят бързо и си вършат работата добре, разбира се", казва Лора Николова, която е колежка на Дафова. И двете са завършили бакалавърска степен "Молекулярна биология", а след това магистратура "Вирусология" в Софийския университет.

Около 250 души средно завършват бакалавърска степен в сферата на "Биологическите науки и сродни на тях" според Националния статистически институт (НСИ). Повечето от тях след това се профилират тясно и много малко остават във вирусологията - например в курса на Дафова и Николова само четири човека завършват магистратура "Вирусология".

"Но когато става дума за инфекциозни заболявания, трябва да има централизирана система, с която да се следи например, колко човека са инфектирани с морбили за тази година. Също така е важно да се мониторира движението в страната и извън нея на инфектираните пациенти. Тази информация се събира от Световната здравна организация и по този начин се проследява разпространението на инфекциозните заболявания. Това е изключително важно не само на локално ниво, а и в световен план ", , допълва Николова.

Епидемията е може би единственото време, в което чуваме за работата на държавните лаборатории, регионалните здравни институти и Центъра по заразни и паразитни болести. Те играят ключова роля при потвърждаването на изследванията.

"От тях зависи да кажат – да, този пациент е положителен или отрицателен. С последващи подробни изследвания може да се извърши пълен анализ, с чиято помощ лекарят може да изготви своя план за лечение и действие", описва работата в една от референтните лаборатории Дафова.

Интервюто за Свободна Европа провеждаме във видео-конферентен разговор в след работно време, за да имаме достатъчно време да говорим. А те имат толкова много да кажат, че се стъмва преди да приключим.

"Освен че се прави диагностика, в референтните лаборатории се прави и скрийнинг, мониторинг, тече една постоянна комуникация между лекари и биолози, която е изключително важна. Особено когато става въпрос за такива инфекции, които се причиняват от вирус или бактерия", допълва Николова.

Затова те смятат, че е важно да се обърне внимание на образованието и подготовката на тези кадри целогодишно, за да може страната да знае как да реагира по време на епидемия, например.

"Проблемът е, че държавата не оценява факта, че се нуждае от тясно специализирани кадри, не цени нуждата си от наука и как това може да доведе до развитие в различни сектори – било то и диагностика, нуждата от която сега всички чувстваме", казва Дафова.

"Какво щеше да стане ако няма хора, притежаващи нужните знания, които да изработят дадено изследване. Или ако бяха само двама, или само един?", допълва Николова.

В лабораториите в България до момента са направени над 15 000 теста за COVID-19, съобщи Министерството на здравеопазването на 5-и април. Първият тест е направен в Националната референтна лаборатория към НЦЗПБ на 28 януари 2020 г. Три дни по-късно започва тестване и във Военномедицинска академия, след което са открити лаборатории и в Стара Загора, Варна, Бургас, Плевен и още болници в София.

Няколко пъти по време на ежедневните си брифинги началникът на Националния оперативен щаб генерал Мутафчийски споменава, колко допълнителен труд полагат работещите в лабораториите, но според двете вирусолози не трябва работата им да се цени само по време на епидемия.

"Настоящата епидемия може би ще накара хората да се замислят за потребността в България да има финансиране на науката, защото през останалото време пари за наука има, само ако има излишък в бюджета. Откакто сме в Европейския съюз българската наука се крепи на пари от европейските проекти", казва Дафова.

Според данни на Националния статистически институт (НСИ) в България разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) през 2018 г. са 827 милиона лв., като повече от половината са инвестирани в технически науки. За естествени, медицински и здравни науки в държавата са похарчени малко над 250 милиона лева.

Причината е, че 43% от финансирането в наука е дошло от предприятия, а 33% от чужбина. Така държавното управление е източник само на 23% от парите, инвестирани в наука в България през 2018 г. Според данни, събрани от ЮНЕСКО, България и Латвия са единствените страни в ЕС, които получават толкова голям дял от парите за наука от чужбина.

"Като цяло е световен проблем, че тази част от науката беше доста пренебрегвана дълги години и, както в много други области, ситуацията в България е доста по-утежнена", смята Николова.

Общо разходите за научноизследователска и развойна дейност през 2018 г. в България са били 0.75% от Брутния вътрешен продукт (БВП) по данни на НСИ. По този показател най-много инвестира Южна Корея с 4.3% от БВП, Израел – 4.2% и Япония – 3.4% според доклада на Юнеско. Сред европейските държави първи се нареждат Швейцария и Финландия с 3.2% от БВП, Австрия и Швеция с по 3.1% , а Дания и Германия инвестират малко под 3% от своя БВП в научноизследователска и развойна дейност.


Заради това често българите, които искат да се занимават с наука, намират по-добра реализация в чужбина.

"Най-добрите студенти от нашия курс по молекулярна биология в момента работят извън България. Единият от тях е в САЩ – разработва ново лекарство в една фармацевтична фирма, две от тях са в Швеция и в Дания, работейки по разработки на лекарствени продукти, тоест вършат научна работа по лекарства, извлеци от растения и така нататък", разказва Дафова.

Според Николова учените в България са "пренебрегнати", а всъщност има хора с потенциал, които трябва да се поощряват.

"Да се занимаваш в България с наука значи, че наистина много ти харесва, много ти е интересно. Има хора с потенциал, ние познаваме такива хора, които могат да вършат научна работа. Не са много, но това изначално е романтизъм. Няма много романтици", казва тя.

  • 16x9 Image

    Теодора Бързакова

    Теодора Бързакова е дигитален журналист в Свободна Европа. Завършила е магистратура "Международна журналистика" в City University London и е работила 5 години в международното радио BBC World Service.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG