Коя е първата мисъл, която ви хрумва, когато чуете думата “мит”? Може би се сещате за старогръцките легенди или за мита за сътворението. Или за емблематичното предаване “Ловци на митове” по Дискавъри ченъл, в което водещите Адам Савидж и Джейми Хайнеман проверяват истинността на различни градски предания и измислици, представяни за истини.
Независимо че влаганото в думата съдържание е претърпяло промяна от древността до днес, митовете се разбиват не с много сила, а само с малко факти.
Такава е идеята и на екипа от “Софийска платформа” и “Уча се”, който се е заел със задачата да развенчае някои от най-популярните митове за Европейския съюз - от това, че Брюксел ни налага стандарт за размера на краставицата до мантрата “ЕС ни налага чужди идеологии”.
“Доста често, каквито и да са предразсъдъците на младите хора, те са насочени към неща, които не познават. Колкото по-малко човек познава нещата, толкова по-лесно е да залитне и да вярва на митове, свързани с тях”, казва пред Свободна Европа Луиза Славкова - изпълнителен директор на “Софийска платформа”. Проектът е насочен към учениците, които нямат спомени от преди 2007 г., когато България стана член на Европейския съюз.
Авторите се опитват да опровергаят митовете в 5 видеа: за ЕС и кризите, "Налага ли ни нещо ЕС", "Какво постигна ЕС, "Ние и те: националните държави" и ползите от еврото.
"Днешните ученици не познават България преди влизането й в ЕС. Те имат усещане, че ЕС е нещо отделно от нас, нещо абстрактно, а не, че ние сме част от него. Основно информация имат от провокативните фалшиви новини", смята преподавателят по философия Донка Славчева. Тя е част от групата експерти от учители, политолози, социолози и европеисти, дефинирали 5-те най-разпространени мита за Евросъюза.
Целта на екипа е да стигне до младите чрез видео уроци. Моментът е избран заради 75-та годишнина от края на Втората световна война.
“Дадохме си сметка при общуване с учители в страната, че както за историята от близкото минало, така и по отношение на ЕС има доста предразсъдъци и митове”, казва Луиза Славкова.
“В крайна сметка сега живее едно поколение, което не познава война. Да аргументираш създаването на такава структура като ЕС само с края на войната и нуждата от мир, не звучи релевантно за един млад човек в момента”.
Основният мит: “Европа ни налага различни правила”
Според експертите това е най-голямата заблуда, свързана с Европейския съюз. Славкова твърди, че тя има връзка с твърденията, че “Брюксел налага начин на живот, идеология, правила, размера на краставицата и те на нас не са ни привични”. По думите на изпълнителния директор на “Софийска платформа” така забравяме, че “всеки политически проект идва с правилата си, както и всяка една система”.
“Ние доста често забравяме, че ЕС не ни дава различни правила, а правила, които са валидни за всички, независимо дали си част от малцинствена група, или си част от мнозинството. ЕС защитава всички по един и същи начин в ЕС”.
Европейският съюз и кризите
Самото съществуване на ЕС започва като резултат от общи усилия за справяне с кризата след войната. Митът, че ЕС не помага на страните членки, изпаднали в беда, е разбит с редица примери във видео урок, в който се припомня ролята на Брюксел за излизането от финансовата криза в Гърция, както и помощите за държавите по време на пандемията от коронавируса.
Според Весела Чернева от българския офис на Европейския съвет за външна политика “българските граждани избраха ЕС, никой не ни е карал насила".
"Това е избор на българските граждани и на избраните от тях правителства”, смята тя.
България ще разполага с обща сума от 1.358 млрд. евро финансова помощ от Европейския съюз за борба с коронавируса. Еврокомисията съобщи, че е готова да увеличи общата целева подкрепа за държавите членки на 37 милиарда евро.
“ЕС не ни помага”
Според политолога Явор Сидеров е непродуктивно да се влиза в пряк диспут с откровени лъжи.
“Този тип борба завършва с неглижиране на истинските проблеми или с конфликт. Истината сама стои на краката си”, смята той.
От “Софийска платформа припомнят, че винаги ще има критици на Европейския съюз и че пълната липса на критика съществува само в тоталитарните режими, където критиците нямат глас.
“Критиците изпращат жизненоважни сигнали, тъй като зад тяхната критика може да има основание. Когато обаче критиката е неоснователна, тя се базира на митове и стереотипи и допълнително се подсилва от социалните мрежи и дезинформационни кампании”
5-те видеоурока са на достъпен за младите език. Луиза Славкова се надява през есента хората от платформата да започнат и открити уроци и среща с ученици в страната - нещо, което в момента е невъзможно заради пандемията от коронавирус.
