„Българските ученици са на първите места в проучване за употреба на алкохол и цигари“. Сигурно сте срещнали много подобни заглавия през изминалите дни, след като Регионалният офис на Световната здравна организация (СЗО) за Европа публикува на 19 май доклад „На фокус: здравето и благополучието на юношите“. Той представя резултати от международното сравнително изследване „Поведение и здраве при деца в училищна възраст – HBSC“, проведено през 2017/2018 г. в 45 държави от Европа и Канада.
Заглавието отразява точно находките на изследването, но не се отнася до него, а до неговия предшественик – същото изследване, проведено през 2013/2014г. и огласено в началото на 2017 г.
"Алкохол, цигари, ранен секс"
Употребата на алкохол, цигари, канабис, ранен секс – практики, които изследователите поставят под общия знаменател „рисково поведение“. И тази година, както и при предходния доклад, фокусът на общественото внимание падна върху тези акценти. Българските деца на 11 и 13 години държат първите места за употреба на алкохол, но и за злоупотреба с алкохол (напиване) сред връстниците си, както и за тютюнопушене и употреба на канабис. При 15-годишните в челните позиции навлизат и други държави, но България си запазва местата от второ до пето, а при употребата на канабис остава твърд лидер.
„Не избързвайте със заключенията. Когато едно дете прави нещо, за това обикновено си има причина".
„Не избързвайте със заключенията. Когато едно дете прави нещо, за това обикновено си има причина. Защо е почнало да пуши и пие или защо е почнало да излиза с неподходяща компания?“ Тази препоръка идва не от някой водещ специалист, а от 14-годишна ученичка. За целите на текста ще я наречем Ани.
Причините не са загадка, нито днес, нито преди 3 години. „Във всички 45 страни, в които се провежда изследването „Здраве на децата в училищна възраст“, един от 4 младежи съобщава, че се чувства изнервен, раздразнителен, има проблеми със заспиването“, обяснява доц. Михаил Околийски, директор на бюрото на СЗО за България.
„Като цяло децата се чувстват несигурни. Но това, което е много характерно за българчетата, е, че те са на последно място по подкрепа, която чувстват, че получават от семейството си“, допълва доц. Околийски, който освен представител на СЗО у нас, е психотерапевт и е дългогодишно ангажиран с въпросите на психичното здраве.
"Подкрепа означава да имаш някого"
За периода между двете вълни на изследването този показател се е влошил значително - ако през 2014 г. между 55 и 63% в различните възрастови групи са декларирали, че получават подкрепа, през 2018 г. те вече са между 32 и 46%.
„Подкрепа означава да имаш някого, с когото да споделиш, ако ти е тежко, или да поискаш съвет“, смята 16-годишният Йордан. Този някой може да е родител, приятел, учител…
„Българските родители като че ли така са устроени, че първо съдят".
„Някои хора стават дори доброволци, защото имат нужда от подкрепа“, споделя наблюдения момчето. „Българските родители като че ли така са устроени, че първо съдят. Примерно, ако едно дете се опита да им признае, че пуши, започват да го наказват, да му спират парите, излизането… Затова повечето деца не смеят да кажат тия неща“, констатира Йордан.
Този модел на поведение и отношение към децата не е резултат от липса на обич, а от липса на знание какво друго може да бъде направено в тази ситуация. Според доц. Околийски „в България традиционните отношения не са съобразени с човешките потребности от внимание, емпатия и комуникация. Цялата тази култура на човешки отношения липсва – липсва в сферата на общественото здраве, липсва в детските градини, липсва в училищата.“
Тревожен сигнал е също, че децата не успяват да намерят достатъчно уютна среда дори сред връстниците си. Средно около половината от запитаните 11, 13 и 15-годишни отговарят, че се чувстват подкрепени сред приятелите си, което ги поставя сред последните три държави по този показател. 14-годишният Едис например разказва: „Бил съм свидетел на много ситуации, в които мои връстници стигат до крайности, защото не са споделили на семейство и приятели за проблемите, които имат. Но аз лично не мога да си представя защо децата не намират подкрепа в приятелите си – нали приятелите са точно за това“, допълва той.
Резултатът от тези взаимоотношения (регистрирани към 2018 г.) е, че българчетата поне веднъж седмично имат главоболие или стомашни болки и са в челната петица сред децата, които се чувстват раздразнителни и изнервени.
„Това влошаване на психичното здраве е проблем за цялото общество и ако не го адресираме сега, то ще отеква в продължение на поколения – в едни хора, които са ограбени емоционално и с невъзможност да разбират гледната точка на другия“, смята Михаил Околийски. Като примери за последици от липсата на емоционална зрялост могат да бъдат посочени злоупотребата с алкохол или наркотични вещества, домашното насилие, шофиране в нетрезво състояние.
Последиците от COVID-19
Междувременно учени от Европа и САЩ обръщат внимание, че кризата, причинена от пандемията от COVID-19, ще има тежки последици върху психиката на децата. Специалистите са загрижени, че негативните последици от преживения стрес и изолацията ще влияят на благополучието на децата за години напред.
Според Михаил Околийски има начин проблемът да бъде „изпреварен“ и децата да се почувстват по-уютно, като същевременно получат подкрепа да станат по-добри, по-щастливи и по-здрави възрастни. „Има добри практики, които сме споделили с нашите партньори от Министерството на здравеопазването и на образованието. От една страна здравното образование трябва да стане системно в училищата, защото то съобразява всички тези психично-здравни фактори. И второто нещо е адресирането на рисковите фактори.“
Предложението страната ни да се поучи от по-успешните държави стои на масата още от 2017 г. Но докато (и ако) добрите практики станат част от рутинния подход към младите хора у нас, „отговорността е по равно – зависи детето доколко е отворено да споделя на родителя и родителят колко доверие и подкрепа е готов да даде“, казва 14-годишната Ани.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
