Връзки за достъпност

Извънредни новини

Фритьоф Нансен, който пътува надалеч, без да се движи


Фритьоф Нансен

Фритьоф Нансен, изследовател и дипломат (1861 – 1930)

Произход: Норвегия, средна класа

Образование: Зоология в университета в Кристиания (Осло)

Научни и обществени позиции: Професор по зоология в Кристиания, дипломат в Лондон, Върховен комисар за бежанците на ОН

Интереси: Природни науки, експедиции до Северния полюс и океански проучвания​. Запален скиор.

Признание: Нобелова награда за мир (1922) за усилията му за справяне с бежански кризи и за създаването на т. нар. Нансенов паспорт

Сега е лесно да плуваш с ледоразбивач в Северния ледовит океан, но трудното е през 1893, когато „Фрам”, дървеният кораб на норвежкия учен Фритьоф Нансен, тръгва към Северния полюс.

Дотогава никой не е бил там. Не се знае дали изобщо може да се стигне. Сега знаем, но пък само можем да предполагаме дали преди началото на опасната експедиция, красивият рус викинг, 32 годишният Фритьоф от имението Стуре Фрьон, е казал по човешки предизвикателно: „Ще оцелея ли? Нека боговете решат!”

Това е второто най-изумително пътешествие за покоряване на Северния полюс, за което знам. Първото – нали се сещате, то започва с прочутите думи на Кристофър Робин: „Ще откривaме Северния Полюс. - О! - кaзa Пух. - Кaкво е Северният Полюс? - Нещо, което се откривa! - кaзa Кристофър Робин безгрижно, но не много уверен".

Когато на ръст е не-по-голямо от Пух, само на две години, момчето Фритьоф се качва на ски. На 18 чупи световния рекорд за бягане на 1 миля и 12 пъти е норвежки шампион по крос кънтри. Учи зоология, а през 1882 се ражда идеята да прекоси Гренландия на ски. Докато пресича острова и седем месеца преживява с лов и риболов, Нансен съставя карта на южната му част, изучава релефа, климата, леда, флората и фауната, бита на инуитите.

В столицата Кристиания, сега Осло, е посрещнат като поп звезда.

Вече има план за покоряване на Северния полюс, но първо реализира плана за сватба с Ева Сарс - красавица, пионер в норвежките женски ски и прочуто мецосопрано. Малко след сватбата Нансен разкрива плановете за експедиция до полюса пред Норвежкото географско общество и подготовката започва. Събират се пари за изграждане на кораба „Фрам”, а той сам измисля част от екипировката.

„Фрам”, което значи „напред”, е проектиран „да е толкова малък и здрав, че да не може да бъде унищожен от леда”. И Нансен го описва в дневника: „Тук е топло и уютно. Ние не ползваме печката, мисля да я изхвърля, само пречи.” Печката пречи, моля ви се! И то когато корабът е на 660 километра от Северния полюс. Някъде там Нансен спира машините, но пътуването не приключва, а току-що започва.

Той има догадка, която се реализира като гениална идея. Фритьоф Нансен смята, че заради смесването на солена вода със сладка от крайбрежието, големи ледени пластове дрейфуват към полюса. Така че „Фрам” планирано замръзва, но продължава да плува с около миля на ден. Как по-гениално да се постигне една мечта, освен с кораб, който пътува, без да се движи?

Експедицията обаче се проточва и Нансен продължава с кучешки впряг. На 14 март 1895 потегля, но храната намалява, компасите се развалят и се оказва сред „хаос от ледени блокове до хоризонта”. Идва денят, когато смелият, но разумен пътешественик, пише: „Все повече се убеждавам, че трябва да се върнем, преди времето ни да изтече”.

Качен на айсберг, той стига до остров, от който се връща в родината. После задълго е посветен на науката - пише книги, става професор, директор на Международната лаборатория за Северно море, участва в експедиции.

След това обаче се включва и в политиката - създава норвежки клон на Обществото на народите (ОН), през 1921 е Върховен комисар по бежанците и вижда, че най-големият проблем за тези страдалци е липсата на документи.

Той създава известния Нансенов паспорт - документ за хората без гражданство, признат от над 50 държави. Така спасява хиляди хора, за което през 1922 получава Нобеловата награда за мир.

През 1930, на 69, великият норвежки учен, изследовател, дипломат и хуманист, умира от инфаркт. Тялото му е кремирано, а прахът – заровен под дърво в градината. „Нямаше речи, само музика” – пише дъщеря му Лив.

Изпълнява се „Смъртта и момичето”, романсът на Шуберт, който Ева Сарс често му пее приживе.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа

Facebook форум

Най-ново видео

Да събираш пари за кино. Новини като хората
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:54 0:00
XS
SM
MD
LG