Преди 97 години, през нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г., Военният съюз извършва държавен преврат, насочен срещу земеделското правителство на Александър Стамболийски. Своеобразният щаб на акцията се намира в дома на един от заговорниците и водач на създадения няколко години по-рано от запасни и действащи офицери Военен съюз - ген. Иван Русев.
Тук са и другите от ръководството на съюза – полк. Иван Вълков, полк. Христо Калфов, полк. Кимон Георгиев (бъдещ участник в превратите на 19 май 1934 г. и 9 септември 1944 г.), подполковник Никола Рачев. Дошли са и цивилни лица като проф. Александър Цанков от Народния сговор, народнякът Цвятко Бобошевски (един от тримата регенти заедно с Тодор Павлов и Венелин Ганев в регентството след преврата на 9 септември 1944 г.), социалдемократът Димо Казасов (също бъдещ превратаджия, две години министър на пропагандата след 9 септември 1944 г.), либералът Боян Смилов, радикалът Петър Тодоров, демократът Владимир Моллов. В близките часове военните са заети с ръководството и осъществяването на самия преврат, а цивилните работят по съставянето на новото правителство.
София е поставена бързо под контрола на превратаджиите без жертви, а и отдавна е известно, че тук недоволството от режима на Стамболийски е силно. Земеделските министри, които са наоколо, са арестувани. Съставя се ново правителство начело с университетския проф. Александър Цанков. В кабинета му влизат в лично качество радикал, националлиберал, народняк, демократ и социалдемократ. На практика всички политически течения са представени в правителството без свалените земеделци и комунистите. Това е и ясна индикация, че в навечерието на самия преврат срещу земеделския режим са е опълчил широк политически спектър, включително комунисти и анархисти. Самата БКП също заема позиция на неутралитет. Ала защо се стига до този преврат, към който в началото видимо има широко одобрение?
Защо настроенията срещу земеделците растат
С редица свои действия по време на самостоятелното си управление БЗНС успява да се скара с много различни политически течения и широки среди на българската интелигенция. Още след изборите на 28 март 1920 г. за XIX обикновено Народно събрание земеделците успяват да си осигурят недостигащите 4 мандата за съставяне на самостоятелно правителство чрез касиране избора на опозиционни депутати. По този начин са отстранени общо 13 народни представители – 9 комунисти, 3 демократи и 1 прогресивнолиберал. Парламентът вместо с 229 остава с 216 депутати.
Съставяйки самостоятелно правителство, земеделците официално заявяват, че ще управляват не по-малко от 15-20 години. Подобно поведение бързо настройва цялата опозиция срещу „невежествените дружбаши“. На 8 декември 1920 г. празникът на Софийския университет се превръща в антиземеделска демонстрация. Академичният съвет протестира против увеличените такси и тенденцията да се ограничи политическата дейност на преподавателите. Не са по-добри и отношенията с Военния съюз, който замисля свалянето на кабинета още със създаването му. Сложни са отношенията и с ВМРО, която разглежда оранжевата партия като „пораженци“, виновни за пробива при Добро поле и Войнишкото въстание.
Въведеният от 1 юли 1921 г. нов правопис довежда до съпротива сред интелигенцията. Съюзът на българските писатели, учени и художници провежда протестно събрание.
Въведеният от 1 юли 1921 г. нов правопис довежда до съпротива сред интелигенцията. Съюзът на българските писатели, учени и художници провежда протестно събрание. Ректорът на Софийския университет проф. Любомир Милетич използва стария правопис и министерството го глобява.
Още през февруари на професорите е съобщено, че не могат да заемат ръководни длъжности в политически организации. На 8 март 1922 г. студентско събрание се противопоставя на посегателството над автономията, високите такси и „антикултурната политика на правителството“. На 10 март, по решение на Академичния съвет, спират лекциите. Съюзът на писателите, Лекарският съюз, Българското инженерно-архитектурно дружество, Дружеството на столичните журналисти също се солидаризират с преподавателите и студентите.
В средата на май ректорът обявява, че няма да има юнска сесия. В крайна сметка на 17 август 1922 г. на практика правителството капитулира пред проф. Милетич.
17 септември, 1921 г., Търново
Растящото недоволство от кабинета на Стамболийски води до създаването на 6 юли 1922 г. на политическата коалиция Конституционен блок. Тя включва Обединената народнопрогресивна партия, Демократическата и Радикалната. Целта им е сваляне на земеделското правителство по мирен път и въвеждане на „разумно управление на България“, „възстановяване на Конституцията“, „възстановяване независимостта на правосъдието“, „автономия на университета!“
За постигане на целта си Блокът организира събор на 17 септември 1922 г. в Търново. Предвижда се речи да произнесат видните политици от опозицията Александър Малинов, Атанас Буров, Стоян Костурков. Недовеолен от режима на Стамболийски, дори старият и болен Найчо Цанов се вдига от Видин и е готов да бъде председател на събора. „Блокарите“ са подкрепени и от широки социалисти, анархисти, дори и от Бялото братство на Петър Дънов.
Това дава възможност на земеделските привърженици да се разправят във влака с потеглилите от София за Търново лидери на опозицията.
В отговор БЗНС организира също в старата столица „контрасъбитие“, наречено Конгрес на цвеклопроизводителите. Това дава възможност на земеделските привърженици да се разправят във влака с потеглилите от София за Търново лидери на опозицията Александър Малинов, Андрей Ляпчев, Михаил Маджаров, Георги Данаилов и др. Те са подложени на тормоз и оскверняване, оставени без бради и мустаци.
Събраните в Търново земеделци искат незабавна екзекуция на "блокарите", селска диктатура и съдене на виновниците за националната катастрофа от миналите кабинети. Върховният съюзен съвет на БЗНС взема решение за арестуване на бивши министри, които са принудени бързо да бягат в чужбина.
Търновските събития и новата линия на БЗНС карат дори БКП да говори за "флагрантно посегателство върху депутатската неприкосновеност". Българската православна църква апелира за „християнско великодушие“ над арестуваните държавници. Протестира и Дружеството на столичните журналисти. Дори и земеделски дейци като Юрдан Пекарев и Димитър Драгиев изразяват възмущението си от случилото се. По-късно Пекарев ще нарече 17 септември началото на 9 юни. Неблагоприятен е и междунардният озвук.
Референдум с "виновни" и "невиновни"
На 24 септември 1922 г. правителството на Стамболийски излиза с постановление министрите от кабинетите на Гешов, Данев и Малинов да бъдат задържани, а имуществото им поставено под забрана. За 19 ноември е насрочен референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи, който на практика цели да се удари и отслаби Конституционния блок.
С бяла бюлетина с посочени на нея 22 имена на министри се гласува за „виновни“, а с черна за „невиновни“.
Странна е и технологията на референдума. С бяла бюлетина с посочени на нея 22 имена на министри се гласува за „виновни“, а с черна за „невиновни“. В крайна сметка от 926 490 избиратели 647 313 гласуват с бялата бюлетина, а с черната едва 223 584. Броят на недействителните бюлетини е 55 000. В селата 86% от бюлетините са бели, а 15% черни, а в градовете 60% на 40%.
Конституционният блок обаче има видим превес в София, Пловдив, Сливен, Кюстендил и Попово. Прави впечатление и малкият брой бели бюлетини в Петрички окръг. БЗНС са във възторг от резултата за цялата страна. Блокът пък твърди, че БЗНС определено губи в София, Пловдив, Търново, а и броят на черните бюлетини е изкуствено намален, тъй като черният цвят е неподгодящ с него да се гласува за невиновност. На 31 януари 1923 г. се приема нов Закон за съдене на министрите.
През декември 1922 г. ВМРО овладява Кюстендил. Пред самите кюстендилци на митинг и в речи са издадени смъртни присъди на Александър Стамболийски и Райко Даскалов. За да помагат на властите, дори и след като редът е възстановен, 7-8 хиляди земеделци от цялата страна са стоварени в София. На 5 срещу 6 декември те разгромяват клуба на Демократическата партия, както и редакцията и печатницата на в. „Пряпорец“. Разбити са и клубовете на радикали и широки социалисти. Разграбени са някои дребни магазини и павилиони. Действията са осъдени дори от БКП.
Към преврата
Към края на 1922 и началото на 1923 г., след търновските събития и референдума, Военният съюз трайно се насочва към осъществяване на преврат. Сътрудничат си с ВМРО. И все пак, Стамболийски не вярва на носещите се вече слухове. Още повече земеделците се главозамайват след проведените на 22 април 1923 г. парламентарни избори.
След извършени промени в избирателния закон, те успяват да си осигурят измамно абсолютно мнозинство. На 13 май 1923 г., по време на откриването на жп линията Хасково-Раковски, Стамболийски произнася прословутата си хасковска реч, в която заявява, че старите партии са мъртви и БЗНС ще управлява 20 години, а после ще дойдат съсловни организации.
В първите месеци на 1924 г. се предвиждат избори за VI Велико Народно събрание, което да промени конституцията. На заседание на Министерския съвет на 6 юни военният министър Константин Муравиев смята превратът за изключен сценарий. Но събитието не само се случва, а и реакциите на него ясно показват, както стана дума в началото, за широкото недоволство от земеделския режим, включващо всички останали политически сили без изключение.
И след 9 юни
При вестта за случилото се в София земеделски активисти из страната са особено раздразнени. Стамболийски се намира в Славовица. Той организира няколко хиляди селяни и на 10 юни настъпва срещу Пазарджик. Разбити са от превъзхождащата ги войска. Стамболийски е заловен и убит на 14 юни. Според официално оповестената версия убийството е станало при стълкновение между изпратените за потушаване на въстанието военни части и въоръжени земеделски селяни, които нападнали военния автомобил, който вече карал арестувания Стамболийски.
Там сваленият от власт премиер е садистично убит по най-жесток начин от група членове на ВМРО, водени от войводата Величко Велянов.
Истината е обаче, че след нареждане от София полк. Славейко Василев предава Стамболийски на кап. Харлаков, който го връща с автомобил във вилата му в Славовица. Там сваленият от власт премиер е садистично убит по най-жесток начин от група членове на ВМРО, водени от войводата Величко Велянов. Отговорността за решението за неговото ликвидиране обикновено се стоварва върху премиера Александър Цанков, военния министър Вълков и министъра на външните работи Калфов, както и политическия секретар на Военния съюз Никола Рачев. Според други обаче става дума за устна заповед на ген. Вълков до кап. Харлаков, който заминава за Пазарджик и там операцията по залавянето на Стамболийски вече се ръководи от полк. Василев. Така или иначе убийството на сваления от власт премиер остава знаково за датата 9 юни, за да се изпълни тя със злокобно съдържание.
Иронията в тази история е, че Стамболийски е свален от власт в момент когато той най-малко го очаква, макар срещу него да е целият политически спектър без изключение. Зад преврата стоят Народният сговор и Военният съюз, които не са пострадали никак от „тоягата“ на земеделския режим. Унизените, поругани, вкарани в затвора или потърсили спасение в емиграция политици от Конституционния блок нямат нищо общо нито с преврата, нито с убийството му.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
