Връзки за достъпност

Извънредни новини

Икономика на дупката


Откакто преди два месеца с колеги разработихме методология за наблюдение на последиците от пандемията върху стопанската дейност, при седмичните актуализации на картината се сещам за един стар виц.

Той е детски, от серията „тъпи“: един камион возил дупки, не щеш ли - една дупка паднала; камионът спрял да си я вземе, но без да очаква – сам паднал в нея. Използвах този виц, за да развеселявам децата, когато се налагаше да шофирам по някой лош път. Действаше безотказно. И винаги бе причина за някакъв философски разговор.

Икономическата политика на 2020 г. прилича на поведението на камиона в този детски виц. Става дума, че за прилагането на изначално изпразнени от съдържание идеи се полагат много усилия, за да се хлътне в клопката на друга безсмислица. За разлика от анекдотичния сюжет, в действителността това се съпровожда с нестихващ ентусиазъм и обществена подкрепа.

Дупката

За дупката ставаше дума. С колеги я измерихме. Първо като ограничаване на човешкия фактор: загуба на работни места, обороти и продукция в следствие на карантина, страх, хаотични действия или просто импровизации. След това я сметнахме като неосъществено потребление на домакинства, фирми, правителство и търсене от чужбина. За училите начален курс икономика е ясно за какви технически изчисления става дума.

Резултатът се оказа един и същ – малко над 7% спад на икономиката. Той бе потвърден от практически всички опити да се предвиди какво се случва в стопанската дейност. Международният валутен фонд, Световната банка и донякъде Европейската комисия обновиха преценките си надолу. И ще ги осъвременят, когато са налични повече статистически отчети. Към началото на тази седмица, консенсусната оценка е за загуба от 7-8 млрд. лева спрямо вероятното („нормално“) поведение на стопанството без карантина и COVID-19.

Недоимък от 1100 лв на всеки възрастен през 2019 г. или на 10 на сто от цялото богатство на всеки средностатистически български гражданин през миналата година.

Тази сума е приблизително равна на стойността на движимото и недвижимото имущество на 100 хиляди български граждани през 2000 година, недоимък от 1100 лв на всеки възрастен през 2019 г. или на 10 на сто от цялото богатство (налични пари, спестявания, движимо и недвижимо имущество) на всеки средностатистически български гражданин също през миналата година. Това показва сравнението с данните от придобилия известна популярност и у нас годишен доклад за богатството по света на Креди Суис.

Колеги от Софийския университет, БАН и водещи банки конструираха същите, подобни или често по-неблагоприятни сценарии за тази и следващата година. Всички се стремят да наблюдават случващото се в икономиката и да коригират оценките си.

Поради неизвестността, във всички предварителни оценки има много условности и донякъде нагаждане на прогнозите. Но ето какво се получава според реалните отчети на различните отрасли. Обобщени са в данните на Националния статистически институт (НСИ) от миналата седмица.

През март и април спадът на промишленото производство в някои средно-засегнати сектори спрямо февруари е както следва:

  • метални руди (добив): - 4.9%, през април;
  • неметални материали и суровини: - 15.5%;
  • хранителни продукти: - 15.1%;
  • текстил и изделия от текстил, без облекло: - 15.7%;
  • хартия, картон и изделия от тях: - 12.5%;
  • напитки: - 28.7%;
  • химически продукти: - 9.1%;
  • електрическа и топлоенергия и газ: - 9.6% (през април);
  • Строителство: -12.3%;
  • Търговия на дребно: - 21.5%.

Графиките на НСИ за динамиката на промишленото производство и търговията приличат (засега) на плонж в дупка, чието дъно е вероятно тука някъде, но засега не се вижда.

Спрямо същия период на миналата година спадът в търговията на дребно е 34.5%, на промишлеността – 16.4%, а на производството и разпределението на електричество – 10.9%.

Естествено е при това положение да спадат и приходите в централния и общинските бюджети. За март и април този спад е повече от 15%.

Въпреки съживяването на стопанския живот през май и юни, към края на годината потреблението на домакинствата ще спадне с около 6% на годишна основа, а инвестициите (брутното капиталообразуване) – с 11.8%. Тези предвиждания ще бъдат обяснени подробно през тази седмица на сайта САТ.

Отговорът на политиката

Според точното наблюдение на Иво Беров от преди около две седмици (на неговата страница във Фейсбук), на „първа линия“ не са точно лекарите, медицинските сестри, полицаите и военните, а починалите.

Според статистиката на умиранията в България по седмици, по данни на НСИ от 6-ти юни, само през втората на седмица на май починалите (от всички възможни причинители на смъртта) са малко (101 души) повече от същата седмица на миналата година. Тези данни тепърва ще се уточняват по причини на леталния изход, пък и по общ брой (поради забавяния в отчетността). Но тенденцията от началото на годината досега е към по-малко смърт отколкото в предишни години.

Тъй или инак, важно е да се сравнят щетите в стопанския живот с резултатите от политиката и за това няма друг начин освен да се види показателят безработни към починали от COVID-19.

Той леко се подобрява: ако през април на един починал се падаха по 1100 нови безработни, към 6 юни техният брой спада до 955.2 новорегистрирани, макар и временно, безработни. Подобрява се статистиката на вече намерилите си работа. Затова на един летален изход от вируса се падат 604 относително трайно останали без работа души, по данни от 8 юни.

По смъртност от COVID-19 до България от страните в ЕС непосредствено близо са Хърватия, Литва и Лихтенщайн, а по-добри показатели имат Малта, Гърция, Кипър, Латвия и Словакия.

Най-популярната „работеща“ схема

По всичко изглежда, че тази схема за субсидиране на 60 на сто от заплатите на служителите, позната като "60 на 40", ще бъде променена и вероятно разширена. Картината към момента е следната. Към 4 юни по нея от държавния бюджет са изплатени 72.9 млн лева и са запазени общо 169 865 работни места в 11 228 фирми (през март и април). Средно на работно място - 429.41 лв. Ефикасност или рейтинг на полезност (спрямо заявената цел за тази политика да бъдат изразходвани 1 млрд. лв.) – 7.3%. На счетоводен жаргон това се нарича „скорост на горене на бюджетни пари“. Ако тя се запази, към края на годината ефикасността ще бъде 40-45%.

В туризма и ресторантьорството спадът ще е поне около 1 млрд лева. „Облекчението“, което те получават по линия на намален ДДС, е не повече от 1/5 от тази сума.

В данните по-горе не стана дума за туризма и ресторантьорството. При тях спадът ще е поне около 1 млрд лева. „Облекчението“, което те получават по линия на намален ДДС, е не повече от 1/5 от тази сума. Срещу повече контрол от данъчните, здравните, трудовите и хранителните инспектори. Като проблемът не е в ДДС, а в трудовото и пенсионното законодателство.

Това е сложна процедура, без видим краен резултат и вече видимо напрежение в приходната страна на държавния бюджет. Техният спад на годишна основа вероятно през май е приблизително 5.9% и вероятно ще се ускорява всеки месец. Докато данъчните и неданъчните приходи се понижават, приходите от помощи нарастват спрямо предходната година. Засега (към края на май) нарастването на разходите е 4.1% спрямо същия период на миналата година. Бюджетното салдо към края на май е 1.3 млрд. лева, при над 3 млрд. за същия период на 2019 г.

Но това не е всичко: за несвързани с пандемията идеи се предвиждат 1 млрд лева за държавно ВиК, приблизително толкова за саниране по старата схема, 0.3-0.4 млрд лева за държавни бензиностанции и неизвестно колко средства за строителството на АЕЦ „Белене“.

Спрямо тези планирани разходи, мероприятията по пандемията и нейните стопански ефекти изглеждат доста скромни.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Красен Станчев

    Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Управител на КС2 ЕООД.

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG