Връзки за достъпност

Извънредни новини

Между шока и мълчанието: “Моите съболезнования за вашия убит сънародник”


“Моите съболезнования за вашия убит сънародник”. Четири месеца след атентата в Ханау, при който българин беше убит при нападение с расистки мотиви, за първи път ще чуя думи на съболезнования. Толкова е човешко, а толкова странно ще ми се стори. Направо стряскащо. Ще си повтарям тези думи няколко пъти. “Моите съболезнования за вашия убит сънародник”.

Думите са на немска художничка от турски произход, с която се оказваме в един и същи ден в Ханау, в търсене на обяснения за случилото се. Докато пътуваме във влака обратно с приятелка от Франкфурт, я срещаме отново. Когато разбира, че сме българки и се интересуваме от мълчанието около убития българин, тя първо изразява съчувствието си, после пита: “Да не би да има нещо срамно в това, че е бил убит?”

Четири месеца тази невидима смърт ще продължи да ме занимава. Ще се окаже, че повечето от моите немски приятели са чули за атентата в Ханау, но никой не знае, че сред жертвите е имало българин. Настоявам да научат. Знаете ли, казвам на всички, това момче е родено в Мездра, само на 30 км от моя роден град. В тази особена географска близост сякаш има напомняне, че Калоян Велков наистина е като мен, че и за мен, като българка, живееща в Германия, случилото се променя много.

Атентатът в Ханау на 19 февруари стресна и натъжи много българи в Германия. Най-вече с невъзможността да се организира българска траурна церемония за него. Социалните мрежи бяха пълни с коментари. „Днес погребаха 2 от жертвите (турци) от атентата в Ханау. На погребението имаше шествие с поне 50 000 човека (…) И сега да споделя за нашето момче Калоян, който също загина в мелето. Никой не се заинтересува… Не знам какво да кажа! Супер нация сме, имам предвид задружни, ако беше за ядене и пиене, щяхме да сме първи, но да помогнем...“

„Не разбирам защо българите обичат да се крият! Например: “Лелеее... айде по-тихо да не разберат, че сме българи!”

Много българи са възмутени от липсата на официално съобщение на сайта на българското консулство във Франкфурт. В разговор по телефона след атентата, служителка в консулската служба обяснява, че официални представители е имало на общата траурна церемония в Ханау, но че самото посолство няма как да организира българска траурна церемония. Процедурно е извършено всичко необходимо, по пренасяне тялото на Калоян в България, организиране на погребението и помощ за близките му.

Смъртта на Калоян Велков продължава да вълнува. Нещо се е случило

Галя е от Кубрат. Жена на средна възраст, с топли очи. От десет години живее в Германия. От четири работи през деня в бар “Арена” в квартал Кеселщат в Ханау. Едно от местата на кървавия терористичен атентат на 19 февруари, при който са убити 9 души. Откриваме я случайно, докато Васка Златева, братовчедката на Калоян Велков, ми показва маршрута на убиеца в града.

Бар "Арена" отново работи, но мнозина се боят да излизат 4 месеца след атентата
Бар "Арена" отново работи, но мнозина се боят да излизат 4 месеца след атентата

Бар “Арена” отново работи. Има няколко маси, игрални автомати. В погледа на Галя личи ясно тревога. Трескаво гледа ту към нас, ту към камерите. “Не съм спокойна”, казва. “Не спя нощем, като дойда на работа, постоянно се оглеждам, кой ще влезе…Мислех да си търся друга работа, ама засега не съм успяла, а трябва да плащам наем...”. До нея на бара има следи от куршум. Всеки ден ги вижда.

Галя е една от българките, оказали се случайно свързани с атентата. През нощта тя идва тук веднага след убийството. Една от първите, която е допусната вътре от полицията, защото само тя знаела как се борави с видеокамерите. Може да разказва дълго и с подробности всичко от тази нощ.

Другият бар - La Votre, където е убит българинът Калоян, е имал наемателка – българка. Освен името ѝ – Маги – за нея друго не се знае. Галя не я познава. Самата тя никога не е работила вечерна смяна, но осъзнава, че ако убиецът е влязъл по-рано, към 18.30 ч, когато още е била там, и тя е щяла да бъде сред жертвите. Това я изпълва с тревога. Никога досега не се е страхувала за себе си в Германия. Никога не се е сблъсквала с расизма.

Същото изпитва и Васка. “Никога не съм забелязвала такава омраза. Едва сега, като стана убийството, видях, че я има. За мен беше шок. Голям. Като гледам този господин, убиецът, на снимките, той е съвсем нормален човек.Не можеш да кажеш, че изпитва злоба…съвсем нормален… никога в Германия досега не съм се сблъсквала с такова отношение, никога”. Повтаря това няколко пъти, сякаш за да се успокои сама.

Усеща, че нищо вече няма да е същото

“Нямам доверие за нищо на хората. Изпитвам някакъв страх да излизам вечер след 20 часа, и на децата не давам да излизат. Това се промени сега. Иначе си излизах, мога да се прибера в 12. Аз в 3 часа ставах да ходя на работа на летището. А сега изпитвам този страх и затова не ходя и на летището в момента.

Васка Златева идва в Германия за първи път през 2005 г. със съпруга си, който се занимавал с продажба на автомобили. Прибират се обратно в България, където тя ражда двамата си сина, и през 2009а година идват отново. Сега отглежда синовете си сама. Работи, не се оплаква. Тази крехка руса жена, по стечение на обстоятелствата, е единствената в момента в Ханау, която поддържа жива паметта за убития Калоян.

Прекарваме почти цял ден заедно. Първо пред паметника на братя Грим, родени в Ханау. Сега паметникът е окичен с фотографиите на убитите 9 души, цветя, свещи. Докато сме там, постоянно някой се спира, коментира. “Познавах го това момиче”, казва ми жена, спряла се до мен, “същия ден я видях”. Раната е жива. После Васка ми показва маршрута на атентата, след това пием чай в мястото за срещи и разговори, създадено от независимата гражданска “Инициатива 19 февруари”. Идеята зад сдружението е проста – да създаде защитено пространство за разговори, тъгуване, споделяне, където роднините, приятелите на убитите, както и всички граждани на Ханау, които искат, да могат да идват и разговарят заедно. От началото на май сдружението е взело под наем и ремонтирало собствено пространство. Точно срещу първите две места на атентата, в самия център на града. За семействата, близките и приятелите това място се оказва безценно. Защото никой не може да приеме необяснимото. Защо моето дете? Защо той? Защо сега?

"Инициатива 19 февруари" е окачила портретите на жертвите, сред които Калоян Велков, на паметника на родените в Ханау Братя Грим
"Инициатива 19 февруари" е окачила портретите на жертвите, сред които Калоян Велков, на паметника на родените в Ханау Братя Грим

Докато сме с Васка там, идват доста хора. Едно от убитите момчета е щяло днес да има рожден ден. Цялото семейство е тук, масата е пълна със сладки и солени неща. Бащата на убитата Мерцедес също е там: “Хем искам да забравя и да не идвам повече, хем не мога да забравя.” Васка също обича да идва тук. Разговаря с хората, понякога плачат заедно. Познава всички.

Гражданското сдружение “Инициатива 19 февруари” иска хората в Ханау и в Германия да не забравят, че атентатът с расистки мотиви се е случил в техния град. И да дадат тласък на дълбок разговор за корените на скрития, невидимим всекидневен расизъм

Да помниш означава да променяш

”Да помниш означава да променяш” - е една от максимите, в които вярват от сдружението. Те печатат листовки с имената на убитите, разлепват ги из града. На всеки 19-ти отбелязват случилото се. Помагат на близките на жертвите, които се чувстват забравени и изоставени. Настояват резултатите от разследването да не се бавят и истината да излезе на светло. Защото кошмарът на тази нощ на 19 февруари е оставил въпроси, на които все още няма отговор.

Васка си спомня тази нощ с пълни подробности

„Последният ни разговор беше в 21.47 ч. Говорихме си как ще излезем в събота в едно българско заведение във Фракфурт…Калоян каза, “хайде, сестра ми, така ми казваше, лягай си, че утре ставаш рано”…Аз обаче не можах да заспя, въртях се. И към 12.00 ч. ми се обажда добър приятел от Франкфурт – Васке, в Ханау е станало нещо ужасно, има убити, недей да излизаш…Гледам онлайн - улицата, на която Калоян работи… Почвам да му звъня. 40 пъти съм звъняла, няма отговор…Веднага звъннах на приятелката му, тя слезе. Майка му беше легнала да спи… Обадих се на още двама негови приятели и отидохме с такси на мястото. Там вече имаше много хора и много полиция, само по филмите бях виждала толкова много…”

На 18 януари Калоян Велков празнува 33-ия си рожден ден. Месец по-късно, на 19 февруари, той ще се окаже първата жертва на убиеца Тобиас Р. Бар „La Votre“ на улица Heumarkt е първото място, в което той влиза и стреля. Часът е около 21.50. Шест куршума са открити в тялото на Калоян, в областта на корема и гърдите. Смъртта вероятно е настъпила веднага. Камерата от бара запечатва този момент, който ще покажат по-късно повечето немски телевизии - хладнокръвното лице на убиеца и сянката на Калоян, в гръб.

След това убиецът влиза в съседния шиша-бар, където убива още двама души, качва се в автомобила си и се отправя към намиращия се на около 10 км квартал Кеселшат, където живее. Там първо застрелва тръгналия да го преследва 22-годишен Вили Паун, от румънски произход, след което влиза в киоска и съседния бар “Арена” и убива още петима души.

В началото Васка и приятелите се надяват, че Калоян не е сред убитите. Казвам им, че няма убит българин. В 5.30 ч. Васка се обажда в полицията, откъдето ги пращат в едно хале. Там има вече близо 500 души. Всички чакат. Атмосферата е подтискаща. В 6 часа полицията официално съобщава имената на жертвите. “И трябваше вече да помислим как да съобщим на майка му… Първо ѝ казахме, че е тежко ранен, после ѝ казахме, че е починал. Тя до последно не можеше да повярва, докато не го видя…”.

Много от роднините на убитите недоумяват,, защо телата са оставени над 10-15 часа и защо толкова късно идва новината за смъртта. Обвиняват за това полицията. Както и за бавните ѝ реакции в тази нощ. Дали част от убийствата е нямало да бъдат предотвратени, ако полицията е реагирала веднага? 12 минути минават между стрелбата в центъра на града, където са убити трима и следващата стрелба в Кеселщат, където умират шестима души.Родителите на убития Вили Паун, например, откриват в неговия телефон, че той четири пъти се е опитвал да набере полицията, докато преследва Тобиас с колата си. Никой не му отговорил.

След убийството на братовчед си, с когото живеели в един жилищен блок, Васка сменя апартамента. Първите месеци взима успокоителни, предписани от личния лекар във Франкфурт. От наколко седмици се чувства по-стабилна. Все още не знае как да обясни на децата си защо чичо им е убит. Никога не е предполагала, че ще бъде в тази роля – да ходи на събрания и конференции, в името на убития си братовчед. Не смята, че има нужда от отделна българска траурна церемония за Калоян. Според нея, българите, които желаят, могат да се включат на всеки 19-ти, когато сдружението „Инициатива 19 февруари“ организира събития. „Няма нужда да сме сами, ние трябва да сме заедно. Като сме разделени, какво можем да направим…”

Мечтае си в България да се направи нещо в памет на Калоян. Може би в родния му град Мездра. Още мисли върху това. Калоян оставя 7-годишен син, който живее с майка си в Мездра.

  • 16x9 Image

    Диана Иванова

    Диана Иванова е журналист, изследовател, куратор. Носител е на редица международни журналистически награди, между които Европейската награда за журналистика през 2005-а на Австрийската агенция АПА "Да пишем за Източна Европа".

    През 2016-а година е стипендиантка по програмата Memory Work на германската фондация за преработването на комунистическата диктатура. Изследва психическите последици от живота в тоталитарна среда и филмовите архиви на тайните служби. През последните години работи като групов терапевт в Германия. 

Facebook форум

XS
SM
MD
LG